Наказателен процес – особена част

Наказателен процес – особена част

1. Обща характеристика на досъдебното производство

1. Досъдебното производство е досъдебната фаза на нак. процес. То има за непосредствена задача да се установи обективната истина относно обстоятелствата на извършеното престъпление, като се събере и провери доказателствения материал.

2. Значение на досъдебното производство:

а/ без досъдебна дейност прокурорът и съдът не биха могли да осъществят задачата си по разглеждането и решаването на нак. дела от общ характер /при делата от частен характер няма досъдебна фаза/.

б/ досъд. производство е онази предварителна фаза, в която се извършва цялата подготвителна дейност по осигуряване на доказателствения материал и уточняване на обвинението.

в/ досъд. производство често предполага извършването на процесуално-следствени действия, които ще бъдат неповторими в съдебното заседание /оглед на местопроизшествието и др./.

г/ в тази фаза намират голямо значение всички форми на извънпроцесуално съдействие на обществеността за осъществяване на нак. процес:

Чл. 173. Прокурорът и следователят използуват широко съдействието на обществеността за изясняване на обстоятелствата по делото, както и за отстраняване на причините и условията, способствували за извършване на престъплението.

Чл. 174. (1) Когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, гражданите са обществено задължени да уведомят незабавно орган на досъдебното производство или друг държавен орган.

(2) Когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, длъжностните лица трябва да уведомят незабавно органа на досъдебното производство и да вземат необходимите мерки за запазване на обстановката и данните за престъплението.

д/ редица основни принципи на нак. процес намират пълно проявление и в досъд. фаза - разкриване на обективната истина, право на защита и др.

е/ в тази фаза не намира проявление принципът на състезателност - няма страни. Един  и същ държ.орган осъществява едновременно ФРР и ФО.

ж/ досъд. производство се извършва задължително по всички дела от общ характер, а по изключение - по хипотезите на чл. 45 и чл. 46:

Чл. 45. Когато пострадалият поради безпомощно състояние или зависимост от извършителя на престъплението не може да защити своите права и законни интереси, прокурорът може да встъпи в производството, образувано по тъжба на пострадалия, във всяко положение на делото и да поеме обвинението. В тези случаи наказателното производство не може да се прекрати на основание чл. 21, ал. 4, т. 3 -5, но пострадалият може да поддържа обвинението наред с прокурора като частен обвинител.

Чл. 46. В изключителни случаи, когато пострадалият от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, не може да защити своите права и законни интереси поради безпомощно състояние или зависимост от извършителя на престъплението, прокурорът може служебно да образува наказателно производство, ако не е изтекъл срокът по чл. 57, ал. 4 и не са налице някои от пречките за образуване на наказателното производство, посочени в чл. 21, ал. 1.

з/ досъд. производство има два самостоятелни стадия:

- предварително разследнване - има две форми:

·         предварително производство - образуване и съдебно следствие;

·         полицейско производство - бързо полицейско производство и дознание;

- действия на прокурора след приключване на предварителното разследване

и/ досъд. производство е тясно свързано със съдебното производство, тъй като:

- досъд. производство трябва не само да установи дали са налице необходимите условия за повдигане на обвинението пред съда, но и да събере и провери целия доказателствен материал, който е необходим за доказване на обвинението.

- досъд. производство определя и рамките /пределите/ на съд. производство, защото съдът разглежда делото, но само срещу лицата, по отношение на които е изготвен обвинителния акт и само за престъпленията, посочени в този обвинителен акт.

- основните материали, които са събрани по време на досъд. производство са и тези, които се проверяват в съдебното заседание.

3. Дейността, която се извършва на досъд. производство подлежи на контрол във всички стадии на съд. фаза. Когато при този контрол се констатират съществени процес. нарушения делото ще се върне на прокуратурата за поправяне на допуснатите нарушения.

4. Органи на досъд. производство са прокурорът и разследващите органи, като разсл. органи /дознатели и следователи/ са изцяло подчинени на прокурора.

5. Органите на досъд. производство се произнасят с постановления, които се обжалват по реда на чл. 181 - следователите обжалват пред прокурора; прокурорите - пред по-горен прокурор.

2. Форми на предварително разследване

Формите са:

- предварително производство

- полицейско производство:

·         дознание

·         бързо полицейско производство

I. Прилики:

1. И двете форми на разследване са самостоятелни стадии на досъдебната фаза на нак. процес. И двете форми на разследване са наказателно-процесуална дейност.

2. Способите за събиране и проверка на доказателствен материал са едни и същи и при двете форми /чл. 409, ал. 5/.

3. Прокурорът осъществява надзор за законност както при извършване на дознание, така и при извършване на предварително производство с едни и същи методи и средства.

4. Събраната информация в хода на предварителното производство и в хода на дознанието има едно и също значение за съда.

5. Съдебния контрол, който се извършва е един и същ - от първоинстанционния съд.

II. Разлики:

1. В органите: следовател - дознател.

2. В приложното поле:

а/ предв. производство - чл. 171 /императивна норма/ - при престъпления от общ характер, които са подсъдни като първа инстанция на ОС и престъпления, изрично посочени в НК; престъпления извършени от непълнолетни лица /независимо дали става въпрос за общ или частен характер на делото/, от лица с физически или психически недостатъци, които им пречат да се защитават сами; и престъпления, извършени от чужди граждани или извършени в чужбина. Прокурорът може да образува предв. производство по изключение, когато това се налага от фактическа и правна сложност на случая. Във всички други случаи извън чл. 171 се провежда полицейско производство.

б/ полицейско производство - чл. 408б:

- бързо полиц. производство - когато лицето е заварено при извършване на местопрестъплението или е заловено непосредствено след извършването му; когато в/у тялото или дрехите му има явни следи от престъпление; лицето се е явило лично пред органи на МВР, следователя или прокурора с признание за извършено престъпление. Извършителят на престъплението е известен /или е заловен, или е посочен, или е заварен, или се е явил сам/. Бързото полиц. производство е от категорията на т. нар. неотложни производства - трябва да започне веднага, защото много голяма част от действията, които трябва да се извършат са неотложни.

- дознание - чл. 408б, ал. 3 - във всички случаи, когато не се провежда бързо полиц. производство.

3. Предварителното производство е винаги задължителна форма за разглеждане на нак. дела, а полиц. производство не е задължителна форма, защото:

а/ чл. 171 - “предварително производство задължително се провежда...”

б/ чл. 409, ал. 2 “За започване на полицейското производство незабавно се уведомява прокурорът, освен ако производството е започнало по негово разпореждане. Когато това се налага за разкриване на обективната истина, прокурорът може да преобразува бързото полицейско производство в дознание или полицейското производство - в предварително производство”. В НПК не съществува текст, който да упълномощава прокурора за обратното или да образува полиц. производство, когато за престъплението се предвижда предв. производство.

4. За образуване на предв. производство се поставя изискване да бъдат събрани достатъчно данни за извършеното престъпление, затова когато не са налице достатъчно данни се прави предварителна проверка, докато в полиц. производство не се прави предв. проверка.

5. В сроковете:

а/ за предв. производство: чл. 222 - за завършване 2 месеца, но може да се съкрати или увеличи в определени граници;

б/ за дознанието - чл. 410а, ал. 2 за завършване 1 месец, като може да се удължи с още 1 месец;

в/ за бързо полиц. производство - чл. 410а, ал. 1 - 7 дни.

6. При полиц. производство не се съставя акт за образуване, не се издава постановление за привличане към наказ. отговорност, а производството се счита за започнало от датата на акта /протокола/ за първото процесуално-следствено действие.

При предв. производство задължително се провежда предявяване на разследване, за което се призовава обвиняемия и неговия защитник, гражданския ищец и гражданския ответник.

7. Пострадалият и гражд. ищец могат да участват и в полиц. производство, тъй като се прилага чл. 414 - тъй като няма особени правила -  прилагат се правилата за предв. производство.

8. Актовете на следователите се обжалват пред прокурора. Актовете на дознателите - също /чл. 414/.

3. Образуване на предварително произвдство

1. За да се образува предварително производство е необходимо наличието на 4 предпоставки:

·         законен повод – това е съобщение за извършено престъпление, адресирано до компетентните органи. Законните поводи са изчерпателно посочени в НПК – чл. 187 – законни поводи за образуване на предв. производство: съобщения до прокурора или следователя за извършено престъпление; статии, бележки и писма за извършено престъпление, публикувани в печата; лично явяване на дееца пред прокурора или следователя с признание за извършено престъпление; непосредствено разкриване от прокурора или следон.вателя на признаци на извършено престъпление. Съобщението може да бъде направено от всеки и във всякаква форма, но анонимните съобщения не са законен повод. Съобщението трябва да е адресирано и да е достигнало до следовател и прокурор, т.е. те са единствено компетентни да образуват предварително производство;

·         достатъчно данни, че е извършено престъпление – в чл. 190, ал. 1 съществува легална дефиниция на понятието достатъчно данни: “когато може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление”.

Хипотезите, на практика при които се стига до образуване на предварително производство, са:

1)       самият законен повод е придружен с достатъчно данни за извършено престъпление – в този случай компетентният орган изготвя постановление за образуване на предварително производство;

2)       законният повод не е придружен с достатъчно данни за извършено престъпление – в този случай се извършва предварителна проверка.

ПРЕДВАРИТЕЛНАТА ПРОВЕРКА има за непосредствена задача да се съберат и проверят достатъчно данни, че е извършено престъпление. Задачата не е да установи дали е извършено престъпление, а да провери има ли достатъчно данни за това. Органите, които извършват предварителната проверка, са: 1) съответните органи на МВР; 2) други административни органи (митница, ХЕИ и т.н..); 3) следователя.

Органите извършват предварителната проверка под ръководството и надзора на прокурора.

Предварителната проверка не е наказателно-процесуална дейност и нейните резултати не могат да послужат като доказателство, защото по време на предварителната проверка не се допуска извършване на следствени действия. Но от този принцип има изключение, защото по време на предварителната проверка могат да се извършат и 4 следствени действия:

ü  оглед на местопроизшествието и свързаните с този оглед:

ü  претърсване,

ü  изземване,

ü  разпит на свидетели.

Тези действия, за да бъдат извършени като следствени по правилата на НПК, трябва да са от категорията на неотложните. По време на предварителната проверка се използват всякакви способи и начини, които са разрешени от българското законодателство. Това е снемането на обяснения, личните проверки на място, тайните проучвания и т.н., които се извършват на базата на ЗМВР, ЗСРС и др.

По време на предварителната проверка не се събират и не се установяват доказателства, затова получените материали не могат да се използват в хода на процеса. Тези материали могат да послужат като доказателства само ако бъдат легализирани, а това значи да бъдат събрани по реда на НПК.

Ако се съберат достатъчно данни за извършено престъпление, компетентният орган (следовател, прокурор) ще изготви постановление за образуване на предварително производство.

Ако не са събрани достатъчно данни за извършено престъпление, а вече е направено всичко необходимо и възможно – компетентният орган изготвя постановление за отказ да се образува предварително производство.

Ако обаче не е направено всичко необходимо и възможно, се прави допълнителна предварителна проверка, но в крайна сметка всяка предварителна проверка трябва да завърши с едно от двете постановления.

·         от самия законен повод може да се направи извод, че е необходимо да се извършат неотложни следствени действия – в този случай се образува предварително производство. Това е единственият случай, когато компетентните органи могат да образуват предварително производство без да са налице достатъчно доказателства. В този случай трябва и е важно да открият и запазят навреме доказателствените средства.

Постановлението за образуване на предварително производство има задължителни реквизити – посочени в чл. 193 от НПК – дата и място на съставяне; орган, който го съставя, законен повод и данни, въз основа на които е образувано; следовател, който трябва да извърши предв. производство. Законът не изисква в постановлението името на лицето, срещу което се образува производството. В това изискване на закона има резон, защото лицето, срещу което е образувано предварителното производство, не може да участва в процеса, защото НПК не познава процесуалната фигура “лице, срещу което е образувано предварително производство” – това не означава, че лицето е привлечено към наказателно производство.

Постановлението за образуване има едно-единствено значение – да се сложи началото на наказателния процес, след което е допустимо да се извършават всички допустими от НПК процесуални следствени действия.

4. Ред за извършване на предварително производство

Предварително следствие – вторият етап на предварителното производство.

След като образува предварително производство следователят извършва необходимите следствени действия – разпит, очна ставка, експеримент и др. Непосредствената задача на следователя е да събере достатъчно доказателства. При извършването на тези действия следователят разполага с пълна оперативна самостоятелност. Той сам решава какви следствени действия и в каква последователност да ги извърши. Това е и най-голямото умение на добрия следовател. Тук и прокурорът не може да му дава указания.

·         Когато в законния срок (2 месеца, чл. 222 от НПК) на разследването са извършени всички необходими следствени действия, но не са събрани достатъчно доказателства, предварителното производство се спира.

·         Когато следователят е извършил необходимите и възможни следствени действия и е събрал достатъчно доказателства за извършеното престъпление, то той повдига обвинението. Това означава, че следователят изготвя постановление за привличане на обвиняем.

Привличане на обвиняем=привличане към наказателна отговорност =повдигане на обвинение.

§  Когато следователят изготви постановлението, в този момент за пръв път възниква фигурата на обвиняемия.

§  За първи път възниква и функцията по обвинението – това е началото на наказателното преследване.

§  Реквизитите на постановлението за привличане на обвиняем са посочени в чл. 207, ал. 2 от НПК – дата и място на издаване; орган, който го издава; 3-те имена на лицето, което се привлича като обвиняем; престъплението, в което се обвинява; доказателствата, на които се основава обвинението; нак. закон, по който се привлича лицето като обвиняем. Липсата на който и да е от тези реквизити ще означава незаконно привличане на едно лице като обвиняем.

Само следовател и прокурор могат да привлекат едно лице като обвиняем.

Член 207 изисква да се впише в постановлението и престъплението, в което се обвинява лице, т.е. в постановлението трябва да се впишат фактическите обстоятелства при извършването на престъплението (дата, час, място, начин). Важното е да се посочат фактите.

В постановлението трябва да се впише и наказателния закон, по който лицето се привлича като обвиняем, а това означава да се даде правната квалификация на деянието (напр. “…същото представлява престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК”).

·         След като повдигне обвинението следователят задължително определя мярката за неотклонение – една от 4-те мерки. По нашето право не може да има обвиняем без мярка за неотклонение, но може да има уличен без мярка за неотклонение.

·         След това следователят пристъпва към предявяване на обвинението:

§  Непосредствената задача на предявяването на обвинението е да научи обвиняемият в какво е обвинен – обвинението се предявява по правилата на чл. 209, ал. 5 от НПК – обвиняемият и неговият адвокат трябва да имат възможност да прочетат обвинението. В този момент следователят не е длъжен да предоставя каквито и да било доказателства.

§  При предявяването на обвинението за пръв път възниква функцията по защитата.

§  Предявяването на обвинението е първият момент, от който може да участва защитникът в наказателния процес.

§  Непредявяването на обвинението винаги ще е съществено процесуално нарушение, защото обвиняемият няма да знае в какво е обвинен и няма да може да се защити.

·         Веднага след като предяви обвинението следователят е длъжен да извърши разпит на обвиняемия.

·         Повдигането, предявяването на обвинението и разпитът на обвиняемия са процесуални действия, които се извършват по силата на закона (ex lege) незабавно едно след друго. Незабавно означава, че:

§  между повдигането, предявяването на обвинението и разпита на обвиняемия не могат да се извършват други следствени действия;

§  трябва да се извършват веднага щом това стане възможно.

·         След разпита на обвиняемия следователят продължава да извършва следствени действия при пълна оперативна самостоятелност. Целта е:

§  да се проверят обясненията на обвиняемия;

§  да се установят всички факти, които ще се оценят като утежняващи, респективно смекчаващи вината обстоятелства.

