Доказателствено право НАКАЗАТЕЛЕН ПРОЦЕС 2–РА ЧАСТ

2. Предмет на доказване

І. Предмет на доказване – съвкупност от обстоятелства и факти, които трябва да бъдат установени, за да се реши правилно разглежданото дело.

ІІ. Предели на доказване – кръга от доказателствените материали, които трябва да бъдат събрани и проверени по предвидения в закона ред, за да се постанови правилна присъда.

ІІІ. Класификация на обстоятелствата, които се отнасят към предмета на доказване – 4 групи:

-       обстоятелства, които обуславят, изключват или погасяват отговорността на обвиняемия;

-       обстоятелства, които определят характера и степента на отговорност на обвиняемия;

-       обстоятелства, които имат значение за основанието и размера на гражданската отговорност;

-       обстоятелства, които имат характер на причини или условия, способствали за извършване на престъплението.

Отделните обстоятелства от всяка група не винаги имат значение за решаване на въпросите само от тази група, както и не винаги се разкриват в тази поредност.

Обстоятелства, които обуславят, изключват или погасяват отговорността на обвиняемия:

1.     Трябва да се установи налице ли са обстоятелствата, които покриват признаците на дадено престъпление – не  само дали има извършено престъпление въобще, но и дали е имало място в действителността дадено конкретно събитие, имащо характер на престъпление.

2.     Участвал ли е обвиняемият в извършеното престъпление – нужно е да се установи не само, че деянието е извършено от лице, което може да бъде субект на съответното престъпление, но и да се установят обстоятелствата, които ще посочат кое е това лице, кой е действителният автор на престъплението. Трябва да се установи също дали авторът на престъплението е действал виновно – умишлено или непредпазливо. Изяснява се и въпросът със съучастниците – има ли такива, кои са те, степента и характерът на участието на всеки един от тях.

3.     Обстоятелства, които водят до отпадане на отговорността или изключване на възникването и – обстоятелства относно вменяемостта на дееца.

Обстоятелства от значение за характера и степента на отговорността на обвиняемия:

1.     Издавайки своята присъда съдът трябва да определи такова наказание, което би въздействало възпитателно и предупредително както върху подсъдимия, така и в/у другите членове на обществото – трябва наказанието да бъде индивидуализирано.

2.     Размерът на наказанието се определя, като се вземат предвид:

А/ подбудите за извършване на деянието и другите смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства;

Б/ степента на обществена опасност на деянието и дееца.

3.     Във връзка с индивидуализацията на наказанието безусловно е необходимо да се изясни личността на обвиняемия – всички обстоятелства, които могат да дадат указание за степента на обществена опасност на обвиняемия (минало, отношение към обществото, поведение в местоработата, поведение по време и след извършване на престъплението, минали осъждания и др.).

4.     Необходимо е да се изяснят и онези обстоятелства, които обуславят освобождаване от наказателна отговорност с прилагане на мерки за обществено въздействие, възпитание или административно наказание.

Обстоятелства, които имат значение само за гражданската отговорност: например: именно ищецът е претърпял вреди от престъплението; обстоятелства, специфични за отговорността на гражданският ответник; притежава ли обвиняемият определено имущество; съществуват ли пречки да се реализира от това имущество обезщетението за причинени вреди; къде се намира имуществото и т.н.

Обстоятелства, които имат характер на причини и условия, способствали за извършване на престъплението: задачата на наказателния процес е да се вземат мерки за преодоляване на тези причини и условия (сигнална функция на съда и органите на предварителното производство).

Всички тези  обстоятелства образуват в своята съвкупност т. нар. основен (главен) факт в процеса.

ІV. Доказателствени факти – фактите, въз основа на които могат да се направят изводи относно обстоятелствата, които се отнасят към основния факт. Те се отнасят към някоя от групите обстоятелства, в зависимост от това какви обстоятелства изясняват.

V. Контролни и насочващи факти:

1.     Контролни факти – не са свързани с основния факт и не могат да дадат указания за него, но пряко или косвено свидетелстват за достоверността или недостоверността на едни или други доказателствени материали.

2.     Насочващи факти – факти, които не могат изобщо да бъдат поставени в основата на присъдата, но в процеса на разследване могат да дадат указание в каква посока да се предприемат издирвания, проверки и др. за разкриване на истинския автор на престъплението.

VІ. Изменяне предмета на доказване – предметът на доказване трябва да обхване всички версии, които могат да се изградят досежно изследваните обстоятелства. Не е нужно версиите да почиват всякога върху данни, които съответния орган счита за достоверни – версиите се изграждат от самото начало на процеса, а достоверността на разполагаемите данни се проверява в хода на процеса и се разрешава след приключване на разследването (следствието).

В хода на процеса предметът на доказването не остава и не може да остане неизменен. Повдигането на всяка нова версия означава изменение в предмета на доказването, тъй като проверката на версията означава изследване на нови факти и обстоятелства. Всяко изменение на обвинението, съединяване или разделяне на делата също означава изменение в предмета на доказването.

VІІ. Отрицателни факти – законът не забранява да се доказват и отрицателните факти, ако те имат съществено значение за решаването на делото (ВС). Например: че престъплението не е извършено, че подсъдимият не е участвал в извършването и т.н.

VІІІ. Професионална тайна – не може да бъде предмет на доказване само в предвидените от закона случаи. Така защитниците и поверениците не могат да бъдат свидетели относно обстоятелствата, които са им били поверени от техните доверители. Същите обстоятелства на общо основание могат да бъдат доказвани в процеса с други доказателствени средства.

ІХ. Показания на близки роднини, и обстоятелства, които могат да уличат разпитвания свидетел в престъпление – касае се само до освобождаване на известни лица от задължението да свидетелстват в/у известни факти, но не и до изключване от предмета на доказването.

Х. Свръх-естествените обстоятелства – не подлежат на доказване. Те не са обстоятелства въобще. Трябва да се различават от онези, които не могат да се обяснят поради недостатъчни знания за законите на природата и обществото, познания в областта на космическите изследвания и т.н.

ХІ. Безспорни факти – според НПК и фактите, за които страните не спорят, трябва да бъдат изяснени в процеса по предвидения за това ред с помощта на установените в НПК доказателствени средства.

ХІІ. Правни норми и опитни правила – не се отнасят към предмета на доказването. Те не са конкретни фактически обстоятелства на едно или друго наказателно дело, за да се включват в предмета на доказването. Предмет на доказване могат да бъдат нормите на чуждото законодателство и обичаят.

ХІІІ. Презумпции (факти, признати за съществуващи по силата на установени в закона презумпции)  – не подлежат на доказване в нак. процес.

ХІV. Неопределени факти – доказването на тези факти въобще не е възможно.

3.     Тежест на доказване

І. Обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен. Той има право, но не и задължение да оборва обвинението, да се защитава. Виновността на обвиняемия не може да се реши в зависимост от обстоятелството дали той е успял или не да докаже своите възражения. По силата на официалното начало съдът и органите на предварителното разследване са длъжни да предприемат служебно необходимите следствени действия, за да проверят основателността на направените от обвиняемия възражения (съществуването или не на твърдените от него факти), и едва след това да вземат отношение към въпросите, свързани с виновността и наказанието.

ІІ. Не могат да се правят изводи във вреда на обвиняемия поради това, че не е дал или че отказва да даде обяснение, или не е доказал възраженията си.

НПК предвижда редица мерки, целящи да осуетят опитите на обвиняемия да заблуди съда. Обвиняемият няма право да предприема и никакви извънпроцесни действия, които целят да осуетят разкриването на истината. Но обвиняемият има процесуалното право да даде такива обяснения по обвинението, каквито намери за нужно. Обвиняемият дава не само обяснения – източник на доказателства, но в качеството си на субект на процеса осъществява функция по защитата. Ето защо той е в правото да изложи всички факти и доводи, които го ползват, без да е длъжен да съдейства на съда за собственото си разобличаване, за разкриване на онези обстоятелства, които са в негова вреда.

ІІІ. Задължението на защитника да доказва обстоятелствата, които са в полза на обвиняемия не е “тежест на доказване”, а само гаранция за реално осъществяване правото на обвиняемия на защита и на осигуряване на пълнота на доказателствения материал, каквато гаранция е и участието на съда в процеса.

ІV. Тежест на доказване – субекти:

1.     Според НПК на предварителното производство тежестта на доказване пада в/у прокурора и органите на предварителното разследване, а в съдебната фаза на процеса върху прокурора, съответно частния тъжител. Ако обвинителят не докаже обвинението, съдът трябва служебно да провери изчерпани ли са възможностите да се съберат и проверят всички доказателствени материали, обосноваващи обвинението, и да изгради убеждението си и в/у онези материали, които е събрал служебно (по свой почин). Съдът е длъжен да подпомогне не само защитата, но и обвинението, с оглед да се запълнят евентуални пропуски при обосноваване на обвинителната теза и само ако наистина не могат да се съберат достатъчно доказателствени материали за разобличаването на подсъдимия, да постанови оправдателна присъда.

