Лекции по криминалистика, право, експедиционен туризъм, курсови работи ВСИЧКО ЗА ЗНС: Наказателен процес 1/ва част

1.Наказателно процесуално право на РБ. Понятие, задачи и предмет на регулиране. Връзка с други правни отрасли

НПП на РБ е самостоятелен правен отрасъл. Както всеки правен отрасъл и НПК представлява с-ми регулиращи обществени отношения, които се създават по повод и във връзка със започнал наказателен процес. НПП се нарича и наказателно процесуална с-ма защото наказателно процесуалните норми регулиращи общ.отношения са взаимно свързани и при изменението на 1, това предизвиква промени и в другите.(?)

Задачите на НПП са решени в чл.1 НПП. Има 2 задачи – основна и непосредствена. Основната се изразява в следното: ч/з нормите на НПП се защитава сигурността на Републиката, живота, здравето, честта на гражданите, тяхното имущество. Непосредствената задача е ориентирана по-скоро към отделния, конкретен наказателен процес. Изразява се в разкриване на престъпленията, разобличаване на виновните или виновнияи правилно прилагане на закона.

Предмет на регулиране – тези наказателно правни норми регулират обществените отношения които възникват в хода на нак.процес. предмета на НПП са наказателните дела.

Връзка на НПП с други отрасли

1.НПП има връзка с конституционното право защото Конституцията е основен закон, който съдържа редица правни норми. /пример – презумцията за невинност - конституционна норма ,; тази правна норма е инкорпорирана в НПК , ; - гражданите и ЮЛ имат право на защита във всички стадии на процеса. ; - съдебната власт е независима чл. 116 от К – тази правна норма е инкорпорирана в НПК като принцип на независимост . ; чл. 130 и следващи от К - регламентира се начина на избор на съдии , прокурори и следователи и органа който може да ги назначава, повишава , понижава - тази норма е инкорпорирана в НПК като принцип на назначаемост ;/.

2. .Връзката на НПП с Наказателното право / материалното право / - наказателното право определя кои деяния са престъпления и какви наказания могат да се налагат за тях. Връзката м/у тези правни отрасъла е най тясна и същевременно широка . Не може да има наказ. Производство, ако няма извършено деяние което е инкриминирано в НК като престъпление.

3.Връзката м/у НПП и гражданско процесуално право / ГПП / - типичен пример за връзката им въпреки привидната несъвместимост е възможността в хода на наказателното производство да се предяви граждански иск.
/ пример : когато с едно престъпление са причинени вреди някому/ колата ми е открадната от паркинга / , образува се наказ. Производство и в хода на наказ.производство може да се предяви граж.иск с/у този който ми ги е причинил /
Всеки е длъжен да поправи вредите които е причинил другиму виновно.
За да се обезпечи гражданския иск , възможността на д-вата да реализира едно наказание като глоба , конфискация в хода на наказателното производство.
Макар и че сме в хода на наказателния процес тези обезпечителни мерки се вземат по реда на гражданските закони.

2.Източноци, тълкуване, прилагане и особености в структурата на нак.процесуалните норми

1ИЗТОЧНИЦИ - Основен източник Конституцията тя съдържа основните принципи на НПП , както и основните принципи на ГПП / гражданско процесуално право / .
Други източници - Наказателно процесуалния кодекс - главен източник .
Закона за съдебната власт / ЗСВ / също съдържа наказателно процесуални норми и в този смисъл е източник на НПП. / пример – назначаването на магистратите и на съдебните заседатели ; само закона ЗСВ урежда този въпрос .- кой , как и при какви условия се назначават / .Института на несменяемост е регламентиран в Конституцията , но и в ЗСВ . ; Закон за специални разузнавателни средства - детайлно се уреждат секретните оперативни способи и реда за тяхното използване и прилагане от компетентните д-вни органи , те служат за събирането и проверката на наказателния процес.
- международни актове които е ратифициран и влязъл в сила също може да бъде източник на НПП. / Европейска конвенция за защита правата и основни свободи на човека – приета от РБ , там е принципа за разумния срок в който трябва да приключат наказателните дела в тяхната съдебна фаза . /
2.ТЪЛКУВАНЕ
Кой може да тълкува – да разкрива смисъла на наказателно процесуалния закон - всеки участващ в наказателния процес , които упражнява определена процесуална функция / това са съдии, прокурори, разследващи органи , както и обвиняем , подсъдим, защитник , граждански ищец , ответник , техните повереници и др. / Приоритет има тълкуването на д.-вния орган , които е субект в процеса има властнически правомощия. Конституционния съд - тълкува нормите на конституцията и тези решения за тълкуване норми на конституцията и определяне на съответствие или несъответствие на закона или негова норма с норма на К имат задължителен характер за всички д-вни органи , вкл. Парламента, президента , гражданите ЮЛ и др. Това тълкуване има върховно значение тъй като няма орган пред които да се оспори.
3.СТРУКТУРА НА НАК.ПРОЦЕСУАЛНИ НОРМИ - Всяка правна норма има хипотеза , диспозиция , санкция . Наказателно правната норма съдържа и трите елемента най често .
В НПК - тази структура , която е характерна за наказателно правната норма не е така типична , характерна . чл.8 ал. 1 НПК - липсва санкция
Наказателно процесуалната норма има особености - няма така очертана структура .
чл. 8 ал. 1 НПК - привидно не съдържа санкция ; -------------- ще бъде отменено решението на формално процесуално основание ;
Съдия - който е допуснал грешка да разглежда делото без съдебни заседатели , когато закона изисква това - персонално ще понесе отговорност - санкция .
Изискването на закона за задължително участие на защитник - с нарушаването на тази норма е допуснато процесуално нарушение и може да бъде отменена присъдата.
НПК санкциите могат да бъдат различни , вкл. административни, процесуални , наказателни .
Хипотеза : В хода на наказателното производство, съдия , прокурор , / извърши престъпления - получи подкуп / . Тази санкция ще бъде наложена в друг процес , ако се докаже по несъмнен начин.
Особеността се дължи на това че санкцията трябва да се търси и в др. закон не само в НПК.