·         Когато следователят прецени, че е извършил обективно, всестранно и пълно разследване, той пристъпва към предявяване на следствието: целта на предявяването на следствието е да се запознае обвиняемият с всички приложени към делото материали. Предявяването се извършва в канцеларията на следователя. Следствието се предявява, освен на обвиняемия в присъствието на неговия защитник, на гражданския ищец и гражданския ответник в присъствието на техните повереници.

При предявяване на следствието гражданите имат право да направят различни искания, бележки и възражения и когато следователят приеме някое от тези искания и извърши следствени действия, той отново предявява следствието.

·         След като предяви следствието, следователят изготвя своя заключителен акт:

§  обвинително постановление;

§  постановление с мнение за прекратяване;

§  постановление с мнение за спиране.

Когато е налице някоя от предпоставките по чл. 21 от НПК – постановление с мнение за прекратяване, а по чл. 22 от НПК – ще изготви постановление с мнение за спиране.

Независимо как ще бъдат именувани тези актове на следователя, винаги става въпрос за изготвяне от следователя на писмено заключение относно въпроса как да приключи досъдебното производство – с прекратяване, със спиране или с предаване на съд. Заключението в тези актове няма задължителна сила за прокурора.

·         След като изготви своя заключителен акт, следователят изпраща делото заедно с всички материали на прокурора, с което започва третият стадий на досъдебното производство – действия на прокурора след приключване на предварителното разследване.

5. Предпоставки за повдигане на обвинение

I. Съществуват 3 групи предпоставки:

1. Фактически предпоставки - повдигането на обвинението става чрез постановление за привличане на обвиняем /при предв. производство/.

При полиц. производство не се издава нарочен акт, с който лицето да се конституира като уличено лице.

Повдигането на обвинение след приключване на предв. разследване /без значение дали е дознание или предв. производство/ става с обвинителен акт.

За да повдигне обвинение в хода на предв. производство е достатъчно да има доказателства за виновността на конкретно лице в извършване на конкретно престъпление - чл. 207 - фактическа предпоставка.

Според чл. 409, ал. 1 /отменена 2001г./ “не се повдига обвинение по реда на чл. 207” - не са необходими достатъчно доказателства за да възникне фигурата на уличеното лице при полицейското производство.

Фактическата предпоставка за повдигане на обвинение след приключване на предв. производство е друга: не да са събрани достатъчно доказателства за вината на лицето, а обвинението трябва да е доказано по несъмнен начин /чл. 235/.

Достатъчно доказателства от субективна страна означава обосновано предположение за извършеното престъпление и вината на извършителя. Обосновано предположение ще бъде налице, когато от събраните по делото доказателства следователят ще може да направи едно единствено предположение за престъплението и вината.

Достатъчно доказателства от обективна страна - следователят трябва да извърши всички необходими и всички възможни следствени действия. Когато всички възможни следствени действия са извършени и анализа им ще може да позволи да се направи едно единствено предположение за извършеното деяние и вината. Единствените съмнения на следователя могат да идват от там, че лицето, с/у което ще бъде повдигнато обвинението още не е разпитано.

Когато се повдига обвинението в съд. фаза с обвинителен акт, обвинението трябва да е доказано по несъмнен начин.

2. Материалноправни предпоставки:

а/ да се касае за деяние, което осъществява състав от НК от наказателноотговорен субакт;

б/ да не са налице условия за освобождаване от наказ. отговорност - налагане на възпитателни мерки или адм. наказание;

в/ наказателната отговорност да не е погасена и да не е изключена.

3. Процесуалноправни предпоставки:

а/ да не е издадено и влязло в сила определение за прекратяване на производството;

б/ да няма основание за спиране на обвинението;

в/ да е налице компетентен орган да повдигне обвинението;

г/ да се повдигне обвинението с нарочен акт - във всички случаи с обвинителен акт;

д/ да са спазени всички изисквания на КРБ и на ЗСВ, когато се привлича към нак. отговорност лице, което се ползва с имунитет.

6. Полицейско производство

1. Органи на полицейското производство са дознателите.

2. Полицейско производство се провежда по дела, по които предварителното производство не е задължително.

3. Видове: дознание и бързо полицейско произвдство:

а/ бързо полицейско производство се провежда, когато:

- лицето е заварено при извършване на престъплението или е заловено непосредствено след извършването му;

- върху тялото или дрехите на лицето има явни следи от престъплението;

- лицето се е явило лично пред съответните органи на Министерството на вътрешните работи, следователя или прокурора с признание за извършеното престъпление.

б/ извън тези случаи се провежда дознание.

4. За започване на полицейското производство незабавно се уведомява прокурорът, освен ако производството е започнало по негово разпореждане. Когато това се налага за разкриване на обективната истина, прокурорът може да преобразува бързото полицейско производство в дознание или полицейското производство - в предварително производство. Извършителят е известен!

5. По отношение на уличения вземането на мярка за неотклонение не е задължително, освен в случаите по чл. 153, ал. 1 - Когато обвиняемият без уважителни причини не се яви пред съответния орган или не изпълни друго задължение, произтичащо от наложената мярка за неотклонение, тя се заменя с по-тежка.

6. При разследването дознателите използват всички способи за събиране и проверка на доказателствата.

7. Постановленията и писмените указания на прокурора са задължителни за дознателя и не подлежат на възражение.

8. Наказателното преследване срещу уличения се счита за започнало, след като лицето е разпитано в това му качество или по отношение на него са предприети мерки на процесуална принуда, освидетелстване, претърсване или изземване. Уличеният има право на защита съобразно нормите на НПК.

9. При бързото полиц. произвдство дознателят приключва разследването в седем-дневен срок и изпраща делото на прокурора.

При дознанието дознателят приключва дознанието в едномесечен срок и изпраща с мнение делото на прокурора. В случаите на фактическа и правна сложност прокурорът може да продължи срока с още един месец.

10. Прокурорът се запознава с материалите на полицейското производство, с възраженията и с исканията на уличения и на неговия защитник. Той се произнася, като:

·         повдига обвинение с обвинителен акт и внася делото в съда;

·         внася делото в съда с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание при условията на чл. 414а или със споразумение при условията на чл. 414ж;

·         връща делото на дознателя за събиране на нови данни или за отстраняване на нарушения. В тези случаи прокурорът определя срок за извършване на действията, който за дознанието не може да бъде по-дълъг от две седмици, а за бързото полицейско производство - от седем дни;

·         изпраща делото на съответния първоинстанционен съд с постановление за прекратяване на наказателното производство;

·         спира наказателното производство в случаите по чл. 22 и 22а;

·         разпорежда извършването на дознание, когато не са налице основанията на чл. 408б, ал. 2 или когато това се налага за разкриване на обективната истина;

·         образува предварително или преобразува полицейското производство в предварително производство, когато с това ще се улесни разкриването на обективната истина,

11. По бързото полицейско производство прокурорът се произнася незабавно след получаване на делото. При внасяне на обвинителен акт прокурорът може да задържи уличения за срок до седемдесет и два часа, за да осигури явяването му пред съда.

По дознанието прокурорът се произнася в срок до един месец от получаване на делото.

7. Действия на прокурора след приключване на разследването. Особености по дела, по които не се извършва предварително производство. Обвинителен акт

1. Действията на прокурора след приключване на разследването са самостоятелен стадий на досъдебното производство:

а/ единственият орган, който извършва дейността е прокурора и нито едно действие от този стадий не може да бъде извършено от разследващите органи;

б/ прокурорът не утвърждава получените от разследващите органи актове, а изготвя свои актове;

в/ този стадий има различна непосредствена задача - да се провери законността и правилността на извършената дейност по разследването - т.е. този стадий е контролен;

г/ методи и средства - прокурорът не извършва никакви следствени действия - той прочита приключилото разследване и решава с какъв акт да се произнесе - постановление за спиране, за прекратяване, за връщане или с обвинителен акт;

д/ този стадий е изключен от съдебния контрол;

е/ срокове, в които трябва да се произнесе - 1 месец. Главният прокурор може да удължи този срок еднократно с още 2 месеца.

2. Същност на обвинителния акт:

а/ обвинителният акт е единственото средство за повдигане на обвинението пред съда;

б/ предпоставките, при които трябва да се изготви обвинителния акт са:

- обвинението е доказано по несъмнен начин;

- разкрита е обективната истина;

- не са допуснати съществени процесуални нарушения;

- няма основания за прекъсване и спиране на нак. производство;

в/ обвинителният акт формулира обвинението и с фактическите констатации за извършеното престъпление и с неговите правни изводи. Неспазването на някои от задължителните реквизити на обвинителния акт ще означава, че е налице съществено процесуално нарушение и съдията-докладчик ще върне делото за доразследване. чл. 235, ал. 2 - В обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват: престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; пълни данни за личността на обвиняемия, налице ли са условията за прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс; обстоятелствата, които отегчават или смекчават отговорността на обвиняемия; причините и условията, способствували за извършване на престъплението; доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства.

(3) В заключителната част на обвинителния акт се посочват: данни за самоличността на обвиняемия; правната квалификация на деянието; наказателният закон, който трябва да се приложи; има ли основание за прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс; датата и мястото на съставянето на обвинителния акт и името и длъжността на съставителя.

(4) Към обвинителния акт се прилагат: списък на лицата, които трябва да бъдат призовани за съдебното заседание; справка за взетата мярка за неотклонение, в която се посочва датата на задържането на обвиняемия, ако мярката е задържане под стража; справка за документите и веществените материали; справка за гражданския иск; справка за направените разноски; справка за взетите мерки за обезпечение; справка за мерките за отстраняване на причините и условията, спомогнали за извършване на престъплението, както и справка за настаняването на децата в случаите на чл. 152, ал. 4.

г/ обвинителният акт се явява и средство, което слага рамки и в процеса на съдебното доказване, защото съдът събира и проверява доказателствата само за престъплението, указано в обвинителния акт и само срещу лицето, посочено в обвинителния акт;

д/ обвинението, което е формулирано в обвинителния акт може да бъде изменено в хода на съдебната фаза.

3. Особености по дела, по които не се извършва предварително производство:

а/ правомощия на прокурора - чл.411, ал. 1:

1. повдига обвинение с обвинителен акт и внася делото в съда;

2. внася делото в съда с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание при условията на чл. 414а или със споразумение при условията на чл. 414ж;

3. връща делото на дознателя за събиране на нови данни или за отстраняване на нарушения по чл. 409, ал. 3. В тези случаи прокурорът определя срок за извършване на действията, кой-то за дознанието не може да бъде по-дълъг от две седмици, а за бързото полицейско производство - от седем дни;

4. изпраща делото на съответния първоинстанционен съд с постановление за прекратяване на наказателното производство за произнасяне по реда на чл. 237;

5. спира наказателното производство в случаите по чл. 22 и 22а;

6. разпорежда извършването на дознание, когато не са налице основанията на чл. 408б, ал. 2 или когато това се налага за разкриване на обективната истина;

7. образува предварително производство в случаите по чл. 171, ал. 1 или преобразува полицейското производство в предварително производство, когато с това ще се улесни разкриването на обективната истина,

б/ по бързото полицейско производство прокурорът се произнася незабавно след получаване на делото. При внасяне на обвинителен акт прокурорът може да задържи уличения за срок до седемдесет и два часа, за да осигури явяването му пред съда.

в/ по дознанието прокурорът се произнася в срок до един месец от получаване на делото.

8. Прекратяване и спиране на наказателното производство в досъдебната фаза

I. Прекратяване на наказателното производство.

1. Обща характеристика:

а/ прекратяването е действие, което може да се извърши единствено във втората фаза на досъдебното производство - действия на прокурора след приключване на разследването.

б/ винаги е свързано със слагане край на висящността на нак. процес, както и с преустановяване на нак. преследване.

в/ прекратяването на нак. производство е пречка да се възбуди ново нак. производство за същото престъпление срещу същото лице.

г/ органът, който прекратява нак. производство в досъдебната фаза е съдът - еднолично, в открито заседание. Но е необходимо мнение за прекратяване на прокурора.

д/ основанията за прекратяване са изчерпателно посочени в чл. 21:

чл. 21 НК - Не се започва наказателно производство, а започнатото се прекратява, когато:

1. деянието не съставлява престъпление;

2. деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия;

3. наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност;

4. деецът е починал;

5. след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта;

6. спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение за прекратяване на делото;

7. деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки или с налагане на административно наказание.

(2) В случаите по точки 2 и 3 на предходната алинея наказателното производство не се прекратява, ако обвиняемият или подсъдимият направи искане то да продължи. Амнистията или давността не са пречка за възобновяване на наказателното дело, ако осъденият направи искане за това или прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда.

(3) Производството по дела от общ характер се прекратява и когато съдът одобри постигнато споразумение за прекратяване на наказателното производство.

(4) Освен в случаите по алинея 1 не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява и когато:

1. липсва тъжба;

2. тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 57;

3. пострадалият и деецът са се помирили, освен ако деецът не е изпълнил условията на помирението без уважителни причини;

4. частният тъжител оттегли тъжбата си;

5. частният тъжител не е намерен на посочения от него адрес или не се яви в съдебно заседание без уважителни причини. Тази разпоредба не се прилага, ако в съдебно заседание се яви негов повереник.

е/ в досъдебната фаза може да се прекрати и на едно изключително основание - когато обвинението не е доказано - чл. 237, ал. 1, т. 2.

ж/ прекратяването на делото винаги е свързано с отмяна на принудителните и ограничителните мерки, както и с връщане на веществените доказателства, които са били приложени към делото.

з/ актът, с който се прекратява нак. дело е определение на съдия.

и/ в този стадий на процеса, когато единствено прокурорът може да изготви постановление с мнение за прекратяване има две особености:

- постигане на споразумение м/у прокурора и защитника;

- когато прокурорът изготвя предложение за освобождаване от нак. отговорност и налагане на адм. наказание.

2. Основания за прекратяване - чл. 237, ал. 1:

Прокурорът прекратява наказателното производство:

1. в случаите на чл. 21, ал. 1;

2. когато намери, че обвинението не е доказано - обстоятелствата по делото не удостоверяват положително, че обвиняемият е невинен, или пък че не е извършил престъплението. Но те не дават основание да се твърди, че обвиняемият е виновен и е извършил обвинението. Виновността на обвиняемия не е доказана по несъмнен начин, но не е доказана и невиновността на обвиняемия. Когато противоречията в док. материал не могат да бъдат преодоляни, дори да е направено всичко възможно, наказателното производство се прекратява съгл. чл. 237, ал. 1, т. 2, поради недоказаност на обвинението.

II. Спиране на нак. производство.

1. Обща характеристика:

а/ спирането, когато се постановява на досъдебната фаза се извършва от органите на предварителното производство. В съдебната фаза се спира от съда.

б/ спирането може да се осъществи само във втория стадий на досъд. фаза.

в/ спирането подлежи на съдебен контрол, но последващ и може да бъде поставен в действие само по искане на заинтересуваните страни.

г/ при спирането се преустановява временно висящността на производството.

д/ спирането на производството е свързано с възможността да бъде възобновено при необходимите предпоставки, посочени в НПК.

е/ когато производството се спира на основание, че не е разкрит извършителя на престъплението, прокурорът изпраща делото на следователя, за да продължи издирването.

ж/ когато има повдигнато обвинение, изтекли са всички давностни срокове, прокурорът прекратява обвинението, спира нак. производство и отново го изпраща на следователя, за да продължи издирването, тъй като извършителят не е разкрит. Процесът само се спира, защото има престъпление, но няма обвиняем /обвинението се прекратява/.

з/спирането на делото на всички други основания не е свързано с прекратяване на обвинението и отмяна на мерките за процесуална принуда.

и/ при спряно производство не могат да се извършват процесуално-следствени действия, а когато бъде събрана информация по оперативен път, тя е основание това дело да бъде възобновено.

2. Основания за спиране:

а/ чл. 239, ал. 1 - Прокурорът спира наказателното производство:

1. в случаите на чл. 22 и 22а;

2. когато извършителят на престъплението не е разкрит;

3. при продължително отсъствие на свидетел извън пределите на страната, когато неговият разпит е наложителен.