2.     Не носят тежест на доказване онези граждани, които са встъпили в нак. процес, за да поддържат обвинението наред с прокурора в процесуалното качество на частни обвинители или да обосновават граждански иск за вредите, причинени от престъплението. Частният обвинител и гражданският ищец имат право, но не са длъжни да доказват обвинението.

3.     На предварителното производство тежестта на доказване пада в/у прокурора и органите на предварителното разследване – носят тежест на доказване в пълен обем, не се разпределя м/у тях.

V. Прехвърляне на доказателствената тежест

1.     В съдебната фаза: когато в хода на нак. процес виновността на обвиняемия бъде доказана по несъмнен начин, последният трябва да обори или поне да разколебае обвинението, за да предотврати постановяването на осъдителна присъда. По този начин по силата на създаденото фактическо положени обвиняемият трябва да поеме върху себе си тежестта на доказването. Кога може да се счита, че виновността на обвиняемия е доказана, се решава само от държ. орган – съда. В хода на самото следствие съдът не е длъжен да се произнесе дали обвинението е доказано. Той се произнася с присъдата си.

2.     Предварително производство – Органът, който осъществява следствената работа решава дали обвинението е доказано, след като се съберат и проверят всички необходими по негова преценка доказателствени материали и след като предостави на обвиняемия да изчерпи всички разполагаеми по НПК средства за защита. Едва в заключителното си постановление органът на предварителното разследване взема окончателно становище по въпроса, дали виновността на обвиняемия е доказана по несъмнен начин.

3.     Вътрешното убеждение на един държавен орган, произнесъл се по въпроса за виновността, не може да ангажира държ. орган, който поема по-нататък производството. Всеки държ. орган, участващ в процеса, решава въпроса за виновността за себе си, по свое вътрешно убеждение, неограничавано от становищата на други органи или лица. Следователно и осъдителната присъда на първоинстанционния съд не може да доведе до прехвърляне на доказателствената тежест в/у обвиняемия.

Презумпцията за невиновност не отпада, когато първата инстанция постанови осъдителна присъда. Действа и правилото, че обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невиновен.

4.     Ако осъдителната присъда е влязла в сила – не може да се говори за презумпции, а само за виновност и невиновност на съответното лице.

5.     При възобновяването на нак. дела действа презумпцията за невиновност – възстановява се висящността на процеса.

6.     Тежестта на доказване пада в/у прокурора (частния тъжител) – съдът ръководи процеса и се произнася по виновността и наказанието на подсъдимия.

4.     Същност на доказателствата

І. Доказателства – чл. 84 НПК. Доказателства могат да бъдат:

-       фактически данни

-       които са свързани с обстоятелствата по делото

-       допринасят за тяхното изясняване и

-       са установени по реда, предвиден в НПК.

1.     По своята същност доказателствата в нак. процес се явяват преди всичко данни, които имат характер на факти (фактически данни). Те не са субективни преживявания на познаващия субект (съд, прокурор, органи на предв. разследване), а обективни даденост, съществуващи извън и независимо от съзнанието на този субект. Не са факти в смисъла на доказателствата възприятията, които получават съдът и органите на предв. производство при разглеждане на делото от действията (волеизявленията) на другите участващи в процеса лица или от различни вещи и документи, както и съжденията им.

А/ Не може да бъде доказателство фактът, който не е определен по време и място – фактът трябва да бъде индивидуализиран, конкретен, за да може да се провери в процеса. Не могат да бъдат факти и доказателства в нак. процес т. нар. неопределени обстоятелства (например, че обвиняемият е направил признания извън съда, без да се посочи кога, къде и пред кого са направени тези признания), както и слуховете.

Б/ Естеството на индивидуално определените факти е без значение – доказателства могат да бъдат както всички конкретни, определени по време и място събития, състояния и предмети на външния мир, така и всички конкретни състояния на човешкия душевен живот, т. нар. психични вътрешни факти. Доказателства могат да бъдат както положителните, така и отрицателните факти; миналите и настоящите факти; преходните и непреходните факти; такива, които всички могат да потвърдят и разбират и факти, за констатирането и правилното разбиране на които са нужни специални научни и технически познания.

2.     Доказателствата са средства за разкриване на истината относно известни обстоятелства. Доказателства не са всички конкретни факти, а само онези, които са обективно годни да послужат за разкриване на обективната истина в нак. процес. А това са онези конкретни факти, които се намират в обективна връзка с обстоятелствата по делото (основния факт).

А/ Обективната връзка м/у факта доказателство и основния факт може да вземе различни форми – тя може да бъде причина и следствие или на независими един от друг резултати от една и съща обща причина.

Б/ Доказателства са и всички факти, съществуването на които прави невъзможно, немислимо извършването на престъплението, извършването му от обвиняемия или вината на обвиняемия. Доказателствената сила в тоз случай се основава на обективната връзка, но не с факта на престъплението, а с онези обстоятелства, съществуването на които прави невъзможно съществуването на въпросния факт /виновността на обвиняемия/.

В/ Всички конкретни факти, които хвърлят светлина в/у характера и нравствения облик на на обвиняемия се явяват доказателствено средство в нак. процес – конкретни факти от миналото на обвиняемия, негови прояви, семейно положение, начин на живот и т.н. Тези факти могат да служат като доказателство доколкото могат да се считат свързани с личността на обвиняемия, а не случайни и изолирани прояви.

Г/ Не всички факти, които се намират в обективна връзка с обстоятелствата по делото могат да служат като доказателства в нак. процес, а само онези, които допринасят за изясняване на тези обстоятелства.

Д/ Не може да служи като доказателство репутацията на обвиняемия – неговото име в обществото, респ. в средата, в която е живял и работил.

Е/ Не може да се разглежда като доказателство и общественото мнение за станалите събития.

Ж/ Не може да се разглежда като доказателство и личността на обвиняемия /характер, темперамент, морал, идейно-политически облик/.

З/ Сходни факти – действия на подсъдимия в миналото, подобни на тези, в които е обвинен сега – не могат да служат като доказателство.

И/ Поведение на страните и свидетелите – държание пред съд или органи на предв. разследване, увереност и спокойствие при отговаряне на въпроси и т.н. – не са доказателство – не могат да се поставят във връзка с престъплението.

К/ Факти, свързани с активното възпрепятстване да се разкрие обективната истина, като подбуждане на свидетел да даде неверни показания, умишлено представяне на подправени документи, унищожаване на вещи и т.н. – тези факти могат да се използват като доказателства (косвени) по въпроса за виновността. Но присъдата не може да бъде издадена само въз основа на тези факти.

Л/ Обстоятелствата, свързани с поведението на обвиняемия и свидетелите в съда, могат да се разглеждат само като “указващи”, “насочващи” факти.

3.     За да може да служи като доказателство един факт, той трябва да бъде разкрит и установен по безспорен начин. От един съмнителен факт не могат да се правят изводи за съществуването или не на друг факт. Характер на доказателства могат да имат само онези факти, които са установени в самия процес по ред и с помощта на средствата (способите), предвидени в НПК. Не се поставя въпрос за установяване в процеса на онези предмети, които поради естеството си могат да бъдат иззети като веществени доказателства. Тези предмети не се установяват /възпроизвеждат/, а се прилагат към делото, за да се осигури непосредственото им възприемане и проучване от съда, който ще разгледа и реши процеса.

5.     Преки и косвени доказателства

Доказателствата се делят на преки и косвени в зависимост от отношението им към основния факт.

1.     Преки – доказателства, които пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Източник на преки доказателства са например показанията на свидетеля-очевидец на престъплението, и самопризнанието на обвиняемия. При установяване достоверността на тези док. средства, без помощта на други факти се разкрива обективната истина относно обстоятелствата, отнасящи се към основния факт.

2.     Косвени – могат да дадат указание за основния факт само косвено, т.е. след като бъдат съпоставени с другите доказателствени факти по делото. Взет сам по себе си, фактът-косвено доказателство не може да даде никакви указания за основния факт. Във веригата от косвени доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват не обстоятелства отнасящи се към основния факт, а други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт.

Делението на доказателствата на преки и косвени не е в зависимост от характера на доказателствените средства, посредством които се включва в нак. процес. Всяко едно от док. средства предвидени в НПК може да бъде източник на преки и на косвени доказателства.

6.     Първични и производни доказателства. Обвинителни и оправдателни доказателства

І. Първични и производни доказателства – според източника:

1.     Първични – факти, които са обективно годни да служат като доказателство в процеса, почерпани от източника. Например възприятията на очевидец за факт, който може да послужи за изводи досежно основния факт.