б/ Чл. 22. Наказателното производство се спира:

1. когато след извършване на престъплението обвиняемият е изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта или има друго тежко заболяване, което пречи на провеждането на производството;

2. в случаите на чл. 268, ал. 3, ако разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина /задочно производство/.

Чл. 22а При престъпления, извършени в съучастие, когато не са налице условията за разделяне, наказателното производство може да бъде спряно по отношение на един или няколко обвиняеми, ако това няма да затрудни разкриването на обективната истина.

в/ поради неразкриване на извършителя на престъплението - това основание се използва само в досъдебната фаза, тъй като не може да стигне до съдебна фаза в този случай;

г/ спиране на производството, свързано със свидетелите по делото - чл. 239, ал. 1, т. 3 - когато продължително свидетелят се намира извън страната.

3. Съдебен контрол при спиране на процеса - чл. 239, ал. 7-10:

(7) Постановлението по ал. 1 може да се обжалва от обвиняемия и пострадалия пред съответния първоинстанционен съд след изтичане на три месеца от спирането на производството. Съдът се произнася с определение еднолично в закрито заседание не по-късно от седем дни от постъпване на делото в съда.

(8) Определението по предходната алинея може да се протестира от прокурора и да се обжалва от обвиняемия, от неговия защитник и от пострадалия в седемдневен срок от съобщаването му пред съответния въззивен съд.

(9) Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в закрито заседание с определение, което е окончателно.

(10) Последваща жалба срещу спирането на наказателното производство може да се подава не по-рано от шест месеца от влизането в сила на определението по ал. 7.

4. Възобновяване на нак. производство след спиране - основанията за възобновяване са 2:

а/ отпадане на основанието за спиране /обвиняемият е оздравял/;

б/ възникнала е необходимост от извършване на отделни следствени действия.

Органи, които са компетентни да възобновят спряната производство - по принцип прокурора, но може и следователя /когато производството е спряно поради неразкриване на извършителя/.

9. Връщане на делото от прокурора

I. 1. Обща характеристика - изключително правомощие, защото е предоставено само на прокурора и може да се използва само във втория стадий на досъд. фаза - действия на прокурора след приключване на предв. разследване.

2. Актът е постановление за връщане за допълнително разследване.

3. Постановлението за връщане нито подлежи на съд. контрол, нито може да се възразява от разследващите органи - те са длъжни да изпълнят всички указания, които е дал прокурора и да се съобразят с констатираните закононарушения.

4. При връщането прокурорът задължително определя и срок за допълнително разследване:

а/ полиц. производство:

- дознание - 2 седмици;

- бързо полиц. производство - до 7 дни;

б/ предварително производство - не повече от 2 месеца.

5. Делото не може да се връща повторно за допълнително разследване, освен ако или не са бил изпълнени указанията на прокурора или при допълнителното разследване са възникнали нови указания.

6. Основания за връщане: чл. 236, ал. 1:

а/ следва да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление или закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или да се включат в обвинението нови престъпления или нови лица - задължително го връща. Изменяне на обвинението - общи правила:

- изменението на обвинение е общ институт на нак. процес във всички стадии;

- изменението на обвинението има за непосредствена задача да гарантира правото на защита на обвиняемия;

- НПК съдържа гаранции, че по измененото обвинение ще се осигури защита поне в 2 стадия на процеса;

- хипотезите на изменение - винаги са свързани както с изменение на правото, така и с изменение на обстоятелствената част на обвинението:

·         при закон за по-тежко наказуемо престъпление:

** при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението;

** без съществено изменение;

·         закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление:

** при съществено изменение;

** без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението;

·         когато в обвинението трябва да се включат нови престъпления и нови лица.

Във всички случаи на изменение на обвинението, с изключение на 1-вата хипотеза, измененото обвинение трябва да бъде повдигнато и предявено на обвиняемия, след което да бъде разпитан по това ново обвинение. Единствената хипотеза, когато измененото обвинение не се повдига и предявява на обвиняемия, е прилагането на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление без съществено изменение на обстоятелствената част от обвинението. При този случай /хипотеза/ обвиняемият няма нужда от защита, нито с оглед правото, нито с оглед фактите по делото.

Когато се преценява дали е налице закон за по-тежко, за същото или по-леко наказуемо престъпление, единственият критерий от който ще се ръководят правоприлагащите органи е санкцията, предвидена в правната норма за съответното престъпление.

При еднакъв минимум и различен максимум по-тежка санкция е тази с по-голям максимум.

При еднакъв максимум и различен минимум по-тежка санкция е тази с по-голям минимум.

Съществено изменение на обстоятелствената част по делото е налице, когато се установят нови факти, свързани с времето, мястото или начинът, по който е извършено самото деяние.

б/ не са събрани доказателствата, необходими за разкриване на обективната истина - връщането на това основание не е задължително, тъй като съществува чл. 236, ал. 6 - прокурорът може и сам да извърши необходимите допълнителни процесуални действия, т.е. прокурорът има право да прецени дали да върне делото или сам да извърши необходимите действия;

в/ при разследването е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - задължително връща. Съществено нарушение ще бъде само онова, което е довело до ограничаване правата на обвиняемия и на другите субекти на нак. процес, които са участвали в досъдебната фаза.

10. Обща характеристика на първоинстанционното производство

1. Първоинстанционното производство се осъществява в съд. заседание на първата инстанция, като преди това са извършени всички подготвителни действия за разглеждане на делото в това заседание.

2. Първоинст. производство се провежда от съдия-докладчик в първия стадий на съд. фаза, а във втория стадий - от съдия или съд. състав.

Всички стадии, които предхождат съдебното заседание на първата инстанция имат  предварителен и подготвителен характер.

Стадиите на досъд. фаза подготвят съд. заседание на първата инстанция, като се събират доказателства, необходими за повдигане на обвинението пред съда. Първият стадий на съд. фаза също подготвя съд. заседание на първата инстанция. Стадиите, които се провеждат след съд. заседание на първата инстанция са контролни. В съд. заседания на апелативния и касационния съд се проверява цялата дейност, извършена в съд. заседание на първата инстанция.

3. В хода на съд. следствие се извършват всички необходими процесуално-следствени действия и се събира и проверява целия доказателствен материал, необходим за решаване на делото. Затова съд. следствие е централен етап на съд. заседание на първата инстанция. В хода на другите етапи не могат да се извършват проц.-следствени действия.

4. Всички принципи на нак. процес намират проявление тук, което не е характерно за никой друг стадий, вкл. и за апелативната инстанция.

5. За първи път се събират на едно място всички участници в нак. процес.

6. Този стадий се състои от 5 самостоятелни етапа:

а/ действия по даване ход на делото;

б/ съдебно следствие /разследване/ - събират се доказателствата - извършват се процесуално-следствени действия;

в/ даване ход на съдебните прения;

г/ последна дума на обвиняемия;

д/ постановяване на присъда.

7. Дейността по този стадий приключва с присъда или с прекратяване на производството, ако са налице основанията на чл. 21, или със спиране на нак. производство, ако са налице основанията на чл. 22 и чл. 22а;

8. След приключване на съд. заседание съдът може да прекрати съд. производство и да върне делото на прокурора за доразследване, но съдът не може да върне делото при непълнота на доказателствата - длъжен е да ги събере сам.

9. Присъствието на прокурора в съд. заседание на първата инстанция, когато делото е от общ характер, е задължително - неучастието му е съществено процесуално нарушение.

10. Присъствието на подсъдимия е задължително, но само когато става въпрос за нак. дело, по което е повдигнато обвинение за тежко престъпление /повече от 5 год. ЛС/. По всички други дела подсъдимият трябва да бъде редовно призован, защото в противен случай ще е налице съществено процесуално нарушение. Но след като е редовно призован и делото не е за тежко престъпление - той не е длъжен да присъства.

11. При разглеждане на делото по правилата на задочен процес по чл. 268, ал. 3 /Когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина, делото може да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия, ако: не е намерен на посочения от него адрес или е променил същия, без да уведоми съответния орган; местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено; се намира извън пределите на Република България, когато местоживеенето му не е известно или не може да бъде призован по други причини, или е редовно призован и не е посочил уважителни причини за неявяването си/, подсъдимият също не присъства в съдебното заседание. Но макар и да са налице всички условия за задочно разглеждане на делото, съдът може да спре съд. производство и да не разгледа делото в съд. заседание, когато прецени, че отсъствието на подсъдимия ще попречи да бъде разкрита истината в този нак. процес. 

12. Единствено в това заседание участват съдебни заседатели.

13. Това е единственият стадий в съд. фаза на нак. процес, в който се провежда пълно съд. следствие. В съд. заседание на въззивната инстанция също може да се стигне до провеждане на пълно съд. следствие, но това не е задължително.

11. Образуване на съдебно производство и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание. Особености по дела, по които не се извършва досъдебно производство

I. Този стадий хипотетично може да се обособи на 3 самостоятелни етапа:

1. Образуване на съдебно производство - съд. производство се образува от председателя на съда с разпореждане, както по нак. дела от общ характер, така и от частен характер. По делата от частен характер може да се откаже образуване на съд. производство, като отказът подлежи на обжалване. По делата от общ характер председателят на съда не може да откаже да образува съд. производство, ако има внесен обвинителен акт. За да се образува съд. производство е необходимо да има внесен валиден обвинителен акт, с всички изискуеми от закона реквизити.

След като образува съд. производство, председателят го разпределя на съдия-докладчик, който проверява 4 въпроса:

а/ подсъдно ли е делото на този съд - ако не е - прекратява СЪДЕБНОТО производство и изпраща на компетентния орган;

б/ има ли основания за прекратяване или спиране на нак. производство;

в/ допуснато ли е на предв. производство съществено нарушение на процесуалните правила - ако има - може да прекрати СЪДЕБНОТО производство и да върне делото за допълнително разследване, като посочва допуснатите нарушения;

г/ налага ли се изменяне или отменяне на мярката за неотколонение - съдията-докладчик се произнася служебно по мярката за неотклонение.

Когато съдията-докладчик констатира, че всичко по делото е перфектно, той връчва препис от обвинителния акт /тъжбата на частния тъжител/ на подсъдимия. В 7 дневен срок от връчване на преписа подсъдимият може да даде отговор, в който да изложи възраженията си и да направи нови искания.

2. Предаване на съд - с изпращането на препис от обвинителния акт е налице предявяване на обвинение. Затова неизпращането на препис или пък неспазването на 7 дневния срок винаги ще е съществено процесуално нарушение.

Предаването на съд става с предаването на преписа от обвинителния акт на подсъдимия. НПК не изисква от съдията-докладчик да постановява писмен акт за предаване на съд. Но когато той е отговорил на всички въпроси по чл. 241 и е установил, че всичко е перфектно, той е взел решение да предаде обвиняемия на съд, т.е. обвиняемият става подсъдим  от момента на вземане на това решение.

3. Същински подготвителни действия за разглеждане на делото в съд. заседание - чл. 255: (1) За подготовката на съдебното заседание съдията-докладчик се произнася по всички искания относно:

а/ мярката за обезпечаване на гражданския иск, на конфискацията и на глобата;

б/ редът, по който следва да се разгледа делото;

в/ лицата, които се допускат до участие в съдебното производство;

г/ събирането и проверката на нови доказателства;

д/ разглеждането на делото при закрити врати, привличането на запасен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, експерт, преводач или тълковник и извършването на следствени действия по делегация.

е/ по искане относно мярката за неотклонение се произнася съдията-докладчик.

ж/ съдебното заседание се насрочва в срок до два месеца от представяне на обвинителния акт или тъжбата в съда. Когато делото представлява фактическа или правна сложност, както и в други изключителни случаи, председателят на съда може писмено да разреши заседанието да бъде насрочено в определен от него по-дълъг срок.

з/ задължения на съдията-докладчик - разпорежда да се призоват за съдебното заседание лицата, посочени в списъка, и взема необходимите мерки, за да осигури на страните възможност да се запознаят с материалите по делото и да направят необходимите извлечения.

12. Действия по даване ход на делото в съдебно заседание

I. Подготвителната част на съд. заседание обхваща процесуалната дейност, която се извършва от откриването на съд. заседание до прочитане на обвинителния акт от прокурора при дела от общ характер или с прочитане на тъжбата от частния тъжител при дела от частен характер и има за задача да осигури необходимите процесуални условия за провеждане на обективно, всестранно и пълно съд. следствие и постановяване на правилна присъда.

1. Необходимо е да се провери дали не са допуснати грешки и непълноти в извършената до тогава предварителна работа и не трябва ли да се извършат нови процес. действия за осигуряване на успешното протичане на съд. заседание. Извършват се редица действия - проверява се дали всички редовно призовани лица са се явили, отстраняват се свидетелите от съд. зала и т.н.

2. В подготвителната част от съд. заседание не се решават въпросите за виновността и наказанието, не се решава въпросът за достоверността на док. материал, не се изследва и решава съществото на делото.

3. В тази част се вземат и решения по редица важни въпроси по делото - допускане до участие в процеса на нови лица, отлагане на делото, спиране на делото, прекратяване на делото и т.н.

II. Председателят на съда, след като установи, че целият състав на съда и секретарят са налице, обявява, че съд. заседание е открито, като съобщава и какво дело подлежи на разглеждане /характер - общ или частен, дата и номер, по обвинение на кого и по кой текст от НК/. Предпоставка за откриването на съд. заседание се явява само наличността на всички членове от състава на съда и секретаря.

1. След като открие съд. заседание, съдът трябва да провери дали са налице необходимите условия за неговото продължаване. Проверка дали са се явили всички призовани по делото страни, вкл. и прокурорът, и ако някой не се явил - по какви причини.

2. Следва проверка на самоличността на подсъдимия - съдията го запитва за 3-те му имена, за дата и място на раждане, народност, гражданство, местожителство, образование и сем. положение и дали е осъждан. По същия начин се установява самоличността и на другите явили се по делото лица. Свидетелите се отстраняват от съд. зала, с изключение на тези, които участват в процеса като обвинители, гражд. ищци и гражд. ответници.

3. Следва проверка дали са били връчени на подсъдимия своевременно преписите от обвинителния акт или от частната жалба.

4. След  това съдът трябва да постави на разглеждане и реши всички въпроси, които се отнасят до отводите и самоотводите.

5. След като съдът се произнесе по отводите и възраженията, председателят разяснява на страните правата им, предвидени в кодекса.

6. След това трябва да се изясни може ли да се даде ход на делото в отсъствие на неявилите се лица, ако има такива. Съдът се произнася, след като изслуша страните по делото.

а/ когато не се яви прокурорът, съд. заседание трябва да се отложи /само при делата от общ характер/;

б/ когато подсъдимият е бил длъжен да се яви, но не стори това без уважителни причини, съдът трябва да вземе мерки за незабавното му довеждане под стража, за конфискуването на гаранцията и за вземане на по-тежка мярка за неотклонение. Ако незабавното довеждане на подсъдимия не е възможно, делото следва да се отложи, освен в случаите, когато са налице условията за задочно производство.

в/ когато не се яви защитникът по делото и подсъдимият се откаже от защитник, съдът е длъжен да даде ход на делото.

г/ когато не се яви частният обвинител или неговият повереник, гражданският ищец, гражданският ответник и техните повереници, въпросът за отлагане на съд. заседание се поставя в зависимост от причините за неявяването и от преценката на съда дали разглеждането на делото в отсъствие на неявилите се би попречило за разкриване на обективната истина.

д/ когато не се яви без уважителни причини частният тъжител, съдът прекратява нак. производство.

7. Разглежда се възможността да се гледа делото в отсъствие на неявилите се свидетели, експерти, тълковници и преводачи - неявяването им не е основание за отлагане на съд. производство, ако съдът намери, че и без тях обстоятелствата по делото могат да бъдат изяснени. Съдът дава становището си след изслушване на страните.