2.     Производни – факти, годни да служат като доказателство, които са почерпани от втора, трета и т.н. ръка. Например свидетелят възпроизвежда това, което е чул извън съда за този факт.

Принципът на непосредствеността изисква органите на предв. производство и съдът да съберат всички първични доказателства, които могат открият по делото. Недопустимо е подмяната на първичните доказателства с производните, без обаче да съществува забрана за използване на производните доказателства. Значение на производните доказателства:

А/ те са средство за разкриване на първичните доказателства;

Б/ служат за проверка на първичните доказателства;

В/ заменят първичните доказателства, ако са недостъпни.

ІІ. Обвинителни и оправдателни доказателства – деление по предмет:

1.     Обвинителни (уличаващи) – изобличават обвиняемия, установяват обстоятелства, които увеличават отговорността на обвиняемия.

2.     Оправдателни – опровергават обвинението, намаляват отговорността му.

7.     Веществени и невеществени доказателства

І. Веществени и невеществени доказателства – според естеството:

1.     Веществени – тези, които представляват веществени предмети, свързани с обстоятелствата на основния факт, те са винаги факти на външния (физическия) мир.

2.     Невеществени – всички останали, най-често факти на вътрешния (психичния) мир на човека.

ІІ. Когато веществените доказателства не могат да се изземат и приложат към делото, те се възпроизвеждат в процеса посредством доказателствени средства. Невеществените доказателства не могат да се възприемат непосредствено от съда и да се приложат към делото – те се включват винаги посредством възпроизвеждането им чрез док. средства.

1.     Веществените доказателства биват (чл. 106):

-       предмети (вещи и документи), които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението;

-       предмети (вещи и документи), в/у които има следи от престъплението;

-       предмети (вещи и документи), които са били предмет на престъплението;

-       всички други предмети (вещи и документи), които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото.

2.     Две категории доказателства: веществени доказателства в тесен смисъл и писмени доказателства.

-       веществени доказателства в тесен смисъл – всички предмети, които се използват като доказателства поради някои техни външни свойства (големина, форма, местонахождение);

-       писмени доказателства – всички книжа (документи), които интересуват процеса и с оглед на закрепеното в тях мисловно съдържание.

3.     Веществените предмети, имащи значение за изясняване на делото, придобиват качеството на доказателства, след като бъдат приобщени към доказателствения материал по предвидения за това ред, който осигурява приобщаване само на такива предмети, които действително са необходими за разкриване на истината, запазването на тези предмети в състоянието, в което са били открити и т.н.

4.     Чл. 107 – НПК предписва на съответните органи да събират всички предмети, които мога да имат значение на веществени доказателства по делото. Те трябва да бъдат внимателно огледани, по възможност фотографирани, подробно описани в съответния протокол, приобщени към делото с надлежен акт (постановление или определение) и по възможност приложени към делото, като се вземат мерки да не се повреждат или изменят. Когато поради размерите или други причини не могат да се приложат към делото, трябва да бъдат фотографирани, по възможност запечатани и поставени на съхранение в местата, посочени от съответния орган, за което се съставя протокол. Когато делото се предава от един орган на друг, веществените доказателства се предават заедно с делото. Парите и другите ценности, придобити чрез престъпление, се внасят в БДСК (БНБ).

5.     Чл. 108 – Веществените доказателства се пазят, докато завърши нак. производство. Те могат да се върнат на собственика им и преди да завърши нак. производство, само ако това няма да затрудни изясняването на обстоятелствата по делото.

Предметите, иззети като вещ. доказателства, се отнемат в полза на държавата:

-       когато не е установено на кого принадлежат и в едногодишен срок от завършване на нак. производство не са били потърсени;

-       в случаите на чл. 53 НК – вещи, принадлежащи на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление, са били предмет на умишлено престъпление; вещи, предмет или средство на престъпление, притежаването на които е забранено; придобитото чрез престъпление, ако не подлежи на връщане или възстановяване.

6.     Вещ. доказателства, притежаването на които е забранено, се предават на съотв. учреждения или се унищожават (чл. 109).

7.     Вещ. доказателства – писма, книжа или други писмени актове се оставят към делото или се предават на заинтересуваните учреждения, предприятия, организации и лица (чл. 109).

8.     В останалите случаи вещ. доказателства се предават на собствениците им. Когато възникне спор за право в/у предметите, който подлежи на разглеждане по реда на ГПК, предметите се пазят, докато решението на гражданския съд влезе в сила (чл. 110).

9.     Когато вещ. доказателства подлежат на бързо разваляне и не могат да се върнат на собствениците, те се предават на учреждения за ползване според предназначението им или се продават и получената сума се внася в БДСК (чл. 108).

8.     Същност на доказателствените средства. Разлика от доказателствата

І. Доказателствените средства са процесуално-технически способи за установяване (възпроизвеждане) в процеса на фактите, които могат да служат като доказателства. Доказателствени средства в нашия нак. процес са: (чл. 85)

-       обяснения на обвиняемия;

-       обяснения на заподозрения;

-       свидетелски показания;

-       протоколи от съдебни и следствени действия;

-       други средства, предвидени в НПК (документи извън протоколите на следствените и съдебни действия и веществените доказателствени средства).

1.     Доказателствените средства могат да бъдат достоверни и недостоверни. Възможно е фактът, за възпроизвеждането на който са посочени известни док. средства, в действителност никога да не е настъпвал, т.е. док. средство да не възпроизвежда никакъв доказателствен факт. От това то не изгубва характера си на док. средство. Налице е док. средство, без да има доказателство и когато в последствие се окаже, че възпроизвеждания факт няма значение за делото. Док. средства служат за възпроизвеждане както на конкретни факти, имащи характер на доказателства, така и на контролни и насочващи факти.

2.     Доказателствените средства могат да служат и за закрепване и възпроизвеждане на други док. средства.

3.     Връзката на предмета, приложен като веществено доказателство, с обстоятелствата по делото трябва да бъде установена посредством док. средства (протокол за извършения оглед, свидетелски показания и т.н.).

4.     Док. средства са предварително определени и регламентирани от закона, за да се направи невъзможен съдебния произвол, да се гарантират правата на страните (гражданите), участващи в процеса, и да се осигури достоверност на фактите, в/у които се основава присъдата, т.е. да се осигури разкриване на обективната истина.

5.     Док. средства се явяват винаги способ за възпроизвеждане на конкретни, интересуващи процеса факти.

ІІ. Разлика м/у доказателствата и док. средства:

1.     Доказателствата са конкретни факти от обективната действителност, свързани с обстоятелствата по делото. Док. средства са процесуално-технически способи (средства) за възпроизвеждане (установяване) на предварителното производство или пред съда релевантни за делото факти.

2.     Доказателствата са елемент от обективната действителност, която трябва да бъде изяснена в нак. процес. Док. средства са актове на самия процес, процес. средства за опознаване на интересуващите делото факти на обективната действителност.

3.     Доказателствата в нак. процес не са предвидени и не могат да се предвидят предварително в НПК. Док. средства са предварително определени в НПК.

4.     Доказателства могат да бъдат всички конкретни факти на обективната действителност, стига да се намират във връзка с изследваните обстоятелства и могат да дадат указание за тях. Док. средства – не всички могат да служат за опознаване на интересуващите процеса факти, а само тези, които са предвидени в закона.

5.     Док. средства приличат на основния (главния) факт, поради това, че са предварително определени и регламентирани от закона. Доказателствата не са.

6.     Доказателствата и док. средства, събрани и проверени от съда, са основата, в/у която се изгражда съдебната присъда. В съвкупност те образуват доказателствения материал по разглежданото дело.

9.     Гласни доказателствени средства

І. Обяснения на обвиняемия – изявления (разяснявания) на обвиняемия, направени при предварителното разследване или при съдебното следствие по реда, предвиден в НПК, с които се възпроизвеждат определени конкретни факти и обстоятелства, отнасящи се до същността на обвинението.

1.     Обясненията на обвиняемия са не само доказателствено средство, но и средство за защита. Като средство за защита обясненията най-често включват изявления, състоящи се в излагане на доводи, аргументи и съображения във връзка с повдигнатото с/у него обвинение, в оспорване на свидетелските показания и достоверността на представените по делото документи и т.н. Тези обяснения не могат да се разглеждат като доказателствено средство (изявленията възпроизвеждащи непосредствено възприети от обвиняемия конкретни факти), независимо от това, че се съдържат в едно и също изложение и че се отразяват в един и същ протокол. Обясненията на обвиняемия, които не отхвърлят обвинението, а излагат обстоятелства, които го потвърждават напълно не са средства за защита. Само когато обвиняемият възразява с/у обвинението, отхвърля го и съобщава други обстоятелства, които изключват или намаляват неговата отговорност са средство за защита. Винаги обаче обясненията на обвиняемия са док. средство, независимо дали потвърждават или оборват обвинението.

2.     Не се отнасят към обясненията на обвиняемия според НПК онези негови изявления, с които не се дават разяснения по съществото на обвинението по предвидения за това процесуален ред, а само се осъществява едно право на защита (защитна реч, бележки и възражения по процедурата, искане за допускане на доказателства, за отлагане на делото, за изменяне на мярката за неотклонение, за отвод на съдия или съд. заседател).

3.     Като док. средство обясненията на обвиняемия могат да служат за източник на доказателства само когато отговарят на предвидените в НПК условия. Обясненията трябва да бъдат дадени устно и непосредствено пред съотв. орган (чл. 87), в присъствието на защитник, ако обвиняемият е поискал това. Обвиняемият не може да бъде разпитван по делегация, освен в случаите, когато се намира извън пределите на страната и това няма да попречи за разкриване на обективната истина. Обясненията са строго лични действия и не могат да се дадат по пълномощие от друго лице – защитникът не може да прави признания от името на своя доверител. Обясненията на обвиняемия не са док. средство, когато са изтръгнати с принуда, заплашвания или с други непозволени средства.

4.     При съществено противоречие м/у обясненията на обвиняемия или м/у тях и свидетелските показания може да бъде направена очна ставка (чл. 89). Когато е нужно, може да се извърши и повторен разпит на обвиняемия на мястото, където се разглежда делото, или на местопроизшествието. Разпитът на обвиняемия се извършва през деня освен в случаите, които не търпят отлагане.

5.     Самопризнанието на обвиняемия е док. средство наред с всички други – НПК не го поставя над другите док. средства. То трябва да бъде подложено на проверка и оценено в съвкупност с всички останали доказателства и обстоятелства по делото. НПК задължава съда да провери самопризнанието с всички док. средства и ако установи, че то отговаря на истината, да го включи в док. материал.

6.     Значение на док. средство има и онази част от обясненията на обвиняемия, с която се уличава друго лице в извършване на престъплението – оговор. Тази част от обясненията също подлежи на щателна проверка и трябва да бъде подкрепена и с други док. материали по делото. Обвинението и присъдата не могат да се основават само на оговор.

7.     Оттегляне на обясненията на обвиняемия (оттеглено самопризнание) – не може да отстрани тяхната валидност като док. средство, но разколебава доказателствената им сила и налага нови проверки.

ІІ. Свидетелски показания – сведенията, които дава свидетелят при разпита по реда, установен в НПК, относно непосредствените му възприятия от определени факти, които имат значение за установяване обстоятелствата по делото. Те са док. средство само ако са дадени по реда, предвиден в НПК.

1.     Предмет на свид. показания могат да бъдат всички факти от обективната действителност, които свидетелят е възприел и които допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото, т.е. всички факти, които се отнасят към предмета на доказване, вкл. контролните и насочващите факти. Свидетелят възпроизвежда не самите факти – предмет на неговите показания, а своите непосредствени възприятия от тези факти. Недопустими в процеса са свид. показания, които се отнасят до факти без значение за делото (неотносими факти) или факти, известни по слух.

2.     Предмет на свид. показания са и онези факти, които съставляват лекарска, професионална или служебна тайна, доколкото законът не постановява изрично друго. Когато се касае до държавна тайна – отделните съдопроизводствени действия се извършват при закрити врати.

3.     Свидетелските показания трябва да отговарят на определени изисквания, отнасящи се до тяхната форма. Свидетелят трябва да даде показанията си устно, и то непосредствено пред органа, който извършва разследването (следствието), като може да поиска присъствието на защитник (чл. 98). Писменото свидетелстване няма силата на свидетелско показание. Изключение от устността и непосредсвеността – освен в изрично предвидените в НПК случаи. Свид. показания, дадени по гражданско дело не могат да се използват и разглеждат. Свид. показания трябва да бъдат дадени съзнателно и доброволно. Недействително е свид. показание дадено при грешка или измама.

4.     Разпит – органът, който извършва разпита, поканва свидетеля да даде добросъвестно показания под формата на свободен разказ и го предупреждава за отговорността, която носи, ако откаже да даде показания, даде неистински показания или премълчи някои обстоятелства. Свидетелят дава обещание, че добросъвестно и точно ще изложи всичко, което знае по обстоятелствата по делото. На съответните лица се разяснява правото им да откажат да свидетелстват (чл. 98). Всеки свидетел се разпитва в отсъствие на останалите, като се вземат мерки разпитаните свидетели да не влизат във връзка с неразпитаните.

5.     Разпитът на малолетни се извършва в присъствието на педагог или психолог, а при нужда и в присъствието на родителя или настойника. Органът, който извършва разпита, разяснява на малолетния необходимостта да даде правдиви показания, но не го предупреждава за отговорност, в случай че даде неистински показания, премълчи нещо или откаже да даде показания (чл. 99).

6.     Разпитът на непълнолетния се извършва в присъствието на педагог или психолог и родител и настойник, ако съответния орган намери за необходимо. С разрешение на органа тези лица могат да задават въпроси на малолетния и непълнолетния свидетел.

7.     Оценката на свидетелските показания се извършва на общо основание по вътрешното убеждение на съда и органа на предв. производство, основано в/у обсъждането на всички събрани и проверени в процеса док. материали.

10. Писмени доказателствени средства

І. Писмени док. средства – документите, които се характеризират с това, че доказателствено значение има само съдържанието им, изготвени са по предвидените от закона ред и форма с оглед да послужат за установяване в процеса на определени факти и са включени в док. материал по предвидения за това процесуален ред.

Писм. док. средства са преди всичко документи, закрепени с помощта на писмени знаци изявления, с които се възпроизвеждат интересуващи процеса факти. Няма значение с какви писмени знаци е изготвен документът, нито материалът от който е изготвен документът. Няма значение дали материализираната в документа мисъл възпроизвежда целия фактически състав, интересуващ процеса, или отделни факти от този състав или други от значение за делото факти.

1.     Писмените док. средства се явяват винаги документи, изготвени съобразно с изискванията на закона, който допуска да се установят с тях известни факти, имащи значение за процеса. Документ, който не е изготвен по предвидения от закона ред и форма, няма юридическа сила на доказателствено средство.

2.     Писмените док. средства са документи, които се изготвят с оглед да послужат за установяване на известни факти в процеса. Те могат да бъдат изготвени и обикновено се изготвят при наличността на висящ процес по искане на заинтересуваните граждани или по инициатива на съда и органите на предв. производство. Когато участващите в процеса граждани поискат да се снабдят с необходимите им документи, съответните органи са длъжни да им окажат необходимото съдействие.

Документите, които могат да послужат като писмени док. средства, нерядко се изготвят преди да е образувано производството (например нот. акт).

Всякога обаче въпросните документи се изготвят именно с цел да може да може да се удостовери съответният факт евентуално и в бъдещ процес. Случайни документи, т.е. тези които не са изготвени с цел да се установи в евентуален процес писмено възпроизвеждане на факт, не могат да се приложат като док. средство. Случайните документи обаче на общо основание следва да се приобщят към док. материал по делото, щом имат значение за разкриване на обективната истина, но в качеството си на писмени доказателства – разновидност на веществените доказателства. Също и диспозитивните документи – тези, които непосредствено съдържат подлежащия на доказване факт (подправения документ по дело за подправка на документ) – не могат да се разглеждат като писмени док. средства, те са разновидност на веществените доказателства.

3.     Доказателствено значение на документът-док. средство има само съдържанието му, той представлява интерес за процеса само по силата на своето съдържание. Ако документът има  значение и поради външния си вид (например почерка) или поради обстоятелства, при които е намерен, и мястото на намирането му (например у обвиняемия), ще има не писмено док. средство, а писмено доказателство, разновидност на веществените доказателства.

4.     За да служи като док. средство, документа трябва да бъде приобщен към док. материал по предвидения за това ред. За целта е необходимо документа да бъде представен от страната или изискан от съда. Когато документа е съставен на чужд език, трябва да се придружава от препис на български заверен по надлежния ред (чл. 105). Съдът или органът на предварителното производство трябва да се произнесе с надлежен акт (постановление или определение) по приемане на документа като док. средство. Веднъж приет документа трябва да бъде проверен по предвидения за това процесуален ред с оглед да се установи неговата достоверност. Самата проверка на документа се извършва чрез всички предвидени в НПК методи за проверка но док. материали по делото: представяне на контрадоказателства, извършване при нужда на оглед и т.н. В съдебното заседание проверката винаги обхваща неговото прочитане или излагане на съдържанието му – принцип на публичността.

5.     Документите – писмени док. средства биват частни и официални.