8. Съдът трябва да разреши и всички искания на страните - по реда на съд. следствие, за привличане и проверка на нови материали /призоваване и проверка на нови свидетели и експерти, изискване на нови документи и т.н./, за отлагане, спиране, прекратяване или връщане на делото за допълнително разследване, за изпращане на делото по подсъдност на друг съд и т.н. Следва също да се разрешат и всички искания за конституиране на нови страни в процеса /частни обвинители, защитници, граждански ищци и граждански ответници/.

9. Преди да даде ход на делото, съдът трябва да направи опит да помири страните, когато делото е от частен характер.

III. Страните имат равни права да предявяват едни или други молби, а съдът е длъжен да се занимае с молбите на всички и да се произнесе по тях.

13. Съдебно следствие

I. Съдебно следствие - тази част от съд. заседание, която се простира от доклада на председателя до съдебните прения и има за непосредствена задача в условията на цялостно разгръщане на основните начала на нак. процес да изясни обективно, всестранно и пълно обстоятелствата по делото и с това да осигури постановяването на присъда в съответствие с обективната истина и закона.

Съдебното следствие се явява самостоятелно издирване на всички обстоятелства и доказателствени материали по делото с помощта на специфични за този етап методи и форми на работа. Наред с материали, събрани и проверени на предварителното разследване, тук се събират и проверяват по искане на страните или по инициатива на съда и редица нови материали.

II. Съдебното следствие започва са прочитане на обвинителния акт от прокурора или на тъжбата от частния тъжител. Когато е предявен гражд. иск, той се прочита от гражд. ищец. Председателят запитва всеки подсъдим разбрал ли е в какво се обвинява.

III. Събиране и проверка на док. материали - последователност:

1. Разпит на подсъдимия - разпитът започва със запитване, признава ли се за виновен, след което се поканва да изложи, ако желае във форма на свободен разказ, всичко което знае по делото. Подсъдимият може, но не е длъжен да дава обяснения. Отказът му да даде обяснения и мотивите му за това се отбелязват в протокола на съд. заседание. Подсъдимият може да даде обяснения във всеки момент от съд. следствие по всяко обстоятелство.

След като даде обяснения съдът и страните могат да му задават въпроси в следния ред: прокурор /частен тъжител/, частен обвинител и неговия повереник, граждански ищец и неговия повереник, гражд. ответник и неговия повереник, другите подсъдими и техните защитници и защитникът на подсъдимия. Председателят и другите членове на съд. състав могат да поставят въпроси след изчерпване на въпросите от страните. Съдът е длъжен да изследва обвинението на всеки от съучастниците отделно и да ги разпитва по всяко обвинение отделно.

Разпитът на подсъдимия се извършва в присъствието на другите подсъдими. Разпитът се допуска в тяхно отсъствие, когато: това се налага то разкриването на обективната истина или някой от подсъдимите не може да присъства и това няма да затрудни разкриването на обективната истина. След завръщането в съд. зала на подсъдимите, председателят ги запознава с обясненията, дадени в тяхно отсъствие.

а/ обясненията на подсъдимия, дадени по същото дело на предв. разследване или пред друг състав на съда, могат да се използват от съда и да се поставят в основата на присъдата при следните условия:

- да е установено съществено противоречие м/у обясненията на подсъдимия дадени преди и сега;

- не могат да бъдат прочетени обаче обясненията на подсъдимия, дадени на предварителната проверка.

б/ противопоставянето на подсъдимия да се четат показанията му няма правно значение.

в/ съдът е длъжен да постанови да се прочетат обясненията на подсъдимия и когато:

- подсъдимият е починал и на делото е даден ход по отношение на другите подсъдими;

- делото се разглежда в отсъствие на подсъдимия;

- подсъдимият отказва да даде обяснения или твърди, че не си спомня нещо.

г/ обясненията на обвиняемия, дадени на предв. производство или пред друг състав на съда и включени в док. материал на съд. следствие по реда, установен в НПК, се преценяват на общо основание по вътрешното убеждение на съда.

д/ ползването в съд. заседание на звукозаписа и видеозаписа, изготвени при разпита на обвиняемия на предв. производство не се допуска, преди да бъдат прочетени обясненията на обвиняемия при условията и реда на НПК.

2. Разпит на свидетелите - свикват се и се разпитват един по един, като разпитаните остават в съд. зала. Те не могат да я напускат до свършването на съд. следствие, освен с разрешение на съда, взето след изслушване на страните.

а/ непълнолетните свидетели не се допускат да присъстват в съд. зала, така че след като даде показанията си той се отстранява, освен ако съдът не постанови друго.

б/ пострадалият, който участва в процеса не само като свидетел, но и като страна, не се отстранява от съд. зала.

в/ след като изложи във форма на свободен разказ всичко, което знае по делото, на свидетелят се поставят въпроси в същия ред, в който се поставят въпросите на подсъдимия. Във всички случаи страната, посочила свидетеля, задава въпросите си преди другите страни.

г/ показанията на свидетели, дадени на предв. производство или пред друг с-в на съда, могат да се четат в съд. заседание само при точно спазване на условията предвидени в НПК: когато има съществено противоречие м/у новите и старите показания /може да се констатира служебно от съда или по предложение на прокурора или другите страни по делото/; когато свидетелят отказва да даде показания или твърди, че не си спомня нещо; когато свидетелят, редовно призован, не може да се яви пред съда за продължително или неопределено време и не се налага или не може да бъде разпитан по делегация.

- НЕ могат да се четат в съд. заседание показанията, дадени на предв. разследване, ако свидетелят е упражнил в съда правото си да се откаже да свидетелства.

- показанията на свидетеля, дадени на предв. производство, могат да се четат само ако са дадени по същото дело, което се разглежда в съд. заседание. Не могат да се четат показанията на свидетел, който на предв. производство е бил разпитан само като обвиняем.

- ползването в съд. заседание на звукозаписа и видеозаписа, изготвени при разпита на свидетеля на предв. производство не се допуска, преди да бъдат прочетени показанията на свидетеля при условията и реда на НПК.

- ползването на свид. показания, дадени на предв. производство, без да са спазени предвидените условия, съставлява процесуално нарушение - повод за отмяна на присъдата.

д/ когато някои свидетели са разпитани по делегация от друг съд, протоколът от разпита следва да се прочете в съд. заседание. Ако не се прочете - съдът не може да се позовава на тях.

3. Експертиза. Експертите, дали заключение на предв. производство, се призовават за съд. заседание, освен ако съдът намери, че не е нужно да ги изслуша непосредствено или да поиска от тях допълнителни пояснения. В този случай следва да се привлекат всички експерти, дали заключението, а не само някои то тях.

а/ след като се прочете експертното заключение по делото, на експерта могат да се поставят въпроси по реда, по който се поставят въпроси на обвиняемия и свидетеля. Когато въпросите се отнасят до положения, които не били включени в задачата на експерта, съдът, след като изслуша страните, решава дали да се извърши допълнителна експертиза.

Съдът може да назначи експертиза и за изясняване на обстоятелства, които дотогава не са били предмет на изследване с помощта на експерти.

б/ по почин на съда или по искане на страните съдът прочита протоколите за оглед и освидетелстване, за претърсване и изземване, за следствен експеримент и за разпознаване на лица и предмети, ако те съдържат факти, които имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото. В искането трябва да се конкретизира какво от този протокол съдът трябва да обсъди като доказателство. Съдът прочита и другите документи по делото, ако те съдържат факти, които имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото.

в/съдебният оглед, както и другите следствени действия се извършват от целия състав на съда в присъствието на страните, а когато е необходимо, и в присъствието на свидетелите и експерта.

4. Проверка на веществените доказателства към делото - вещ. доказателства се предявяват на страните, а когато е необходимо - и на експерта и на свидетелите. Те се внасят в съд. зала, ако не съществува пречка за това поради обема или качеството им.

а/ не се допуска подмяната на непосредственото проучване на вещ. доказателства с прочитането на протокола за следственото действие, в резултат на което са били открити и включени в док. материал. Протоколът може да се прочете само когато вещ. доказателства не могат да бъдат внесени в съд. зала или когато бъдат изгубени /унищожени/.  Протоколът може да бъде прочетен с предявяването на вещ. доказателства в съд. заседание.

III. Приключване и възобновяване на съд. следствие. Когато съдът счете, че са извършени всички следствени действия, необходими за пълно, всестранно и обективно изясняване на обстоятелствата по делото, председателят запитва страните имат ли искания за извършване на нови следствени действия. Ако страните нямат или съдът признае направените искания за неоснователни, председателят обявява съд. следствие за приключило.

1. По време на съд. прения страните могат да искат извършването на нови следствени действия. Когато намери, че искането е основателно, съдът е длъжен да прекрати съд. прения, да възобнови съд. следствие и след като се извършат новите следствени действия, отново да пристъпи към изслушване на съд. прения. Ако в последната си дума обвиняемият посочи нови данни, които имат значение за делото, съдът също трябва да възобнови съд. следствие и отново да изслуша съд. прения и последната дума на подсъдимия. Съд. следствие може да се възобнови не само по почин на страните, но и по почин на съда.

а/ въпросът за възобновяване на съд. следствие се разрешава с мотивирано определение, което се съобщава гласно в съд. зала.

2. Следствието се възобновява само за да се извършат допълнителните следствени действия, без извършването на които не може да се счита, че док. материал по делото е събран с необходимата обективност, всестранност и пълнота.

14. Съдебни прения и последна дума на подсъдимия

I. Съдебни прения - онази част от съд. заседание, която започва непосредствено след като приключи съд. следствие, и обхваща речите на страните, в които се подлагат на цялостна оценка събраните и проверени в съд. следствие доказателствени материали и се правят обосновани изводи по основните въпроси, подлежащи на решаване с присъдата на съда. Пренията на страните могат да изпълнят своето предназначение, ако са изградени в/у събраните и поверени в съд. заседание материали и само в/у тях.

Предметът на съд. прения се определя от въпросите, които трябва да се решат с присъдата на съда. Пренията обхващат изясняване на значението на разглежданото дело и цялостна оценка на събраните и проверени в съд. заседание док. материали с цел да се направят изводи относно виновността или невиновността на подсъдимия, по въпросите свързани с правната квалификация на извършеното от дееца, по въпросите за степента на нак. отговорност /смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, степен на обществена опасност на деянието и на дееца/, по всички други въпроси на нак. отговорност /условия за освобождаване на дееца от нак. отговорност и т.н./, както и въпросите, свързани с предявения гражд. иск. Не всяка страна, която участва в пренията, взема становище по всички въпроси на делото - само по тези, които са в кръга на нейната процесуална роля.

Пренията протичат в строго установена от закона поредност: най-напред се дава думата на прокурора /частния тъжител/, а след това на частния обвинител и неговия повереник, на гражд. ищец и неговия повереник, на гражд. ответник и неговия повереник, на защитника и на подсъдимия. Този ред не може да се променя.

Пренията не са ограничени по време. Председателят на състава може да прекъсне страните само когато те явно се отклоняват по въпроси, които не се отнасят до делото.

Значение на пренията - помагат на съда да се ориентира правилно в събрания по делото док. материал и да приложи правилно закона.

1. Реч на прокурора - по дела от общ характер съд. прения започват с реч на прокурора. Речта му трябва да изразява неговото вътрешно убеждение, основано на данните по делото, закона и гражданското правосъзнание. Всички изводи трябва да бъдат подкрепени с достатъчно док. материали, вещо и най-добросъвестно анализирани. Прецизност, конкретност и логичност при боравеното с фактите. Всички оценки, квалификации, разобличителни констатации и изводи трябва да бъдат направени в подходяща езикова форма.

а/ прокурорът е безусловно задължен да изясни ясно своето мнение за вида на наказанието, но всякога е необходимо да посочи точния му размер.

б/ прокурорът трябва да вземе отношение в речта си и по отношение на гражд. иск, веществените доказателства, съдебните и другите разноски.

в/ когато обосновава тезата, че нак. производство трябва да се прекрати или да бъде постановена оправдателна присъда, прокурорът трябва да обясни ясно и убедително по какви фактически или правни съображения изоставя позицията на обвинителния акт. Но заявлението на прокурора не освобождава съда от задължението му да се произнесе по вътрешно убеждение.

г/ след речите на защитата прокурорът има право на реплика, за да отговори на някои твърдения на подсъдимия и неговия защитник.

2. Участие в пренията на частния тъжител, частния обвинител, гражд. ищец и гражд. ответник.

а/ частен тъжител - при дела от частен характер съд. прения започват с реч на частния тъжител. Той има право, но не е длъжен да произнася обвинителна реч, докато прокурорът е длъжен да вземе участие в пренията. Когато частния тъжител се представлява от адвокат, последният трябва да произнесе обвинителна реч, за да изпълни своето задължение да отстоява правата и зак. интереси на частния тъжител.

б/ спрямо частният тъжител не могат да се отправят онези изисквания за логическа и правна издържаност на речта му, каквито се предявяват към прокурора - гражданите отстояват своите права и зак. интереси пред съда както могат. Такива изисквания могат да се предявяват само спрямо адвоката - представител на частния тъжител.

в/ частният тъжител и неговият повереник не са длъжни да излагат в обвинителната реч и онези обстоятелства и доводи, които са в полза на подсъдимия.

3. Частен обвинител - не е обвързан със становището, което застъпва прокурора в своята реч. Изказва се по вътрешно убеждение, изградено в/у събрания и проверен в съд. следствие док. материал и закона. Ако прокурорът поддържа обвинението, частният обвинител може да отстъпи от обвинителната си позиция и обратно, ако прокурорът “оттегли” обвинението, частният обвинител може да обосновава виновността на подсъдимия. Всичко друго е като при частния тъжител.

4. Граждански ищец /повереник/ - той може да засегне при анализа на док. материал само въпросите, които не са свързани с наказанието на подсъдимия. Когато обаче гражд. ищец притежава и качеството на частен обвинител или частен тъжител, може да пледила по всички въпроси.

В своята реч гражд. ищец следва да докаже, че събитието от което произтичат нанесените му вреди, действително е станало, че то има характер на престъпление или най-малко на гражд. деликт, че е извършено именно от подсъдимия, с/у когото е насочен гражд. иск, че вредата се намира в непосредствена причинна връзка с изследваното събитие, че тя има посочения размер. Когато по делото е привлечен гражд. ответник, в речта на гражд. ищец трябва да се докаже и обстоятелството, че гражд. ответник отговаря з причинените с престъплението вреди. Всичко друго като частния тъжител.

5. Граждански ответник /повереник/ речта му трябва да се движи в рамките на необходимото за отхвърляне на предявената с/у него граж. претенция Той също може да се откаже от участие в пренията.

Частният тъжител, частният обвинител, гражд. ищец и гражд. ответник също имат право на реплика.

6. Речи на защитниците - когато защитниците представляват различни подсъдими, поначало поредността на защитните речи би следвало да се съобразява с поредността, в която са произнесени речите по обвинението.

а/ защитникът е длъжен да произнесе защитна реч. Отказът му е грубо нарушение на неговите процесуални задължения. Но когато подсъдимият се е отказал от защита - ще си има валидна присъда.

б/ защитникът оценява док. материал и отстоява правата и законните интереси на обвиняемия и в хода на процеса. Но за първи път на съд. прения той получава възможност да подхвърли на задълбочен и основен анализ целия док. материал, на който се опира обвинението, събран и проверен с негово лично участие, и да направи това публично, след като изслуша всички доводи и съображения на страните по обвинението. Защитната реч трябва да бъде най-внимателно подготвена

в/ речта на защитника трябва да обхване всички въпроси, които подлежат на решаване с присъдата, и в тази последователност, в която трябва да се разгледат от съда.

г/ защитната реч трябва да съдържа задълбочен анализ на всички данни по делото, събрани и проверени в съд. заседание, и обосновани изводи от тези данни досежно фактическите и правни положения в полза на подсъдимия, които трябва да се имат предвид при постановяване на присъдата. В заключение на речта си защитникът трябва да формулира ясно и определено своите искания.