-       частни – не са издадени от длъжностни лица

-       официални – издадени от длъжностни лица в кръга на тяхната компетентност по установените в закона ред и форми. Тук се отнасят и протоколите, които се изготвят за следствените и съдебните действия. Те са док. средства за извършването на съответните процесуални действия; за реда, по който са извършени; за събраните доказателства, ако са съставени при условията и при реда предвидени в НПК (чл. 103). В протоколите се посочват: датата и мястото на извършване на действията; времето, когато са започнали и завършили; лицата, които са участвали; направените искания, бележки и възражения; последователност на действията и събраните доказателства. Протоколите се подписват от органа извършил следствените или съдебните действия (чл. 101). Всички изменения, допълнения и поправки на протоколите трябва да бъдат удостоверени с подписа на лицата, които са ги подписали (чл. 102).

6.     Писмените доказателства биват още първообразни (оригинални) и преписи (производни).

-       първообразни – които пряко възпроизвеждат интересуващия делото факт.

-       преписи – възпроизвеждат съдържанието на първообразните документи. Те могат да се използват когато липсват първообразите или за проверка на първообразите, представени в процеса.

7.     Писмените док. средства се преценяват на общо основание по вътрешното убеждение на съответния орган, който трябва да извърши оценката на събрания и проверен док. материал с оглед да се произнесе по основните въпроси на процеса.

11. Веществени доказателствени средства

І. Веществените док. средства са веществени предмети, изготвени по установения в закона ред, чрез които се възпроизвеждат известни, интересуващи делото факти. Вещ. доказателства са изготвените при извършването на следствените действия фото снимки, диапозитиви, кинозаписи, видеозаписи, звукозаписи, планове, схеми, отливки и отпечатъци (чл. 111).

1.     Веществените док. средства се изготвят в случаите когато вещ. доказателства не могат да се отделят от мястото където са намерени, а също и в други посочени в НПК случаи по реда установен в НПК. Материалите, които не са изготвени при условията и реда на НПК нямат сила и значение на веществени док. средства.

2.     По възможност веществените док. средства се изготвят от органа, който извършва следствената дейност. Когато за изготвянето им са необходими специални знания и подготовка се назначава специалист – технически помощник под ръководството и надзора на органа, който го е назначил.

3.     Изготвянето на веществените док. средства се отразява в протокола на съответното следствено действие или в нарочен протокол. В този случай протокола се подписва от органа, който ръководи следствената дейност и от специалиста (чл. 113).

4.     Веществените док. средства се приобщават към док. материал към делото с постановление на органа на предв. производство или с определение на съда.

5.     Веществените док. средства трябва да се преценят на общо основание по вътрешното убеждение на съответния орган по отделно и във връзка с останалите док. материали по делото.

ІІ. Чл. 111а – разрешението за използване на специални разузнавателни средства се дава предварително от председателя на ОС с писмено разпореждане незабавно след получаване на мотивирано писмено искане от съответния ръководител на служба.

Чл. 111б - специалните разузнавателни средства се осигуряват и прилагат единствено от оперативно-техническите служби на МВР. Министърът на МВР дава писмено разпореждане за прилагане на такива средства. Използването им се преустановява, когато: е постигната предвидената цел; използването им не дава резултати; срокът на разрешението (2 месеца) е изтекъл.

12. Способи за събиране и проверка на доказателствения материал – обща характеристика

І. Способите за събиране и проверка на доказателствения материал (ССПДМ) са процесуално-следствени действия, които се извършват единствено то държ. орган, който ръководи и решава делото в съотв. стадий от развитието му.

1.     ССПДМ са изчерпателно посочени в НПК.

2.     ССПДМ и док. средства – разлики: док. средства са способите (начините) предвидени в закона за възпроизвеждане на доказателства и други док. средства, ССПДМ са процесуално-следствени действия.

3.     ССПДМ и доказателства: ССПДМ са следствени действия, докато доказателствата са факти на обективната действителност, които да доказани по несъмнен начин и то по реда на НПК.

4.     Непосредствена задача на процесуално-следствените действия е да се събере и провери док. материал, необходим за разкриване на обективната истина по делото. Едни и същи способи могат да послужат и за събиране и за проверка на док. материал.

5.     ССПДМ могат да се извършват само когато е образувано предв. производство или е започнало полицейско производство. Изключения: при неотложни следствени действия – чл. 191 – оглед на местопроизшествие, свързаните с него претърсване и изземване и разпит на очевидци, както и изготвяне на кино, видео и звукозаписи.  В този случай е необходимо незабавно последващо одобрение на съдия от първоинстанционния съд.

6.     ССПДМ могат да засегнат права и законни интереси на участващите лица, защото съдържат елемент на задължителност. ССПДМ са задължителни, но не всички са принудителни.

7.     Видове ССПДМ:

-       принудителни – когато се извършват в досъдебното производство е необходимо разрешение или последващо одобрение на съда;

-       непринудителни.

8. ССПДМ се извършват по ред, предвиден в закона. Нарушаването на този ред може да е съществено процесуално нарушение, като док. материал, събран чрез използвания способ ще бъде невалиден и няма да може да се използва като такъв. Поправянето на това нарушение може да стане чрез повторно извършване на съотв. следствено действие.

13. Експертиза

І. Експертиза – дейността на лицата, призовани от съответния орган поради притежаването на специални знания в областта на науката, изкуството или техниката със задача, използвайки тези знания да съдействат за изясняване на някои обстоятелства по делото чрез даване на заключение (мнение), основано върху налични или събрани в хода на експертизата док. материали.

1.     Експертизата се отнася към способите за събиране и проверка на доказателствата, а не към доказателствата и доказателствените средства. Експертното заключение не възпроизвежда непосредствено възприети факти, представлява основан на специални знания извод от известни за неизвестни факти. Оценките, които се съдържат в експертното заключение се отнасят винаги до фактически, но не и до правни въпроси. Недопустимо е назначаването на експерти за разрешаването на въпроси свързани с прилагане и тълкуване на нашите закони.

Експертът не е страна в процеса, орган натоварен с правораздавателни функции, делегат или пълномощник на съда, а лице, което се привлича в процеса за да извърши определена работа от държавно значение (експертиза) – участник в процеса.

2.     Разлика от следствения експеримент (СЕ) – експертизата се назначава когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания, а следствения експеримент – за да се проверят и уточнят данни, получени от разпита на обвиняемия и свидетелите или от друго следствено действие. Експертът дава заключение въз основа на специални знания, а при СЕ съответния орган на процесуалното ръководство прави наблюдения и констатации, за които не са необходими специални познания по смисъла на чл. 117. При СЕ специални знания могат да се окажат необходими само за извършване на определени технически действия от специалисти – технически помощници.

3.     Експертиза се назначава по искане на заинтересуваните лица или по инициатива на наказателните органи. Експертизата е задължителна когато трябва да се установят:

-       причините за смъртта

-       характерът на телесната повреда

-       вменяемостта на обвиняемия

-       способността на обвиняемия с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и дават достоверни обяснения за тях.

-       способността на свидетеля с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и дават достоверни показания за тях.

4.     Извън случаите когато експертизата е задължителна право на наказателния орган е да прецени дали в конкретния случай има нужда от експертиза. Ако искането се отхвърли, органът е длъжен да се мотивира.

5.     Органът, който решава назначаването на експертиза определя нейния обект и задача. Субектите на процеса могат да правят предложения относно обекта и задачата. В хода на експертизата винаги може да се наложи видоизменение на поставените въпроси или формулирането на нови. Те трябва да бъдат конкретни, да се намират във връзка с обстоятелствата по делото, да не съдържат обвинителен уклон и т.н.

6.     На органа, който назначава експертизата е предоставен и избора на експертите, които трябва да я извършат, както и на колко експерти да се възложи експертизата. Тя се възлага само на експерти в съответната област (чл. 120). Тя се възлага на специалисти от съответното учреждение или организация, а когато това е невъзможно – на специалисти извън тях. Препис от решението за назначаване на експертиза се изпраща на ръководителя на учреждението или организацията, който осигурява условия за нейното извършване. На заинтересованите лица се предоставя възможност да се запознаят с решението за допускане на експертиза, като им се разясняват и правата, които имат по закон.

7.     Органът, който е назначил експертизата призовава лицата, на които тя е възложена, проверява тяхната самоличност, специалност и компетентност, отношенията им с обвиняемия и пострадалия, както и наличността на основания за отвод. Решението за назначаване на експертиза се връчва на експерта.

8.     Подготовка на експертизата – задължение на съответния орган е да предостави всички материали, необходими за изготвяне на експертното заключение.

9.     Извършване – 2 етапа: 1) Изследване обекта на експертизата (материалите, въз основа на които трябва да се даде заключение); 2) Даване на заключение по набелязаните въпроси. Когато експертизата се извършва едновременно с огледа, експерта съдейства на наказателния орган, извършващ огледа да се разкрият и фиксират данни, които без помощта на експерта биха останали незабелязани. Огледа и експертизата се ръководят от наказателните органи, но не и от експерта. В хода на експертните изследвания експертът трябва да проявява необходимата инициатива за внасяне на едни или други изменения в обекта и в задачите на експертизата (да иска събиране на нови данни, поставяне на нови въпроси и т.н.) когато това се налага от резултатите на извършените изследвания.