д/ ако прокурорът или друга страна по обвинението упражни правото си на реплика, съдът трябва да осигури възможност на защитника да отговори. Ако по този или по друг повод защитникът намери, че трябва да разшири фактическата основа на защитата, налага се той да поиска възобновяване на съд. следствие за събиране и проверка на посочените от него  нови фактически данни. Ако съдът намери, че искането е основателно, ще възобнови съд. следствие, ще събере новите данни и ще осигури възможност за нови пледоарии в същия ред, предвиден в НПК.

7. Подсъдим - не е обвързан от позицията на защитника. Ако подсъдимия изнесе пред съда нови факти, без проверката на които не може да се смята, че обвинението е доказано по безспорен начин, съдът трябва да възобнови съд. следствие, за да извърши необходимата проверка.

II. Последна дума на подсъдимия - след като свършат съд. прения, независимо дали подсъдимият е участвал в тях или не.

1. В последната си дума подсъдимият изразява своето окончателно отношение към обвинението. Съдът трябва да му осигури пълна възможност да каже всичко, което смята за нужно. Председателят може да го прекъсне само ако той явно се отклонява по въпроси, които не се отнасят до делото. Не може да бъде ограничаван по време от съда. Лишаването на подсъдимия от правото му да участва в пренията или от последната дума съставлява съществено процесуално нарушение и е безусловно основание за отмяна на присъдата.

2. Възобновяване на съд. следствие - когато произнася последната си дума, подсъдимият не може да бъде подлаган на разпит. Ако тогава той изнесе нови факти, които трябва да бъдат проверени и в частност по които той трябва да бъде разпитан, съд. следствие трябва да се възобнови /напр. ако заяви че е виновен, а дотогава е отричал/.

15. Изменение на обвинението в съдебното производство

чл. 285 - Прокурорът повдига ново обвинение, когато на съдебното следствие установи основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко престъпление.

1. При изменение на обвинението в съд. заседание на първата инстанция прокурорът не е длъжен да повдига обвинение само когато трябва да се приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказание без съществени изменения на обстоятелствената част на обвинението.

2. Обвинението в съд. заседание се повдига с други средства - в хода на същото прокурорът установява, че е налице основанието за изменение на обвинението по чл. 285, ал. 1 и заявява устно, че повдига ново обвинение. Съдът вписва в протокола на съд. заседание така формулираното ново обвинение. Съдът не може да откаже да впише новото обвинение в протокола.

Ако са налице основанията на чл. 285, ал. 1, но прокурорът не повдига ново обвинение - тогава съдът не може нито да задължи прокурора да повдигне ново обвинение, нито пък може да прекрати съд. производство и да върне делото на прокурора - това е недопустимо, защото прокурорът е господар на ФО в съдебната фаза.

3. Изключения: чл. 285, ал. 2 Съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор, когато:

а/ новото обвинение е за престъпление, за което е задължително провеждането на предварително производство, ако по делото не е било проведено предварително производство /а е проведено например полицейско/;

б/ новото обвинение е за престъпление, подсъдно на по-горен или на военен съд.

4. Извън случаите по ал. 2 съдът отлага съдебното заседание, когато страните поискат да се подготвят по новото обвинение, повдигнато от прокурора.

5. Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи, че престъплението е от общ характер, съдът прекратява наказателното производство и изпраща делото на съответния прокурор.

16. Постановяване на присъдата

I. Веднага след последната дума на подсъдимия съдът се оттегля на съвещание, за да постанови присъда. Тук се проявява принципа на непосредствеността и по точно изискването за непрекъснатост на съд. заседание.

1. Съд. заседание продължава в нови условия - не се открива ново съд. заседание. След като гласуват присъдата, съдиите се връщат в съд. зала, за да я прочетат. Не може да се говори за действителна присъда, ако тя не е прочетена публично. Особен протокол за прочитане на присъдата не се съставя.

2. Процесуално значение - присъдата е основният акт, с който съдът осъществява своята функция. Всички други съд. актове или подготвят условията за постановяване на правилна присъда, или осигуряват проверка на присъдата /по реда на второинстанционното или касационното производство/. и привеждането и в изпълнение. При нейното постановяване съдът оглежда цялото производство, правилността на следствените и други процесуални действия, извършени на предв. производство и в съд. заседание, пълнотата, всестранността и обективността на док. материал, правилността на отношението, което е взел съответния орган към исканията на участниците в процеса, какви факти са установени в подкрепа на обвинението и в подкрепа на защитата, какви изводи могат да се направят от тези факти.

3. Присъдата е акт, който всякога се издава само след като съдебното заседание се доведе до край.

4. Присъдата е акт, с който не само се установява и конкретизира наказателното правоотношение, но се осигурява и неговата изпълнимост.

5. За да изпълни своето предназначение, присъдата трябва да бъде убедителна - законна, обоснована, справедлива и постановена при такава организация и реализация на съд. заседание в/у основата на процес. правила, че не оставя никакво съмнение в нейната правилност.

II. Ред за постановяване на присъдата.

1. Тайна на съвещателната стая - съдът постановява присъдата на тайно съвещание, на което могат да присъстват само членовете на състава. Съдиите и съд. заседатели са длъжни да пазят тайната на съвещанието относно разискванията и гласуванията по въпросите по делото. Присъствието на което и да е лице извън съд. състав е абсолютно основание за отмяна.

2. На съвещанието съдът преценява доказателствените материали, събрани и проверени в съд. заседание, и доводите на страните.

3. Съдът прави изводи досежно обстоятелствата, които могат да се считат за установени в резултат на съд. следствие и пренията на страните. Необходимо е да се установи има ли извършено деяние, извършено ли е от подсъдимия и извършено ли е виновно. Ако се стигне до заключението, че деянието е извършено от подсъдимия, следва да се пристъпи към правна квалификация на деянието - съставлява ли то престъпление и по коя разпоредба от особената част на НК трябва да се подведе. Съдът трябва да отговори на въпросите:

а/ подлежи ли подсъдимия на наказание, какво наказание да се определи, а в случаите на чл. 23-25 и чл. 27 НК /множество престъпления, влязла в сила присъда/ какво общо наказание да се наложи;

б/ при какъв режим да започне изтърпяването на наказанието лишаване от свобода;

в/ да се освободи ли подсъдимият от изтърпяване на наказанието, какъв да бъде изпитателния срок при условно осъждане, а в случаите на чл. 64 НК /особени правила за непълнолетните/ каква възпитателна мярка да се наложи и чл.78а НК /замяна с адм. наказание/ - какво да е то;

г/ на кого да се възложи възпитателната работа с подсъдимия в случаите на условно осъждане;

д/ налице ли са условията по чл. 68 и 69 НК /отложено наказание - условно/ и какво наказание подсъдимият трябва да изтърпи;

е/ налице ли са условията на чл. 53 НК /кои вещи да се отнемат в полза на д-вата/;

ж/ да се уважи ли гражданският иск и в какъв размер. Съдът е длъжен да се произнесе и по основателността и размера на иска. Обезщетението за имуществени и неимуществени вреди се определя поотделно:

- имуществени вреди - необходимо е да е доказана не само основателността на иска, но и размерът на претърпените вреди. Подсъдимият трябва да заплати онези имущ. вреди, които са действителни /реални/, а не предполагаеми, пряко произтичащи от престъплението и са причинени виновно /умишлено или непредпазливо/. Гражд. иск не може да бъде отхвърлен поради недоказаност на своя размер - съдът е длъжен да събере необходимите доказателства, за да се установи точния размер на щетите.

- обезщетението трябва да се присъди на правоимащия, а не на друго лице;

з/ какво да стане с веществените доказателства;

и/ на кого да се възложат разноските по делото.

4. Когато подсъдимият е обвинен в няколко престъпления или няколко лица са участвали в извършването на едно или няколко престъпления, съдът обсъжда и решава посочените по-горе въпроси за всяко лице и за всяко престъпление поотделно.

5. Когато е пропуснал да се произнесе по гражд. иск, съдът се произнася по него с допълнителна присъда в срока на обжалването.

III. Видове присъди - подсъдимият може да бъде признат за виновен или невиновен.

1. Виновен - когато обвинението е доказано по несъмнен начин.

2. Невиновен /невинен/ - когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от виновно, както и когато деянието не представлява престъпление.

3. По гражд. иск - всички суми, за които има и най-малко съмнение, че са били присвоени от подсъдимия, не следва да се включват в размера на обезщетението, присъдено по гражд. иск.

IV. Съдържание на присъдата.

1. Диспозитив

а/ диспозитив, с който подсъдимият е признат за виновен и му е определено наказание - съдържа: решението на съда, че подсъдимият е виновен за престъплението, за което е предаден на съд; нак. закон, по който подсъдимия се признава за виновен; видът и размера на наказанието; окончателният размер на наказанието в случай на съвкупност на престъпления; продължителност на изпитателния срок и на кого се възлага задължението да наблюдава осъдения в случай на условно осъждане; решение за зачитане на задържането до постановяване на присъдата. Когато подсъдимият е обвинен в няколко престъпления трябва да се посочи по кои от тях се осъжда и по кои - оправдава. В случаите на прекратяване на нак. производство поради амнистия или давност съдът признава подсъдимия за виновен и прилага закона за амнистията или давността; в случаите на чл. 61 НК съдът признава подсъдимия за виновен, освобождава го от нак. отговорност и му налага възпитателна мярка; в случаите на чл. 78а НК съдът признава подсъдимия за виновен, освобождава го от нак. отговорност и му налага административно наказание;

б/ в диспозитива на оправдателната присъда съдът излага решението си, че подсъдимият се признава за невиновен. Както диспозитивът, така и мотивите на оправдателната присъда не могат да съдържат изрази, които поставят под съмнение невиновността на оправдания.

2. Мотиви - съдът трябва да изложи кои обстоятелства са приети за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетите решения. При противоречия на док. материали трябва да се изложат съображения защо едни от тях се приемат, а други отхвърлят. Необходимо е от мотивите да се вижда, че действително е направено обсъждане на доказателствата:

а/ когато мотивите са непълни, неясни или противоречиви е налице процесуално нарушение:

- непълнота в мотивите ще има, когато съдът не е обосновал или не е обосновал достатъчно някои свои изводи;

- противоречие в мотивите ще има не само когато две твърдения се изключват, но и когато твърдението е нелогично;

- порок в мотивите ще има и когато те съдържат предположения или позовавания, противоречащи на закона, на светогледа, идеологията, правосъзнанието, обществените, политическите и моралните принципи, господстващи в нашето общество.

Порокът в мотивите води до отмяна на присъдата, доколкото е съществен.

Присъдата подлежи на отмяна, когато съществува противоречие м/у мотивите и диспозитива.

б/ липсата на мотиви означава липса на част от присъдата. НПК изрично посочва, че присъдата съдържа уводна част, диспозитив и мотиви Липсата на мотиви винаги води до отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

3. Съдът може да се произнесе с определение по въпросите относно:

а/ общото наказание, което следва да се определи на основание чл. 25,27 и приложението на чл. 53 НК;

б/ първоначалния режим на изтърпяване на наказанието, когато е пропуснал да направи това с присъдата;

в/ налице ли са условията на чл. 68, 69, 69а, и 70, ал. 7 НК /ако наруши условията на условното освобождаване, условното осъждане и предсрочно освобождаване/ и какво наказание следва да изтърпи подсъдимият;

г/ веществените доказателства и разноските по делото.

При а/, б/ и в/ съдът се произнася в съд. заседание с призоваване на осъдения.

4. Поначало присъдата се изготвя от председателя на състава, но може тази задача да се възложи на някой от съдебните заседатели.

5. Присъдата се подписва от целия състав на съда. Неподписването на диспозитива, макар и само от един член от състава на съда, независимо съдия или съд. заседател, прави постановената присъда абсолютно недействителен съдебен акт, който не поражда правни последици.

а/ нищожен е и присъда, подписана от лице, което е нямало право да подпише, защото не е участвало в състава на съда, компетентен да реши делото.

б/ мотивите са част от присъдата и не е нужно да се подписват отделно от диспозитива. Важно е само да не съществува съмнение, че подписите се отнасят до цялата присъда, а не само до диспозитива. Подписването на мотивите отделно от диспозитива е наложително само в случаите, само когато някой от членовете на състава е подписал присъдата при особено мнение.

в/ особеното мнение трябва да се заяви при постановяване на присъдата, то се отбелязва при подписването на присъдата, съотв. на диспозитива и се излага в писмена форма не по-късно от 15 дни след обявяването и.

V. Обявяване на присъдата.

1. Присъдата трябва да се обяви в съд. зала.

2. Съдът е длъжен да обяви присъдата заедно с мотивите. По дела, които представляват фактическа и правна сложност излагането на мотивите може да стане и след обявяването на диспозитива, но не по-късно от 15 дни. В този случай председателят обявява само диспозитива, подписан от всички членове на състава на съда.

3. След като постанови присъдата, съдът не може да внася в нея никакви поправки, допълнения или изменения. Съдът, който е постановил присъдата може да поправя в нея по свой почин или по искане на страните само очевидни фактически грешки, отнасящи се до гражданската или друга част на присъдата - в съд. заседание с призоваване на страните /решение на ВС/.

4. След като постанови присъдата, съдът се произнася и по мярката за неотклонение. Когато подсъдимият е освободен от нак. отговорност, осъден условно, осъден на наказание по-леко от лишаване от свобода, или оправдан, мярката за неотклонение задържане под стража се заменя с по-лека и задържаният се освобождава още в съд. зала. Когато подсъдимият е оправдан, съдът се произнася и по мярката за обезпечаване на гражд. иск, на глобата и конфискацията.

5. Когато е наложено наказание лишаване от свобода на гражданин на друга държава, с коята РБ има договор за предаване за изтърпяване на наказанието, съдът трябва да уведоми осъдения за възможността да се обърне към гл. прокурор с молба да предложи предаването му за изтърпяване на наказанието в д-вата, на която е гражданин.

17. Обща характеристика на въззивното производство

1. Предмет на въз. производство - невлязлата в сила присъда на първата инстанция. Предмет могат да бъдат и определенията, с които е прекратено нак. производство, както и някои определения, изрично цитирани в НПК - определението за отказ за образуване на нак. производство, определението с което се прекратява нак. преследване, определението за прекратяване на съд. производство и връщане на прокурор за доп. разследване.

2. Задачи на въз. производство:

а/ да провери законността, обосноваността и справедливостта на невлязлата в сила присъда;

б/ да осигури точното и еднакво прилагане на законите от първоинстанционните съдилища и от органите на предв. разследване - чрез задължителни указания на въз. съд, когато отменя присъдата и връща далото на първа инстанция или на предв. разследване;

в/ във въз. производство намира пълно проявление ревизионното начало – чл. 313. Ревизионното начало намира приложение в 3 направления:

-          относно лицата, подали жалба – съдът изменя или отменя присъдата и по отношение на лицата, които не са подали жалба, ако има основание за това;

-          относно частите на присъдата – съдът отменя присъдата и в необжалваната част, ако има основания;

-          относно основанията за обжалване – съдът отменя присъдата и на основание, което не е посочено  в жалбата или протеста, ако има основание за това.

3. Въз. съд е съд по същество, защото той е оправомощен да проверява както правилно ли са установени фактическите положения, така и правилното приложение на закона.

Касация, за разлика от апелация, означава правото да проверява правилното приложение на закона, но никакво установяване на факт. положения.

4. Общо правомощие на въз. съд по чл. 313 НПК:

а/ проверка на законността – правилно ли е приложен закона. Под закон се разбира както НК, така и НПК. Когато не е правилно приложен НК – допусната е грешка в правната квалификация. Неправилно приложение на НПК – допуснато съществено процес. нарушение.

б/ справедливост на присъдата – когато определеното наказание е точно в рамките на санкцията на правната норма и е правилно индивидуализирано.

в/ обоснованост на присъдата – когато фактическите констатации, установени от съда в обстоятелствената част на присъдата в пълна мяра съответстват на събрания доказателствен материал. Присъдата може да е обоснована, но истината по делото да не е разкрита /когато доказат. материал е манипулиран/.

5. Във втората инстанция се допускат и проверяват всякакви доказателства и док. средства без ограничение. Ако е необходимо се провежда съд. следствие. Пълно съд. следствие ще се наложи да извърши въз. инстанция, когато са оспорени всички факт. констатации на обжалваната /протестираната/ присъда – тогава ще се извършат отново всички необходими следствени действия.

6. Във въз. инстанция могат да се установяват нови факт. положения. Въз. инстанция може да проверява установените факт. положения на първата инстанция, може да ги оспори, но може и да реши делото без да го връща за ново разследване, като установи нови факт. положения. Тя може да отмени присъдата и да реши делото по същество в зависимост от това дали трябва да приложи закон за по-тежко или за същото, еднакво или по-леко наказание.

а/ когато трябва да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, втората инстанция ще измени присъдата и ще реши делото по същество. Друг вариант няма – присъдата не може да се отмени;

б/ когато трябва да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление има 2 възможности:

-          да постанови нова присъда, но само при положение, че е имало обвинение за това по-тежко наказуемо престъпление в съд. заседание на първата инстанция;

-          когато не е имало обвинение в първата инстанция за това, въз. съд не може да реши делото по същество, а ще го върне на досъд. производство или на първата инстанция за доразследване.

7. Във въз. производство може да се приеме, че съществува забрана за осъждане на подсъдимия за по-тежко наказуемо престъпление, ако за същото не е имало обвинение в първата инстанция.

8. При оценката на док. материал от въз. инстанция не съществуват каквито и да било ограничения. Въз. инстанция има право на оценка на док. материали в пълен обем.

а/ на първо място въз. инстанция оценява док. материал по делото. Тя проверява:

-          дали използваните доказателства са фактически данни и дали са индивидуализирани и конкретизирани използваните факти /т.е. дали първата инстанция не се е позовала на слух/.

-          дали използваните факти се намират във връзка с предмета на доказване и допринасят за неговото изясняване.

-          дали използваните факти като доказателства са събрани, проверени и установени по реда на НПК /чрез предвидените способи и начини/.

б/ на второ място втората инстанция оценява в пълен обем и док. средства по делото. Тя проверява:

-          допустимостта на док. средства – допустимостта се отнася само до док. средства, а не към доказателствата. Допустими док. средства са само тези, които са предвидени в НПК – устните и веществените док. средства са посочени изчерпателно, докато писмените – не.

Доказателства – при допускането им се преценява тяхната относимост, т.е. дали имат връзка със събитието на престъплението. Доказателствата са факти на обективната действителност – те не могат да бъдат предвидени в НПК /те са относими-неотносими, а док. средства са допустими-недопустими/.

-          при оценката на док. средства се преценява тяхната достоверност /респ. недостоверност/, а при оценката на доказателствата се преценява дали са съществували или не установените факти /те не могат да бъдат достоверни-недостоверни/.

-          преценява се дали е обсъден целия док. материал поотделно и в неговата съвкупност, дали са обсъдени противоречията в док. материал.

-          проверяват се и мотивите на присъдата – защо съдът е дал вяра на едни док. материали, а на други – не и какви са съображенията за това.

След тази оценка въз. съд може да оспори фактическите констатации на първата инстанция и да приеме нови. Въз. съд може да признае за достоверни док. средства, които първата инстанция е приела за недостоверни, обратното или да приеме нови факт. констатации в цялост.

9. Въз. инстанция има неограничено право да проверява, да оспорва и да приема нови правни изводи, различни от приетите в първата инстанция. В този случай въз. инстанция ще измени присъдата или ще постанови нова, с изключение когато трябва да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление и не е имало такова обвинение в първата инстанция.

10. Въз. инстанция може:

а/ да прецени като отегчаващи такива обстоятелства, които първата инстанция е приела за смекчаващи и обратно /това е въпрос на правен извод, а не на фактически извод/.

б/ да приеме, че е налице съизвършителство, а не помагачество и обратно;

в/ да приеме, че е налице маловажен случай, големи размери, особено големи размери и обратно и т.н.

11. Във въз. инстанция делото се решава винаги от 3-ма съдии, т.е. липсват съд. заседатели.

12. Във въз. инстанция действа забраната да се влошава положението на подсъдимия. Това означава:

а/ тази забрана е средство на подсъдимия да подава жалба, без да се опасява, че може да се влоши положението му;

б/ какво означава да се влоши положението – има 3 хипотези:

-          когато се увеличава наказанието;

-          когато се отменя оправдателната присъда;

-          когато се прилага закон за по-тежко наказуемо престъпление.

в/ средството, чрез което се дерогира /отменя/ тази забрана е жалбата на частния тъжител, жалбата на частния обвинител и съответния протест на прокурора /с който прокурорът е направил искане да се влоши положението на подсъдимия – в една от трите хипотези/. Ако не е използвано някое от тези 3 средства, въз. съд не може да влоши положението на подсъдимия, дори и да са налице предпоставките за налагане на по-тежко наказание.

13. Субекти, които участват в нак. производство пред въз. инстанция:

а/ окръжни съдилища, за присъди постановени от РС;

б/ апелативни съдилища, за присъди постановени от ОС. АС може да бъде само въззивна инстанция.

в/ страните са същите, които са участвали и на първата инстанция, с изключение на прокурора, който винаги е по-горестоящ.

18. Образуване на въззивното производство. Доказателства пред въззивната инстанция

І. Образуване на въз. производство.

1.      Общи предпоставки за образуване на производство пред въз. инстанция:

а/ наличието на конкретно право, предвидено в НПК за подаване на жалба или протест – има право на протест прокурорът, в качеството си на страна – това е прокурорът, участвал в първата инстанция, но и всеки друг прокурор от тази прокуратура и всеки по-горестоящ прокурор. Гражданите, които са страни в процеса имат право да обжалват, независимо дали са взели участие в заседанието на първата инстанция. Отказ от правото да се обжалва или протестира присъдата е недопустим;

б/ наличието на накърнен правен интерес.

2.      Срокът за обжалване на присъдата е посочен в чл. 318 НПК – 15 дни, а при късни мотиви – 30 дни. Този срок е преклузивен.

2. Специални предпоставки за отделните страни да обжалват или протестират:

а/ прокурор – има неограничено право да обжалва всяка присъда:

-          може да обжалва присъдата във всичките и части;

-          може да обжалва на всички основания;

-          може да обжалва спрямо всяко лице;

-          може да протестира както в интерес на подсъдимия, така и с искане да се влоши положението му;

-          може да протестира както оправдателна, така и наказателна присъда;

-          може да протестира независимо от позицията, която е заел на съд. прения в съд. заседание на първата инстанция.

б/ подсъдим – има право да обжалва всяка присъда, във всичките и части, на всички основания като принцип.

-          той може да обжалва и оправдателна присъда, но само в 2 хипотези:

·         присъдата е с оправдателен диспозитив, но пък е осъдителна в гражданската и част /и той я обжалва в тази и част/;

·         когато не е предявен граждански иск, диспозитивът е оправдателен, но подсъдимият обжалва мотивите и основанията за оправдаването му.

-          правото на подсъдимия да обжалва присъдата е съчетано със забраната да се влошава положението му.

в/ защитник и повереник:

-          правото на защитника да обжалва присъдата е именно негово право, т.е. той може да го упражни и без съгласието на подсъдимия /дори и въпреки неговата воля/;

-          за обжалването на присъдата не е необходимо изрично пълномощно – достатъчно е той да е упълномощен за участие в нак. процес;

-          редовно упълномощеният защитник може да подава жалба, независимо дали е взел или не участие в съд. заседание на първата инстанция;

-          защитникът има право да обжалва присъдата само в полза на подсъдимия;

-          когато защитникът не намира основания да обжалва присъдата, но подсъдимият иска това, т.е. не могат да се съгласуват – в този случай защитникът трябва да осигури техническа помощ на подсъдимия да изготви жалбата си и след това да участва в съд. заседание на втората инстанция.

г/ частен обвинител – може да обжалва присъдата във всичките и части, на всички основания, но само ако с присъдата са накърнени неговите права и законни интереси.

д/ граждански ищец и граждански ответник – могат да обжалват присъдата само в гражданската и част и то при положение, че са накърнени техните права и законни интереси.

ІІ. Доказателства пред въззивната инстанция.

1.    Съгл. чл. 314 НПК “във въз. инстанция се допускат всички доказателства, които могат да бъдат събрани по предвидения в този кодекс ред”. Доказателства /в случая/ = док. материал.

Втората инстанция може да допуска вещи, предмети и книжа – като вещ. доказателства, всякакъв вид документи, които след съответната проверка ще послужат като писмени доказателства и всякакви устни доказателства – обяснения, показания. Тези материали, които втората инстанция допуска, са информация /материали/, която би могла да послужи като доказателствен материал, и която информация към момента на допускането и няма правната природа на док. материал. Сочената информация, когато бъде събрана и проверена в хода на съд. следствие на втората инстанция, едва тогава би могла да се счита за док. материал, който да послужи на въз. съд, за да измени, отмени или да потвърди присъдата.

2.      Ред за допускане на док. материал пред въз. инстанция – чл. 326 НПК:

а/ ал. 1 – допускането на доказателства се решава в разпоредително заседание. Разпоредително заседание е това, в което задължително участва прокурор, за разлика от закритото съд. заседание, а за разлика от откритото съд. заседание, в разпоредителното заседание не е задължително да участват другите страни /освен прокурора/.

б/ съдът в разпоредителното заседание е длъжен да се произнесе по необходимостта от разпит на подсъдимия, т.е. разпитът на подсъдимия не е задължителен във втората инстанция, но съдът е длъжен да се произнесе по това.

в/ свидетелите и експертите, когато съдът реши могат да се разпитат повторно, но критериите на закона за това са два:

-          съдът е решил, че повторният им разпит е необходим -  при противоречията в показанията на свидетелите и т.н.;

-          когато свидетелите депозират обяснения във връзка с новооткрити обстоятелства.

г/ нови свидетели се разпитват и нови експерти се назначават, когато техните показания или заключения ще имат значение за правилното решаване на делото.

д/ във въз. инстанция важи принципът за служебното начало – могат да се допускат, събират и проверяват служебно док. материали, без да има искане от страните.

е/ срок за представяне на доказателства:

-          чл. 326, ал. 5 – страните могат да представят нови писмени доказателства до даване ход на делото;

-          чл. 319, ал. 1 – в жалбата и протестът се посочват и доказателствата, които следва да се съберат и проверят от въз. съд.

Тези срокове са инструктивни, не преклузивни, тъй като чл. 114, ал. 3 НПК /обща част – отнася се за всички фази/ гласи: не може да се откаже събирането на доказателства само защото искането не е направено в определен срок.

19. Ред за разглеждане на делото от въззивната инстанция

Редът за разглеждане на делото във въз. инстанция може да се раздели на 2 обособени процедури:

1.    Процедура, в която се развива и осъществява процедура за разглеждане на делото пред първоинстанционния съд и без която не може да стане разглеждане на делото във втората инстанция.

а/ жалбата и протестът се подават чрез първоинст. съд, постановил присъдата;

б/ жалбата и протестът трябва да отговарят на реквизитите, посочени в НПК. При липса на някои от тези задължителни реквизити жалбата се връща и се дава 7 дневен срок за поправка;

в/ до даване ход на делото в съд. заседание могат да се правят допълнителни писмени изложения за допълване на доводите, посочени в жалбата или протеста;

г/ първоинст. съд съобщава за подадените жалби и протести на заинтересованите страни и им изпраща препис от жалбата /протеста/. Тези страни могат в 14 дневен срок от получаването на преписа да подадат писмени възражения;

д/ когато жалбата не отговаря на условия на чл. 319 /реквизити/, тя се връща на подалия я от първоинст. съд – това връщане на жалбата не подлежи на обжалване и протест по реда на въз. производство;

е/ след като изтекат сроковете за обжалване /възражения/, първоинстанционният съд я изпраща, заедно с цялото дело на второинст. съд.

2.      Процедура за разглеждане на делото пред въз. съд:

а/ страните и другите лица, които следва да вземат участие във въз. производство, се призовават, освен ако датата за разглеждане на делото им е съобщена от първата инстанция.

б/ участието на прокурора в съдебното заседание по делата от общ характер е задължително.

в/ неявяването на другите страни без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото.

г/ жалбата и протестът се разглеждат в съдебно заседание.

д/ след откриване на съдебното заседание съдът изслушва страните за даване ход на делото и се произнася по направените искания, бележки и възражения.

е/ разглеждането на делото започва с доклад на съдията-докладчик. В доклада се излага същността на присъдата и съдържанието на жалбите, протестите и възраженията, както и допуснатите доказателства.

ж/ съдът разпитва подсъдимия, призованите свидетели и експерти и може да използва всички способи за събиране и проверка на допуснатите доказателства.

з/ в съдебните прения се излагат съображенията за неправилността на присъдата и по съществото на обвинението.

и/ решението заедно с мотивите се обявява в съдебно заседание с призоваване на страните или им се съобщава писмено, че е изготвено.

к/ решението на въззивната инстанция заедно с мотивите се изготвя не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване.

20. Правомощие на въззивната инстанция да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане

1. чл. 332, ал. 1: Въззивният съд може да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на прокурора или на първоинстанционния съд;

2. Чл. 333. Въззивният съд отменява присъдата и връща делото за ново разглеждане на прокурора, когато:

а/ на предварителното производство е допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Тогава той отменява присъдата и връща делото за ново разглеждане от първата инстанция. Нарушението на процесуални правила е съществено, когато:

-          е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на другите страни, ако не е отстранено;

-          няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция;

-          присъдата е постановена от незаконен състав.

б/ следва да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което не е имало обвинение в първата инстанция;

в/ се установи, че престъплението, за което е образувано производството по тъжба на частния тъжител, е от общ характер.

г/ когато са налице повторно условията на а/, въззивният съд не връща делото за ново разглеждане, а го решава по същество.

3.      Въззивният съд не може да отмени присъдата по б/ и в/ или да отмени оправдателната присъда във всички случаи, ако няма съответен протест от прокурора, жалба от частния тъжител или частния обвинител.

21. Правомощие на въззивната инстанция да отмени присъдата и да постанови нова присъда

1.    чл. 332, ал. 2 – Въззивният съд може да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова присъда;

2.    чл. 334. – Въззивният съд отменява присъдата и постановява нова присъда, когато се налага:

а/ да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция;

б/ да осъди оправдан подсъдим, ако е имало съответно обвинение в първата инстанция;

в/ да оправдае подсъдим, осъден от първоинстанционния съд.

3.    Правомощията по а/ и б/ се упражняват, ако има съответен протест от прокурора, жалба от частния тъжител или частния обвинител.

22. Изменяване на присъдата на първата инстанция. Потвърждаване на първоинстанционната присъда

І. чл. 332. Въззивният съд може:

1. да измени първоинстанционната присъда;

2. да потвърди първоинстанционната присъда.

ІІ. чл. 335 – 1. Въззивният съд може за измени присъдата:

а/ да намали наказанието;

б/ да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление;

в/ да освободи подсъдимия от изтърпяване на наказанието съгласно чл. 64, ал. 1 /особени правила за непълнолетните – настаняване във ТВУ/ или чл. 66 НК /отлагане на изпълнението/.

г/ да освободи подсъдимия от наказателна отговорност съгласно чл. 78 и 78а НК /непълнолетен-възпитателна мярка, пълнолетен-глоба/.

2. Когато има съответен протест от прокурора, жалба от частния тъжител или частния обвинител, въззивният съд може:

а/ да увеличи наказанието;

б/ да отмени освобождаването от изтърпяване на наказанието по чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс.

3. Въззивната инстанция може да се произнесе и само относно мотивите и основанията за оправдаването на подсъдимия или по гражданския иск.

ІІІ. Чл. 336. Въззивният съд потвърждава присъдата, когато намери, че не са налице основания за нейното отменяване или изменяване.

23. Производство пред въззивната инстанция за проверка на определенията

І. Обща характеристика на производството по частни жалби и протести.

1.    Това е производство, което действително се развива и осъществява пред въз. инстанция, но единствения предмет на това производство са не присъди, а определения.