10.   Експертът не може да извършва никакви следствени действия – те са от компетентност само на органите, които назначават експертизата. Той не извършва огледа, СЕ и т.н., а само съдейства за по-резултатното провеждане на следствените действия.

11.   При извършване на експертизата има право да присъства и обвиняемия.

12.   След като завърши необходимите изследвания, експертът съставя заключение. То трябва да бъде писмено и да съдържа указания: къде, кога, кой и на какво основание е извършил експертизата; каква задача е била поставена; какви материали са били използвани; какви изследвания са били направени; с какви научни и технически средства и методи; какви резултати са получени и какво е заключението на експерта. Заключението се подписва от експерта. Ако при извършването на експертизата експертът е установил нови материали, които имат значение по делото, но по които не му е била поставена задача, той е длъжен да ги посочи в заключението си (чл. 125). Заключението трябва да бъде писмено. Експертът може устно да потвърди и даде допълнителни обяснения по своето заключение, дадено на предварителното разследване само когато то е депозирано в следствието в писмена форма. Експертът дава заключението си единствено въз основа на резултатите от експертното изследване и своите специални знания.

13.   Заключението на експерта заедно с допълнителните обяснения, ако има такива, или заявлението му, че не може да достигне до определено мнение, се предявява на заинтересуваните лица, които могат да направят възражение и да поискат поставянето на допълнителни условия на експерта или да се допусне допълнителна или повторна експертиза.

-       допълнителна – допуска се ако експертното заключение не е достатъчно пълно и ясно

-       повторна – ако заключението не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност

14.   Оценката на експерта се извършва на общо основание по вътрешното убеждение на съответния орган.

15.   НПК изрично изтъква, че мнението на експертите не е задължително за съда и органите на предварителното производство, но при несъгласие със заключението съдът е длъжен да се мотивира. Неизлагането на мотиви не съставлява безусловен повод за отмяна на присъдата. То може да послужи като основание само когато се отразило върху правилността на присъдата.

14. Оглед

І. Оглед – процесуално-урегулирана дейност на органите на предв. производство или съда, която се заключва в изследване на местности, помещения предмети и лица с цел да се издирят (разкрият), непосредствено изследват и запазят по установения за това ред следи от престъплението и други данни, необходими за изясняване на обстоятелствата по делото.

1.     Огледът е винаги процесуална дейност, която се извършва при точно спазване на установените н НПК процесуални правила.

2.     Огледът може да се извърши само от органите на предв. производство и съда, но не и от другите субекти в процеса. Той може да се извърши само от онзи държ. орган, който ръководи процеса в даден етап от неговото развитие и който събира и проверява док. материал по делото.

3.     Предмет на огледа са местата и предметите, които са свързани с престъплението.

4.     Цел на огледа – разкриване, непосредствено изследване и запазване на следи от престъплението и други фактически данни, необходими за изясняване на обстоятелствата по делото. Огледът може да се извърши само за проверка на доказателствата по делото.

5.     Огледът е способ за събиране и проверка на доказателства, той не е доказателство или доказателствено средство.

6.     Осъществяването на огледа преминава през няколко етапа. Необходимо е преди всичко да се прецени дали има нужда от извършване на оглед. Трябва също да се види дали е възможен в дадения стадий от развитието на процеса.

7.     Дали огледът е необходим и възможен, решава винаги държ. орган, който ръководи процесуалната дейност и я осъществява. Останалите субекти на процеса могат само да молят да се извърши оглед.

8.     Огледът се допуска с определение на съда, в което трябва да се посочат съображенията, наложили предприемането на оглед, предметът на огледа, доколкото е възможно да се очертае в съответния стадий на процеса, времето на огледа и лицата, които трябва да присъстват на извършването му.

9.     Всеки оглед трябва да бъде добре подготвен. Преди да се пристъпи към самото извършване на огледа, трябва да се изготви съответен план.

10.   Извършване на огледа – когато е необходимо, той се извършва в присъствието на експерти или специалист-технически помощник (чл. 130). Огледът се извършва през деня, освен в случаите, когато не търпи отлагане. Огледът на вещите и документите се извършва на мястото, където те са разкрити и иззети, а когато това е невъзможно, на мястото, където се извършва производството по делото.

При извършване на огледа поемните лица и всички други присъстващи участници в процеса могат да правят искания, бележки и възражения по всички действия, които се извършват от съответния орган. При извършването на огледа всичко се изследва, както е заварено, а след това се правят необходимите размествания (чл. 130).

11.   Закрепването на резултатите от огледа се извършва чрез огледния протокол и изготвянето на необходимите веществени док. средства. Огледния протокол трябва да отразява всички действия, в които се е изразило извършването на огледа, изложени в тази последователност, в която са били извършени, както и последователността на откриването. В протокола се отбелязват всички вещи иззети като веществени доказателства и всички изготвени веществени док. средства. Протоколът се състои от 3 части:

-       уводна част, в която се посочват времето, мястото и лицето, което е провело огледа, присъствалите при извършването му лица;

-       описателна част, в която подробно се отразява как е протекъл огледът и какво се е открило;

-       Заключителна част, в която се посочват какви са били исканията, бележките и възраженията на присъстващите, какво е било решението по направените искания, бележки и възражения, какви предмети са били иззети и къде се съхраняват. Протоколът се съставя от органа, който извършва огледа, на мястото, където се извършва огледът и се подписа от съставителя, поемните лица и другите участници в процеса, които присъстват.

12.   Видове оглед: следствен и съдебен оглед – според органа, който го извършва.

-       следствен – от органите на предв. производство;

-       съдебен – от първоинстанционния съд, който осъществява съдебното следствие.

13.   Видове: с участие на експерт и без участие на експерт.

14.   Видове: в зависимост от обекта:

-       оглед на местопроизшествието (на местност или помещение);

-       оглед на отделни предмети;

-       оглед на труп – извършва се по възможност на мястото, където е открит, в присъствието на съдебно-медицински експерт, а когато няма такъв, в присъствието на друг лекар. Погребението на трупа-предмет на огледа, се извършва с разрешение на прокурора. Изравянето на трупа се допуска само с нареждане на съда или прокурора в присъствието на органа, който е дал нареждането, и съдебно-медицински експерт. Заравянето на трупа се допуска след разрешение на органа, който е наредил изравянето (чл. 131);

-       оглед на живи лица – освидетелстване – предприема се, за да се установят някои физически признаци и свойства на човешкото тяло, служещи за идентифициране на личността или изясняване на други въпроси, както и за откриване и оглеждане на следи в/у тялото на човека (зараснали рани и т.н.), имащи значение за правилното решаване на делото. Освидетелстването може да се извърши заедно с огледа на местопроизшествието или самостоятелно. Винаги, когато оглеждането на човешкото тяло се извършва от експерт, който трябва да разреши определен въпрос (да даде мнение), не е освидетелстване, а експертиза.

За да може да се извърши освидетелстване, трябва да има издадено определение от първоинстанционния съд, с което да се констатира нуждата от извършване на освидетелстване и да се определи неговия обект.

При освидетелстването не се допускат действия, които унижават достойнството или са опасни за здравето на освидетелстваният (чл. 132). Когато се налага лицето да бъде съблечено, поемните лица трябва да бъдат от същия пол. Когато длъжностното лице, което следва да извърши освидетелстването, е от друг пол, то се извършва от лекар (чл. 132).

15.   Претърсване и изземване

І. Претърсването се извършва, за да се издирят и изземат скрити книжа и предмети, които имат значение за делото. Претърсване също се извършва, за да се издири лице или труп.

В зависимост от обекта на претърсване има:

-       претърсване на помещения;

-       претърсване на местности;

-       претърсване на лица.

1.     За извършване на претърсването трябва да се издаде определение на първоинстанционния съд. В определени случаи органите на предв. разследване могат да извършат претърсване и без разрешението на първоинст. съд, но тогава са длъжни да го уведомят до 24 часа.

2.     Претърсването може да се предприеме, когато (чл. 133):

-       има достатъчно основания да се предполага, че в помещение, местност или лице се намират предмети и книжа, които могат да имат значение за делото;

-       лицето, което ги държи, бъде поканено да ги предаде, но откаже да го направи.

3.     Обект на претърсване могат да бъдат не само обвиняемият и други участващи в процеса лица, но и трети, странични лица, щом има данни, че у тях се намират интересуващи делото книжа и предмети. Всички държ. учреждения и предприятия, обществени организации, длъжностни лица и граждани са длъжни да предават намиращите у тях и поискани от органите на нак. производство предмети и книжа, които имат значение за делото (чл. 133).