2.    Това производство има строго специфичен предмет – определенията се групират така:

а/ определения, които се обжалват по реда, по който се обжалват присъдите /чл. 344, ал. 1/ – определението за отказ за образуване на нак. производство, определението, с което се прекратява нак. преследване, определението за прекратяване на съд. производство и за връщане на прокурор за доп. разследване;

б/ определения, които не подлежат на обжалване отделно от присъдата /чл. 344, ал. 2/ – изрично посочени: определението, с което се изпраща делото по подсъдност на друг съд, определението на съдията-докладчик относно реда, по който следва да се разгледа делото, допуснатите лица до участие, събирането и проверката на нови доказателства и т.н., определението за отстраняване на някой от участниците от съд. зала, определенията за отводи и нови искания, определението за разпит на подсъдим или свидетел в отсъствието на другите подсъдими или свидетели, определението при изменение на обвинението, за възобновяване на съд. следствие, определенията, които могат да бъдат издадени заедно с присъдата, определението за поправки в протокола.

в/ всички други определения извън а/ и б/ се обжалват с частна жалба или протест по реда на глава 16 НПК.

3.    В производството по ред на глава 16 се разглеждат само определения, постановени от първоинстанционния съд.

4.    Това е едно производство, което е уникално, защото съдът, който е постановил определението, може сам да го отмени – друго такова производство няма.

5.    Това производство може да протече само пред първа инстанция – когато при частна жалба и протест, когато първоинст. съд отменя или изменя постановеното определение и с това производството приключва.

6.    Производството ще се развие и пред въз. инстанция, само при условие, че първоинст. съд не е уважил жалбата /протеста/.

7.    Частната жалба и протестът нямат суспензивно действие, защото не спират производството по делото, по което е постановено определението, нито пък спират изпълнението на определението. Изключение – когато съдът сам постанови спиране.

8.    Частната жалба и протестът нямат деволутивно действие, защото не винаги пренасят делото във втора инстанция.

ІІ. Ред за провеждане на производството, по което се извършва проверка на определенията:

1. чл. 345 - Частната жалба и протестът се подават в седемдневен срок от постановяване на определението, а когато то е постановено в разпоредително заседание - в седемдневен срок от връчване на преписа. За постъпилия протест се съобщава на подсъдимия, който в седемдневен срок от съобщението може да направи възражение.

2. чл. 348 - Въззивната инстанция разглежда частната жалба и протеста в разпоредително заседание, а когато намери за необходимо - в съдебно заседание с призоваване на страните. Въззивната инстанция може да изиска делото, по което е постановено определението. Когато отмени определението, въззивната инстанция решава въпросите по частната жалба и протеста.

ІІІ. Процедура:

1.    Когато съдът сам отменя определението си – винаги в разпоредително заседание.

2.    Когато въз. инстанция отменя определение- може в разпоредително заседание, но не е задължително.

24. Обща характеристика на касационното производство

1.    Кас. производство е редовен способ за проверка на присъдите и решенията на въз. съд – предмет на проверка са невлезли в сила присъди и решения на въз. съд. Производството започва по жалба на страните и по протест на прокурора.

2.    Характеристики:

а/ изключителни са основанията за касация – само нарушения на закона;

б/ единственият съд, пред който може да се развие и осъществи това производство е ВКС, независимо кой е бил въззивния съд;

в/ предмет на проверка от ВКС са само присъди и решения, постановени от въз. съд /не и от първоинстанционния/;

г/ приетите фактически констатации в решението или присъдата на въз. съд не могат да бъдат пререшавани от ВКС.

3.    ВКС проверява само нарушението на закона – както на материалния, така и на процесуалния закон. Затова ВКС може да решава грешката в правната квалификация и допуснатите процесуални нарушения, както и справедливостта на присъдата. Установените факти имат силата на присъдено нещо и ВКС не може да ги проверява.

4.    Касац. жалба и протест се разглеждат в съд. заседание, но не се провежда съд. следствие – без изключение.

5.    За ВКС съществува забрана да увеличава наложеното наказание – когато ВКС намери, че наложеното наказание трябва да бъде увеличено и за това не е имало обвинение в първа инстанция - той отменя присъдата и връща делото за разглеждане в първа инстанция.

6.    Когато трябва да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, ВКС отменя присъдата и връща делото за ново разглеждане, без значение дали е подаден или не съотв. протест или жалба – това е императивна норма. Забраната да се влошава положението на подсъдимия, макар и индиректно намира приложение в дейността на ВКС.

7.    ВКС не може да установява нови фактически положения, но има неограниченото право да прецени по друг начин от правна гледна точка установените факт. констатации. ВКС може да приеме нова правна квалификация:

а/ ако това е закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление – ще измени присъдата, т.е. ще реши делото по същество;

б/ ако е закон за по-тежко наказуемо престъпление – ако е имало обвинение на първата инстанция – ще реши делото по същество, защото ще измени присъдата;

в/ ако е закон за по-тежко наказуемо престъпление и не е имало обвинение пред първата инстанция за това – не може да реши делото по същество, а само ще отмени присъдата и ще върне делото за ново разглеждане на първа инстанция или на досъдебното производство.

8.    ВКС може да приеме като отегчаващи обстоятелства, такива, които въз. съд е приел за смекчаващи и обратно и т.н.

9.    Нови факти и доказателства – в кас. жалба и протест трябва да се посочат данните, които го подкрепят. “Данни” тук означава възможност за страните да представят писмени и веществени материали, като тези материали бъдат проверени в хода на съд. заседание и те могат да послужат като доказателства, но единствено за да се докаже налице ли е съответното основание за отмяна на присъдата, за изменяването и, но те не могат да бъдат доказателства за вината, за установените фактически положения и т.н.

10.    Когато указанията на ВКС са изпълнени, новата присъда не подлежи на касация на същите основания, освен ако не са допуснати нови нарушения.

11.    Когато ВКС отмени за втори път присъдата, той връща делото за ново разглеждане, но само на въз. съд, като въз. съд действа по правилата на касацията.

25. Предмет на касационното обжалване. Предели на касационната проверка. Право на касационна жалба и протест.

1.      Предмет на кас. обжалване – кои актове подлежат на кас. обжалване – чл. 349:

а/ присъдите и решенията на въззивния съд за престъпления от общ характер, за който законът предвижда лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, освен тези, с който деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание и тези, с които въз. съд отменя присъда и я връща за ново разглеждане на прокурора или на първоинст. съд или спира нак. производство по реда на чл. 22;

б/ присъдите и решенията на въззивния съд за тежки престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия /повече от 5 год. лишаване от свобода/;

в/определенията на въззивния съд, които се издават понякога заедно с присъдата /за вещ. доказателства, първоначалния режим на наказанието лишаване от свобода и др./;

г/ определенията на въззивния съд, с които се прекратява или се прегражда пътят на наказателното производство;

д/ не подлежат на кас. проверка присъдите и решенията, по които не е наложено наказание лишаване от свобода по делата от общ характер и които не са за извършено тежко престъпление – по делата от частен характер.

2.      Предели на кас. проверка:

а/ ревизионно начало – намира приложение в 3 насоки:

-          по отношение на частите на присъдата – ВКС може да отмени присъдата само в обжалвана и част, за разлика от въз. инстанция;

-          по отношение на лицата, подали жалба – кас. инстанция отменя присъдата само по отношение на обжалвалите я лица. Изключение – присъдата може да се отмени и по отношение на лице, неподало жалба, ако основанията за това са в негова полза;

-          по отношенията на основанията за обжалване:

·         когато е нарушен законът;

·         когато е допуснато съществено процесуално нарушение;

·         когато наложеното наказание е явно несправедливо.

При проверката на основанията за касация ВКС не е ограничен – може да измени или да отмени присъдата и на непосочени в жалбата /протеста/ основания, но практиката на ВКС е коренно противоположна – не отменя и не изменя присъди на основания, които не са посочени в жалбата /протеста/.

3.      Право на кас. жалба и протест – чл. 351: Производството пред касационната инстанция се образува по протест на прокурора или по жалба на другите страни. Прокурорът може да подава касационен протест както в интерес на обвинението, така и в интерес на подсъдимия. Останалите страни могат да подават касационна жалба, когато са нарушени техните права и законни интереси.

26. Подаване на касационна жалба и протест. Съдържание, оттегляне, ред за разглеждане

1. Срок - жалбата и протестът срещу присъдата на въззивния съд се подават в 15-дневен срок от обявяването на присъдата, а при късни мотиви – в 30-дневен срок.

2. Ред - жалбата и протестът се подават чрез съда, който е постановил обжалваната присъда или решение.

3. Към жалбата и протеста се прилагат преписи според броя на заинтересуваните страни.

4. Съдържание - В касационната жалба и в протеста се посочват: от кого се подава; присъдата, решението и частта, която се обжалва; в какво се състои касационното основание и данните, които го подкрепят; искането, което се прави. Жалбата и протестът се подписват от подателя.

5. Възражение срещу подадена жалба и протест, както и допълнение към тях може да се направи писмено до даване ход на делото.

6. Жалбата и протестът се връщат от съда, чрез който са подадени, когато:

·         не отговарят на изискванията за реквизити, ако в дадения от съда срок пропускът или несъответствието не е отстранено;

·         не са подадени в срок или от лице, което има право на жалба или протест;

·         не подлежат на разглеждане по касационен ред.

7. Връщането на жалбата и протеста подлежи на обжалване.

8. Жалбата и протестът могат да се оттеглят от страните, които са ги подали, до даване ход на делото в съдебно заседание.

9. Касационната жалба и протестът се разглеждат в съдебно заседание с призоваване на страните. Участието на прокурор е задължително. Неявяването на другите страни без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото. Делото се разглежда в отсъствие на страната, когато не е намерена на посочения от нея адрес или е променила същия, без да уведоми съда. В доклада на съдията-докладчик се излагат обстоятелствата по делото, съдържанието на обжалваната присъда или решение и оплакванията срещу тях. Съдебно следствие не се провежда. Страните се изслушват по ред, установен от съда.

27. Касационни основания

Кас. основания са посочени в чл. 352 НПК. Те са 3:

1.      Нарушение на закона – става въпрос за нарушение на материален закон. По правило това е НК, но НК препраща и към други закони и подзаконови нормативни актове.

НПК съдържа легална дефиниция на нарушение на закона – нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно и когато не е приложен законът, който е трябвало да бъде приложен.

а/ когато законът е приложен неправилно:

-          когато правна норма от особената част на НК не е изтълкувана и приложена правилно в частта и, очертаваща законния състав на диспозицията – това е т. нар. грешка в правната квалификация;

-          изтълкувана е и е приложена неправилно правна норма от общата част на НК, която се отнася до престъплението /напр. правилата за съучастието, за повторност, за опсен рецидив и т.н./.

-          не е изтълкувана и не е приложена правилно пр. норма от особената част на НК в санкционната и част – допусната е грешка при налагане на наказанието;

-          неправилно е изтълкувана и приложена пр. норма от общата част на НК, която се отнася до наказанието – напр. правила за освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание и т.н.

б/ когато не е приложен законът, който е трябвало да бъде приложен – случаите, когато нормативният акт, приет по съотв. ред и влязъл в сила, но вече е отменен или все още не е влязъл в сила, а е приложен такъв текст /т.е. няма го в правния мир/.

Извод: Нарушението на закона никога не може да е съществено или несъществено – винаги ще е налице основание за отмяна или изменение на присъдата.

2.      Когато е допуснато съществено процесуално нарушение:

а/ неправилно прилагане на норма от НПК;

б/ нарушението трябва да е съществено. Несъществените нарушения не подлежат на правно действие. Правото просто се помирява с тях.

в/ съществените проц. нарушения са 2 вида:

-          абсолютни – те са 3 и са посочени в НПК:

·         проц. нарушение е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на другите страни, ако не е отстранено;

·         няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция;

·         присъдата е постановена от незаконен състав.

§  доказването, че е налице абсолютно процес. нарушение в същност се изразява само в констатацията му – напр. ВКС констатира, че присъдата няма мотиви и единственото правомощие на ВКС е да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане.

§  при абсолютните проц. нарушения ВКС не може да преценява нито дали допуснатото проц. нарушение е довело до неправилна присъда, нито дали е довело до ограничаване на правата на страните.

-          относителни процесуални нарушения:

·         те не са изброени в НПК;

·         НПК посочва критерия, от който се ръководи държ. орган в преценката си дали допуснатото нарушение е съществено – неправилното приложение на нормата от НПК трябва да е довело до ограничаване на правата на обвиняемия или на другите страни в процеса.

·         при относителните нарушения съдът първо констатира коя разпоредба на НПК е нарушена и да вземе решение, че това нарушение именно в този случай е довело до ограничаване правата на страните.

·         когато присъдата се отменя поради допуснато същ. проц. нарушение, съдът преценява единствено ограничени ли са правата на страните и никога не преценява правилността на присъдата;

·         когато е допуснато същ. процесуално нарушение винаги правомощието на ВКС е отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, но само ако допуснатото нарушение е отстранимо.

3.      Когато наложеното наказание е явно несправедливо – допусната е грешка единствено при определяне /индивидуализацията/ на наказанието. НПК изисква тази несправедливост да е явна /напр. превес на смекчаващи обстоятелства и максимално наказание/.

28. Правомощия на касационната инстанция. Изменяване на присъдата

1. След разглеждане на подадената жалба и протест касационната инстанция може:

ü  да остави в сила присъдата или решението;

ü  да отмени присъдата или решението и да прекрати или спре наказателното производство в предвидените от закона случаи, а в случая по чл. 21, ал. 1, т. 1 - да оправдае подсъдимия;

ü  да измени присъдата;

ü  да отмени присъдата изцяло или отчасти и да върне делото за ново разглеждане.

2. Касационната инстанция изменя присъдата, когато се налага:

ü  да се намали наказанието;

ü  да се приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление;

ü  да се приложи особените правила за непълнолетните от Наказателния кодекс;

ü  да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, което не изисква увеличаване на наказанието, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция.

ü да се уважи или отхвърли гражданският иск, когато е нарушен законът, да се увеличи или намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди или да се прекрати производството по гражданския иск.

29. Отменяване на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Задължителни указания на касационната инстанция

І. Отмяна на присъдата:

1. Касационната инстанция отменява присъдата изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане, когато се налага:

ü  да се увеличи наказанието;

ü  да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което не е имало обвинение в първата инстанция;

ü  да се отстранят допуснати съществени процесуални нарушения;

ü  да се отстранят нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателната присъда.

2. Ако отмени повторно обжалваната присъда, касационната инстанция връща делото за окончателното му решаване по същество само на въззивния съд. Касационната инстанция постановява решение, с което приключва наказателното производство, без да връща делото за ново разглеждане.

4.      Решението на касационната инстанция се обявява не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание. Това решение не подлежи на обжалване.

ІІ. Задължителни указания

1. При новото разглеждане на делото указанията на касационната инстанция са задължителни относно:

ü  стадия, от който трябва да започне новото разглеждане на делото;

ü  прилагането на закона, освен в случаите, когато се установят други фактически положения;

ü  отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуални правила.

2. Съдът, на който делото е върнато за ново разглеждане, може да наложи по-тежко наказание или да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, когато присъдата е била отменена по протест на прокурора или жалба на частния обвинител поради искане за утежняване положението на подсъдимия.

3. Съдът, на когото делото е върнато за ново разглеждане, може да осъди оправдания подсъдим, ако присъдата е била отменена по протест на прокурора или жалба на частния обвинител поради искане за осъждане.

4. Когато задължителните указания на касационната инстанция са изпълнени, постановената присъда не подлежи на касационно обжалване по основанията, на които е била отменена веднъж присъдата, освен ако са допуснати нови или са повторени същите нарушения.

30. Производство по възобновяване на наказателни дела

1. На проверка по този ред подлежат влезлите в сила присъди и решения, влезлите в сила определения за прекратяване на нак. производство.

2. Предложение за възобновяване на наказателно дело, завършило с оправдателна присъда или с определение за прекратяване, както и предложение, с което се иска да се увеличи наказанието или да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, може да се направи не по-късно от една година от влизането в сила на присъдата или от разкриването на новите обстоятелства.

а/ Наказателното дело може да бъде възобновено и след смъртта на осъдения.

б/ Предложение за възобновяване на наказателното дело може да направи окръжния, а в определени случаи и главният прокурор.

в/ Предложението за възобновяване не спира изпълнението на присъдата, освен ако прокурорът постанови друго.

2. Наказателното дело се възобновява, когато – чл. 352, ал. 1:

ü  някои от доказателствата, върху които се основава присъдата, решението или определението, се окажат неистински - от окр. прокурор;

ü  съдия, съдебен заседател, прокурор, следовател е извършил престъпление във връзка с участието си в наказателното производство - от окр. прокурор;

ü  чрез разследване се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда, постановил присъдата, решението или определението, и имат съществено значение за делото - от окр. прокурор;

ü  с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, което има съществено значение за делото – от гл. прокурор, спира се изпълнението на присъдата;

ü  по присъди, решения и определения, непроверени по касационен ред са допуснати съществени нарушения по чл. 352, ал. 1, т. 1-3 – от гл. прокурор.

Обстоятелствата по точки 1 и 2 се установяват с влязла в сила присъда, а когато не може да се постанови присъда - чрез разследване.

3. В едногодишен срок от узнаване на влязлата в сила присъда задочно осъденият може да направи искане за възобновяване на наказателното дело, ако не е знаел за наказателното преследване срещу него. Искането не спира изпълнението на присъдата, освен ако съдът постанови друго. Производството за възобновяване на наказателното дело се прекратява, ако задочно осъденият не се яви в съдебно заседание без уважителни причини. Когато задочно осъденият е задържан в изпълнение на влязлата в сила присъда и съдът възобнови наказателното производство, с решението си той може да наложи мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест, ако прокурорът е направил такова искане в съдебно заседание.

4. Предложението или искането за възобновяване се разглежда от Върховния касационен съд.

5. Правомощия на съда. Когато намери предложението или искането за възобновяване за основателно, съдът може:

ü да отмени присъдата, решението или определението и да върне делото за ново разглеждане, като посочи стадия, от който трябва да започне новото разглеждане на делото;

ü да отмени присъдата, решението или определението и да прекрати или да спре наказателното производство.

31. Привеждане в изпълнение на влезлите в сила присъди, решения и определения

1. Присъдите, решенията и определенията се привеждат в изпълнение след влизането им в сила.

2. Присъдите, решенията и определенията влизат в сила:

ü  от момента на постановяването им, когато не подлежат на проверка по жалба или протест;

ü  от момента на постановяване на решението на касационната инстанция, когато жалбите и протестите са оставени без разглеждане или без уважение или присъдата е изменена.

ü  от изтичане на срока за обжалването им, когато не е подадена жалба или протест.

3. Влезлите в сила присъди, решения и определения са задължителни за всички юридически лица, длъжностни лица и граждани. Влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите:

ü  извършено ли е деянието;

ü  виновен ли е деецът;

ü  наказуемо ли е деянието.

4. Съдът, който е постановил влязлата в сила присъда или определение, се произнася в съд. заседание с призоваване на осъдения по:

ü  всички затруднения и съмнения, свързани с тълкуването им;

ü  замяната на наказанието поправителен труд без лишаване от свобода с глоба, обществено порицание или лишаване от свобода, на задължителното заселване с лишаване от свобода и отменяването на особените правила за непълнолетните;

ü  освобождаване от изтърпяване на наказание, наложено за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, когато преди започване на неговото изпълнение частният тъжител е поискал това.

Участието на прокурора е задължително.

5. Окръжният прокурор или районният прокурор може да отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода, поправителен труд без лишаване от свобода, задължително заселване или лишаване от право на местоживеене в определено населено място:

ü  при тежко заболяване, което пречи да се изтърпи наказанието - до шест месеца. След изтичане на този срок изпълнението на наказанието може да бъде отлагано за същия срок въз основа на ново медицинско освидетелствуване;

ü  при бременност на осъдената или раждане - до шест месеца преди и една година след раждането;

ü  когато поради особени обстоятелства като пожар, стихийно бедствие, тежка болест, смърт на единствения трудоспособен член на семейството и др. незабавното изпълнение на присъдата може да доведе до тежки последици за осъдения или за неговото семейство - до три месеца;

ü  спрямо особено необходими специалисти в предприятия, учреждения или организации - до три месеца;

ü  за завършване на текущата учебна година или започнатия курс за квалификация - до два месеца.

6. Препис от присъдата, с която подсъдимият е оправдан или освободен от наказателна отговорност или от изтърпяване на наказанието, както и препис от определението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на съответните органи за връщане на иззетите документи, ценности и други предмети. Когато е отменена мярка за обезпечаване, препис от присъдата или определението се изпраща на съответните органи.

7. Препис от присъдата, с която подсъдимият е осъден да изтърпи съответно наказание, се изпраща на прокурора за изпълнение.

8. Когато с присъдата е наложена глоба или са присъдени в полза на държавата обезщетения, съдебни разноски и такси, съдът издава изпълнителен лист и го изпраща на съответния орган за изпълнение.

 32. Производство по освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание

І. Обща характеристика – освобождаването от нак. отговорност цели да осигури бързина на нак. процес. Това не е самостоятелно производство, а част от съд. фаза на нак. процес.

1.      При действията на прокурора след приключване на разследването, той взема решение да изготви постановление, с което да направи предложение пред съответния съд за освобождаване на подсъдимия от нак. отговорност и налагане на адм. наказание.

2.      В това производство не е допустимо да се предявява граждански иск.

3.      Делото винаги се разглежда еднолично.

4.      Явяването на страните никога не е задължително – това важи и за прокурора.

5.      Делото се разглежда от съдията само в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението на прокурора. Ако се установят нови фактически положения – делото се връща на прокурора.

6.      Производството пред съда е от категорията на въззивните производство, защото могат да се преценяват събраните доказателства и да се събират нови.

7.      Възобновяването на такова дело става по реда на ЗАНН.

ІІ. Подготовка и ред за разглеждане:

1. Когато прокурорът установи, че са налице основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс, той внася делото в съответния първоинстанционен съд с мотивирано постановление, с което прави предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Когато намери, че са налице условията за разглеждане на делото, съдът го насрочва в едномесечен срок. Препис от постановлението се изпраща на обвиняемия, които може в седемдневен срок от връчването му да даде отговор, като изложи възраженията си и направи нови искания.

2. Когато не са налице основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс, съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора.

3. Съдът разглежда делото еднолично в открито съдебно заседание, за което се призовават прокурорът и обвиняемият. Неявяването на страните, които са редовно призовани, не е пречка за разглеждане на делото. При разглеждане на делото могат да се преценяват събраните в наказателното производство доказателства и да се събират нови доказателства. Съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението. Когато установи нови фактически положения, съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора.

4. Съдът постановява решение, с което:

·         освобождава обвиняемия от наказателна отговорност и му налага административно наказание;

·         оправдава обвиняемия;

·         прекратява наказателното производство в предвидените от закона случаи.

Решението на съда подлежи на обжалване и протест.

5. При решаване на делото се прилагат и разпоредбите Закона за административните нарушения и наказания.

 33. Прекратяване на наказателното производство със споразумение

І. Обща характеристика на споразумението:

1.      Споразумението е процесуално средство за съкращаване на институти и стадии от съд. фаза на нак. процес. Споразумение, което е постигнато преди образуването на съд. производство съкращава провеждането на пълно съд. следствие, а с невъзможността да се обжалва постигнатото споразумение се съкращава и цялата втора инстанция.

2.      Условията на споразумението се уговарят между прокурора и защитника, като всеки прави отстъпки. Обвиняемият не се допуска при обсъждане на условията на споразумението.

3.      Проектът за споразумение се представя на съдия, който преценява дали обвинението е доказано, дали обвиняемият разбира, че се отказва от съд. процедура и доброволно ли е направил самопризнание.

4.      Споразумението е допустимо само когато е приключило предварителното разследване и са събрани и проверени всички доказателствени материали необходими за разкриване на престъплението.

5.      Споразумението е допустимо само за някои по-леки престъпления, които са изрично посочени в НПК;

6.      Споразумението е допустимо само ако са възстановени или обезпечени имуществените вреди.

7.      Правни последици на одобреното от съда споразумение са 3:

·         след одобреното споразумение не се предвижда съд. заседание по общия ред;

·         прекратява се нак. производство;

·         споразумението има значение на влязла в сила присъда.

8.      Когато споразумението е постигнато по време на съд. заседание, за да одобри съдът споразумението е необходимо съгласието на всички страни в процеса;

9.      Облекченията за обвиняемия са:

-          че може да се приложи чл. 55НК /да се слезе под посочения минимум в санкцията/ и без да са налице основанията за това;

-          когато споразумението е за извършено престъпление по чл. 68 НК отложеното наказание не се изтърпява..

10.  Споразумението се изготвя и подписва от прокурора и защитника.

11.  Определението на съда, с което се одобрява споразумението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ІІ. Предпоставки за допускане на споразумение:

1.      Да е приключило предв. разследване;

2.      Престъплението трябва да е от изрично посочените в НПК;

3.      Имуществените вреди да са възстановени или обезпечени /за неимуществените няма значение//;

4.      Да е налице проект за споразумение, който да съдържа всички реквизити;

5.      Проектът трябва да съдържа подписите на прокурора и защитника;

6.      Проектът трябва да съдържа и подпис на обвиняемия, че е съгласен със споразумението, както и декларация, че се отказва от разглеждането на делото по общия ред.

ІІІ.Производство:

1. След приключване на разследването по предложение на прокурора, пострадалия или неговите наследници или на защитника може да бъде изготвено споразумение между тях за прекратяване на наказателното производство. Когато обвиняемият или уличеният не е упълномощил защитник, по искане на прокурора, пострадалият или неговите наследници съдия от съответния първоинстанционен съд му назначава защитник, с когото прокурорът обсъждат споразумението.

2. Когато с престъплението са причинени имуществени вреди, споразумението се допуска след тяхното възстановяване или обезпечаване;

3. Споразумението се изготвя в писмена форма и съдържа съгласие последните въпроси:

·         има ли извършено деяние, извършено ли е то от обвиняемия и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието престъпление и по кой наказателен закон;

·         какъв да бъде видът и размерът на наказанието;

·         какъв да бъде първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, когато не се прилага чл. 66 от Наказателния кодекс;

·         на кого да се възложи възпитателната работа в случаите на условно осъждане;

·         каква възпитателна мярка да се наложи на непълнолетния обвиняем в случаите по чл. 64, ал. 1 от Наказателния кодекс;

·         какво да стане с веществените доказателства, когато не са необходими за нуждите на наказателно производство по отношение на други лица или други престъпления, и на кого да се възложат разноските по делото.

4. Споразумението се подписва от прокурора пострадалият или неговите наследници и от защитника. Обвиняемият или уличеният подписва споразумението, ако е съгласен с него, след като декларира, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред. Когато производството е срещу няколко лица или за няколко престъпления, споразумение може да бъде постигнато за някои от лицата или за някои от престъпленията.

5. Споразумението се внася от прокурора в съответния първоинстанционен съд незабавно след изготвянето му заедно с делото. Съдът насрочва делото в седемдневен срок от постъпването му и го разглежда еднолично.

6. В съдебното заседание участват прокурорът, защитникът, пострадалият или неговите наследници, обвиняемият или уличеният. По свой почин съдът може да изслуша и пострадалия.

7. Съдът запитва обвиняемия или уличения разбира ли обвинението, признава ли се за виновен, разбирали последиците от споразумението, съгласен ли е с тях и доброволно ли е подписал споразумението.

8. Съдът може да предлага промени в споразумението, които се обсъждат с прокурора, пострадалия или неговите наследници и защитника. В съдебния протокол се вписва съдържанието на окончателното споразумение, което се подписва от прокурора, защитника и обвиняемия или уличения.

9. Съдът одобрява споразумението, когато не противоречи на закона или морала, и прекратява наказателното производство.

10. Когато съдът не одобри споразумението, той връща делото на прокурора. В този случай самопризнанието на обвиняемия или уличения, направено пред съда по реда на ал. 4, няма доказателствена стойност.

11. Определението на съда е окончателно.

12. Одобреното от съда споразумение за прекратяване на наказателното производство има последиците на влязла в сила присъда.

13. Първоинстанционният съд може да одобри споразумение за прекратяване на наказателното производство, постигнато след образуване на съдебното производство, но преди приключване на съдебното следствие. Съдът назначава защитник на подсъдимия, когато той сам не е упълномощил. В този случай споразумението се одобрява само след съгласието на всички страни.

34. Особени правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от непълнолетни

1. По делата за престъпления, извършени от непълнолетни, се провежда предварително производство от определени следователи със съответна подготовка.

2. Спрямо непълнолетни могат да се вземат следните мерки за неотклонение:

·         надзор на родителите или на попечителя;

·         надзор на администрацията на възпитателното заведение, в което непълнолетният е настанен;

·         надзор на инспектора при детската педагогическа стая или на член на местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните;

·         задържане под стража - в изключителни случаи.

Предаването на непълнолетни под надзор на лицата и на органите по точки 1-3 става срещу подписка, с която те се задължават да упражняват възпитателен надзор върху непълнолетния, да следят за поведението му и да осигурят явяването му пред следователя и съда. При виновно неизпълнение на поетите задължения на тези лица може да се налага глоба.

В случаите на предварително задържане или задържане под стража непълнолетните се настаняват в подходящи помещения отделно от пълнолетните, като незабавно се съобщава на техните родители или попечители и на директора на учебното заведение, когато задържаният е ученик.

2. При предварителното и съдебното следствие се събират данни за деня, месеца и годината на раждането на непълнолетния, за образованието, за средата и условията, при които е живял, и данни дали престъплението не се дължи на влиянието на пълнолетни лица.

3. Когато е необходимо, при разпита на непълнолетния обвиняем участвува педагог или психолог, който с разрешение на следователя може да му поставя въпроси. Педагогът или психологът има право да се запознае с протокола за разпит и да направи бележки по точността и пълнотата на записаното в него.

4. При предявяване на следствието могат да присъствуват и родителите или попечителят на непълнолетния, ако те поискат това.

5. Делата срещу непълнолетни се разглеждат в състав от един съдия и двама съдебни заседатели. Съдебните заседатели трябва да бъдат учители или възпитатели. Съдебното заседание по дела срещу непълнолетни се води при закрити врати, освен ако съдът намери, че е в обществен интерес делото да се гледа в публично заседание. По преценка на съда в съдебното заседание могат да бъдат поканени инспектор при детската педагогическа стая, представител на учебното заведение, в което се учи непълнолетният. При разглеждането на дела срещу непълнолетни задължително се призовават техните родители или попечители. Те имат право да участвуват в събирането и проверката на доказателствените материали и да правят искания, бележки и възражения. Неявяването на родителите или попечителя не е пречка за разглеждане на делото, освен ако съдът намери участието им за необходимо.

·                     По дела срещу непълнолетни участието на прокурора е задължително.

·                     По тези дела не участва частен обвинител.

Когато е необходимо да се изяснят факти, които могат да повлияят отрицателно върху непълнолетния подсъдим, съдът може да го отстрани временно от съдебната зала, след като изслуша защитата, родителите или попечителя и прокурора.

6. Разглеждане по общия ред на дела за престъпления, извършени от непълнолетни

·                     Когато обвинението е повдигнато срещу пълнолетен за престъпление, извършено от него преди да навърши пълнолетие, делото се разглежда по общия ред.

·                     Когато престъплението е извършено от непълнолетен в съучастие с пълнолетен, обвиненията не се разделят и производството се разглежда по общия ред.

7. Когато отложи изпълнението на наказанието спрямо непълнолетния, съдът уведомява съответната местна комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните за организиране на необходимите възпитателни грижи.