4.     Претърсването се извършва в присъствието на поемни лица и лицето, което използва помещението, или на пълнолетен член от семейството му. Когато не може да присъства – в присъствие на домоуправителя или представител на кметството (общината). Претърсването на помещение, което се ползва от държавни ли обществени служби – представител от службата. Чуждестранни представители и представителства и жилища на техни служители, които се ползват с имунитет – трябва съгласието на ръководителя на представителството и присъствие на прокурор и представител на Министерството на външните работи (чл. 136).

5.     Претърсването се извършва през деня, освен ако не търпи отлагане. Преди да пристъпи към претърсване, съотв. орган представя решението за това и предлага да му се посочат търсените предмети и книжа. В случай на отказ, претърсването се извършва по принудителен ред. При претърсване не бива да се извършва нищо, което не се налага от целта на тези действия. Затворените помещения и хранилища се отварят принудително само при отказ да се отворят, като се избягват ненужните повреждания. Ако при претърсването се открият обстоятелства от интимния живот на гражданите, трябва да се вземат мерки да не разгласяват. Органът, който извършва претърсването има право да забрани на лицата, които се намират в претърсваното помещение да влизат във връзка помежду си или с други лица, както и да напускат помещението, докато не завърши претърсването.

6.     Претърсване на лице (обиск) без разрешение на първоинстанционния съд се допуска:

-       при задържане;

-       когато има достатъчно основание да се счита, че лицата, които присъстват при претърсването, са укрили предмети и книжа от значение за делото.

Обискът на лице се извършва от лице от същия пол в присъствието на поемни лица от същия пол.

7.     За всички действия, извършени при претърсването се съставя протокол на самото място. В него се посочват: целта на претърсването, обектът на претърсването, какви предмети и книжа са били намерени и при какви обстоятелства, правен ли опит да се скрият и унищожат, разяснено ли е правото на присъстващите да правят бележки, какви бележки са били направени, имало ли е нарушение на реда от страна на присъстващите. Копие от протокола се връчва на лицето, у което е било извършено претърсването, а когато това лице не е присъствало – на присъстващите вместо него.

ІІ. Огледите и претърсванията често са свързани с изземване на предмети и книжа, открити при извършване на тези следствени действия и представляващи интерес за процеса. Изземването може да се извърши само по отношение на точно определени и известни на съотв. орган предмети. Изземванията могат да бъдат доброволни и принудителни.

1.     Когато огледът и претърсването са последвани от изземване, изземването се отразява в протокола на огледа и претърсването. Когато обаче изземването не е свързано с оглед или претърсване, се съставя нарочен протокол, който се прочита и подписва от органа, който е иззел вещите, от поемните лица и другите лица, които присъстват.

2.     Изземването се извършва по силата на определение за изземване на определена вещ. На изземване подлежат само предмети и книжа, които се отнасят по делото. Иззетите предмети и книжа се предават на поемните лица и при нужда се опаковат и запечатват на мястото на изземването.

3.     Задържането и изземването на пощенска или телеграфна кореспонденция се извършва само с разрешение на съда. Изземването и изследването на кореспонденция, която се намира в учреждение, се извършва в присъствието на поемни лица, избрани измежду служителите на учреждението (чл. 139).

16.   Следствен експеримент. Разпознаване на лица и предмети

І. Следствения експеримент (СЕ) е процесуална дейност, която се състои във възпроизвеждане на обстановката или отделни обстоятелства на изследваното събитие и извършването на необходимите опитни действия с цел да се проверят и уточнят някои данни, получени от извършените следствени действия (разпит, оглед и др.) (чл. 140).

1.     Възпроизвеждане – изкуствено пресъздаване на съответната обстановка или обстоятелство с необходимата точност. Необходимо е най-голямо сходство м/у пресъздадените и реално настъпилите обстоятелства, за да се осигури доказателствена сила на следствения експеримент.

Опитни действия – действия, чрез които се проверява при дадени условия възможността да се възприемат известни факти, да се извършат определени действия и т.н.

2.     Следствения експеримент предполага налични данни, които се нуждаят от проверка и уточняване. Тези данни могат да бъдат получени от всякакви следствени действия.

3.     Следствения експеримент е институт за  проверка и уточняване на данните, съответно на доказателства, получени от надлежното следствено действие, но не и институт за откриване и привличане към делото на нови доказателства. Следствения експеримент дава фактически данни, които не са свързани с обстоятелствата по делото. Тези данни са свързани само с изкуствено пресъздадената обстановка (сходна, но не тъждествена с реалната) и с извършените опитни действия – тези данни могат да имат характер на контролни и насочващи факти, но не и на доказателства.

4.     Следствен експеримент се извършва, когато е необходим. Това се решава от съотв. ръководещ орган по предложение на заинтересуваните лица или служебно. В решението за извършване на следствен експеримент трябва да се посочи защо е необходимо да се извърши, какво трябва да се възпроизведе и какви опитни действия трябва да се извършат, какви данни подлежат на проверка и уточняване и от кои следствени действия са получени, кога да се извърши СЕ, къде и в присъствието на кои лица.

СЕ не се допуска при никакъв случай, ако провеждането му би унижило достойнството на лицата, които участват в него, или би създало опасност за здравето им (чл. 141).

5.     СЕ се извършва в присъствието на поемни лица, освен ако се прави в съдебно заседание. Когато е необходимо, при извършването му присъстват експерт или специалист-техн. помощник.

6.     СЕ се провежда от държ. орган, който осъществява процесуалното ръководство. Експертът трябва да остане в рамките на своята задача да даде исканото заключение въз основа на специалните си знания, а специалистът-техн. помощник трябва да се ограничи в оказване на техн. Помощ при възпроизвеждането на обстановката, правилно извършване на опитните действия и зафиксирането на получените резултати.

При извършването на СЕ могат да присъстват на общо основание и лицата, които имат право да присъстват при извършването на следствените действия в съотв. стадий на процеса.

7.     В протокола за СЕ се излагат подробно отделните етапи на неговото провеждане и получените резултати. При нужда се изготвят и съотв. веществени док. средства (снимки и т.н.) (чл. 142).

ІІ. Разпознаване на лица и предмети – процесуална дейност, която се състои в показване за разпознаване на обвиняемия или свидетеля на лица и предмети, за които се говори в дадените от тях обяснения или показания. Под разпознаване се разбира установяване на тъждество м/у лицата или предметите, предявени за разпознаване и лицата и предметите, за които се говори в обясненията или показанията на разпознаващия.

1.     Обвиняемият или свидетелят се поканва да разпознае лица или предмети, за които е бил обстойно разпитан по надлежния процесуален ред. Разпитът винаги предшества разпознаването.

2.     Лицата и предметите се предявяват за разпознаване на обвиняемия или свидетеля.

3.     Разпознаването е самостоятелен способ не само за проверка на обясненията и показанията по делото, но и за събиране на нови данни, в това число и нови доказателства (преки и косвени).

4.     Към предявяване на лица и предмети за разпознаване се прибягва само след решение на съотв. ръководен орган.

При разпознаването трябва да присъстват две поемни лица, освен ако се провежда в съдебно заседание (чл. 145). Могат да присъстват на общо основание и лицата, които имат право да присъстват при извършването на следствените действия в съотв. стадий на процеса.

5.     Чл. 144 изисква преди разпознаването обвиняемият и свидетелят да се разпитат за обстоятелствата, при които са наблюдавали лицата и предметите (по кое време на деня, къде, видимост, разстояние и т.н.), както и за особеностите, по които могат да бъдат разпознати (характерни черти, цвят, жестове, особености в гласа и т.н.).

6.     Лицето се представя за разпознаване заедно с три или повече лица, по възможност сходни по външност. При невъзможност да се покаже самото лице може да се покаже негова фотоснимка заедно с фотоснимките на 3 или повече лица (чл. 145).

Предметите се представят за разпознаване заедно с други еднородни предмети.

На обвиняемия или свидетеля се предлага да посочи лицето или предмета, за който се отнасят дадените обяснения или показания, и да обясни по какво ги е познал.

7.     В протокола за разпознаване трябва да бъдат описани обстановката на предявяването, представените за разпознаване лица и предмети, заявлението на разпознаващия и по какви признаци е разпознал лицето или предмета.

17.   Разпит на обвиняем

І. Разпитът е способ за събиране на гласни док. средства (обяснения на обвиняемия, свидетелски показания). Разпитът е и способ за получаване на други устни изявления, които имат значение за събирането , проверката и оценката на док. материал по делото.

1.     Разпитът е следствено действие, което се извършва в устна форма. Той може да се извърши в писмена форма само по изключение – когато устната форма е практически неосъществима поради болест на разпитвания или поради други причини. Всеки разпит и резултатите от него се отразяват в надлежен протокол.

2.     Преди първия разпит следва да се снеме самоличността на обвиняемия и да му се обясни в какво се състои обвинението (чл. 88). Разпитът на обвиняемия започва със запитване признава ли се за виновен. След отговора обвиняемият се поканва, ако желае, да изложи във форма на свободен разказ всичко, което знае по делото, и да направи своите искания. На обвиняемият могат да се поставят въпроси за допълване на неговите обяснения или отстраняване на непълноти, неясноти и противоречия. Въпросите трябва да бъдат ясни, конкретни и свързани със съществото на делото. Те не трябва да подсказват отговорите (внушаващи), да подвеждат към определен отговор (подвеждащи) или двусмислени (които нямат връзка с изследваните в момента факти или тази връзка не е ясна). При разпита не се допускат обещания, заплашвания или други принудителни мерки. Употребата на психическо и физическо насилие води до опорочаване на резултатите и до наказателна отговорност на виновния.

3.     Разпитът се извършва от органа, който осъществява функцията на процесуално ръководство и решаване. Останалите субекти на процеса, които по силата на закона могат да участват в разпита, имат право само да поставят въпроси на разпитвания чрез органа, който извършва разпита.

4.     Видове разпит:

-       кръстосан разпит – разпит от насрещните страни в процеса на едно и също лице по повод на едни и същи обстоятелства.

-       разпит по шахматния метод – няколко лица се разпитват за едно и също обстоятелство от едно и също лице в един и същ момент.

-       очна ставка – две или повече лица се разпитват едновременно в тяхно присъствие в/у едни и същи обстоятелства. Очна ставка се назначава м/у лица, които са дали вече своите обяснения и показания – тя е допълнителен метод за получаване на обяснения и показания и за тяхната проверка. Преди разпита лицата, м/у които се прави очна ставка се запитват познават ли се и в какви отношения се намират помежду си.

-       разпит на местопрестъплението – проверка, допълване и уточняване изявленията на разпитвания, като той изяснява на самото място точно при какви обстоятелства е протекло събитието, какво конкретно е извършил или видял, как го е извършил и т.н.

19. Допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствения материал

І. Допускане.

1.     Допускането на док. материал представлява процесуални действия, отнасящи се до посочването (представянето) от заинтересуваните лица и приемането (допускането) от съотв. държ. орган на определени материали, които трябва да бъдат събрани и проверени в процеса по предвидения за това процесуален ред.

2.     Посочването и допускането на док. материал са подчинени на определен ред, осигуряващ правилното разрешаване на въпроса, кои док. материали следва да бъдат привлечени в процеса с оглед да се осигури обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.

А/ доказателствата се събират служебно или по искане на страните.

Б/ трябва да се посочат конкретно и фактите, които ще се установят с док. средства.

В/ според НПК обвиняемият трябва да представи доказателствата си в определен срок от деня, в който му е връчен препис от обвинителния акт и от определението на съда за предаването му на съд, но не може да се откаже събирането на доказателства само защото искането не е направено в срок (чл. 114). Страните могат да представят нови писмени и веществени материали и пред втората инстанция, без да е ограничено със срокове.

3.     Компетентният орган е длъжен да се занимае с исканията за допускане на док. материали. Определението, с което се отказва допускането на посочените от страните материали, трябва да бъде надлежно мотивирано. Съответният държ. орган трябва да се запознае обстойно с конкретното нак. дело и да прецени имат ли значение за разкриването на обективната истина фактите, които ще бъдат установени с предложените док. средства, и отговарят ли тези средства на изискванията на закона.

4.     Постановлението по доказателствата на органите на предв. Производство подлежи на обжалване пред прокурора. Определението на съда, с което е разрешен въпросът за допускането на доказателствата, не подлежи на обжалване (протестиране) отделно от присъдата (с частна жалба или протест). Съдът може да отмени или измени определението си относно доказателствата, ако констатира допусната грешка.

5.     По искане на заинтересуваното лице органът на предварителното производство или съдът му издават удостоверение, по силата на което съотв. държ. или обществени органи са длъжни да го снабдят с необходимите документи в рамките на тяхната компетентност (чл. 104).

ІІ. Събиране на доказателствен материал.

1.     Действията по откриването, възприемането, закрепването и запазването на фактическите данни се обхващат от понятието за събиране на доказателствения материал.

2.     Способите за събиране на док. материал са предварително определени и регламентирани от НПК. Док. материали /доказателства/ се събират чрез:

-       разпит;

-       експертиза;

-       оглед;

-       претърсване;

-       изземване;

-       следствен експеримент;

-       разпознаване на лица и предмети.

3.     Събирането на док. материал се извършва от органа, на който делото е подсъдно (подведомствено). Само по изключение док. материали се събират по делегация (чл. 115) – когато съответните следствени действия трябва да бъдат извършени вън от района на органа, който разглежда делото или извършването им от този орган е свързано с особени затруднения. Събирането по делегация може да се извърши по инициатива на съотв. държ. орган или по искане на заинтересованите лица. Искането за допускане на делегация трябва да съдържа указания какви материали трябва да бъдат събрани, по кое дело, къде се намират, от кого изхожда искането, кои обстоятелства оправдават искането. Допускането на делегация се решава с мотивирано постановление на органа на предв. производство или с мотивирано определение на съда, в което ако се допуска делегацията се посочват материалите, които трябва да бъдат събрани, къде се намират, кому се възлага делегацията, в какъв срок трябва да се извърши.

Изпълнението на делегацията се възлага на органа (съдия, следовател, орган на дознанието), в района на когото трябва да се извършат съответните следствени действия. Деня, в който ще се осъществи делегацията се съобщава на страните, които могат да присъстват. Също така трябва да се осигури възможност на подсъдимия да присъства и защити интересите си.

Протоколът за извършените по делегация следствени действия се прилага към делото. Протоколът за разпита по делегация, извършен по нареждане на съда, трябва да бъде прочетен в съдебно заседание.

4.     Допустимо е също отделни процесуални действия да се извършват в района на друг съд или орган на предв. производство (чл. 115).

ІІІ. Проверка на доказателствения материал.

1.     Процесуалните способи за събирането на док. материал се използват и за неговата проверка. Проверката на док. материал може да се извърши и се извършва както в процеса на събирането му, така и след събирането му.

2.     Действията във връзка с проверката на доказателствения материал могат да се предприемат по молба на заинтересуваните лица или служебно от съотв. орган.

3.     Проверката трябва да бъде насочена към преодоляване на всички празнини, противоречия и неясноти в събираните материали.

4.     Веднъж събрани и проврени по надлежния ред, док. материали могат да се използват за установяване на истината от всички субекти на процеса. Страната, по чието искане дадени материали са включени в док. материал, не може в последствие да иска изключването на тези материали по делото.

ІV. Оценка на док. материал.

1.     Доказателства – доказателствата и изводите, които се правят въз основа на тях. От един и същ факт, служещ за доказателство, могат да се направят няколко извода и да се извлекат няколко данни. Обратно, от няколко доказателства може да се направи само един извод. Изводите, съжденията, оценките на съда и другите участващи в процеса лица не са “факти” по смисъла на док. право, а логически операции, анализ, обяснение, тълкуване на фактите. Изводите могат да имат характер на хипотези (предложения, условно разрешение на известни въпроси, подлежащи на потвърждение, проверка) или краен резултат, основан в/у обсъждането на всички данни, с които разполага следствието. И хипотезата и крайния извод се основават на док. факти, но не са такива факти.

2.     Доказателствени средства – важи същото. Всяко доказателствено средство, заключващо се в описание на факти (свид. показание), по необходимост съдържа оценки и умозаключения. При док. средства обаче тези оценки и умозаключения не са средство за установяване на други факти, а средство за възпроизвеждане на интересуващите процеса непосредствено възприети факти.

3.     Съдебните прения и в особеност защитната реч на защитника не са доказателствено средство.

4.     Меродавна в процеса е онази оценка на док. материал, която се дава от държ. орган, който извършва и ръководи разследването /следствието/ в даден стадий от процесуалното развитие. Преценяват док. материал и правят изводи от него и останалите субекти на процеса, но тези изводи нямат решаващо значение.

Компетентният орган преценява док. материал през течение на целия процес, а не само при вземане на окончателното становище по основните въпроси на делото.

5.     През различните стадии на процеса оценката на док. материал се извършва с различна непосредствена задача и при различни условия – различно е и значението на тази оценка.

А/ на предв. производство оценката на док. материал се извършва със задача да се изясни обективната истина и да се разреши въпросът, следва ли делото да се внесе в съда с обвинителен акт – само за решаване на въпросите, свързани с по-нататъшното движение на делото.

Б/ съд – решаването на въпросите за наказателната и гражданската отговорност с присъда и условията, при които се изследват и решават тези въпроси, изискват и допускат цялостна оценка на док. материал (достоверност на док. средства, несъмнена установеност на док. факти, изводи, които могат да се направят от тези факти).