3.Действие на нак.процесуалните норми по предмет, време, място и спрямо гражданите

Действие по предмет – Нак.процесуалните норми се прилагат по отношение на всички наказателни дела започнати или образувани в РБ . / принцип /
Тъй като понякога нак.процес излиза извън границите на страната или идва отвън през границите на страната , трябва да кажем , че нак.процесуалните норми са приложими и по отношение на процесуални действия във връзка с правната помощ и сътрудничество с др. страни. / пример - страната ни е в период на износ на работна ръка , така се изнася и криминален контингент , образуват се дела, започва разследване , иска се от компетентните органи в РБ да извършат действия
Съдебно следствена поръчка - идва от вън ; Разследващите органи от вън - присъствават на разследването у нас .
Това става чрез или въз основа на прилагането на нашите наказателно процесуални норми
Действие по време : Щом като една нак.процесуална норма бъде приета обнародвана и влезе в сила , по принцип тя се прилага незабавно включително и по отношение на неизвършената процесуална дейност . / пример – НПК приет октомври , влезе в сила 6 мес. По късно , до влизането му сила действаще предходния НПК; След като влези в сила новия НПК има и неприключени дела / висящи / трябва да бъдат приключени по новия закон . /
По принцип наказ. Процесуална норма има действие за напред . Ако има обратно действие всички нак.производства ще трябва да започнат отначало.
НПК - може да се допусне някой неприключени производства да приключат по стария ред / стария НПК / така би се избегнал хаоса , по удобно е на д-вата.
/пример компетентен за решаване на делото е ВОС , с новия закон компетентен е ВРС - в този случай е допустимо делото да остане за решаване във ВОС/

Действие по място : Два аспекта
1.НПК действа на територията на нашата страна. / кораб с бълг.флаг също е бълг.територия /
2.Международната правна интеграция , когато чужд акт постановен от чужд съд на друга д-ва е влязъл в сила и :
а/ този акт бъде признат от компетентните бълг. Власти - тази присъда подлежи на изпълнение / ромката Х е извършла кражба в Париж, осъдена е там , може да изтърпи наказанието си в нашата страна ,.Присъдата от Париж се изпраща у нас , призната е у нас , и ромката трябва да изтърпи присъдата си у нас /
б/ ако не бъде признат от компетентните бълг. Власти – този акт не подлежи на изпълнени у нас .

Действие спрямо гражданите :
Става дума за “някой сме равни , някой сме по равни от другите “ Закона не се прилага спрямо всички . , тъй като има които се ползват с имунитет. / депутати, представители на чужди мисии, посланик , / спрямо тези лица нормите на НПК не може да се приложат . Ако това лице извърши престъпление у нас се прилагат международни норми в тази връзка.
У нас с имунитет са : президента най мащабен ,/наказателно преследван може да бъде само при д-жавна измяна и ако наруши Конституцията / , магистратурата – съдии от конституционен съд , ; народни представители , съдии , прокурори , следователи макар че е вече функционален имунитета .

4.Наказателния процес на РБ като като правно регламентирана дейност. Нак.процесуални правоотношения

Нак. Процес представлява ред по които се поставя началото на производството до неговото завършване с окончателно влязъл в сила акт . Това е уредена от законодателя процедура.
От гледна точка на органите и лицата които участват в производството - /органи за разследване, прокурори, съдии , обвиняеми, подсъдими защитници и др- / то процеса представлява правно регламентирана дейност която те осъществяват . Специално по отношение на д-вните органи ангажирани в наказ. Процес / съд , прокурори , органи за разследване / тази дейност ,която те осъществяват е и тяхно служебно задължение. За неизвършването на която т.е неизпълнението на това задължение или лошо , неправилно , те могат да понесат и административна санкция. От друга страна упражняването на тази процесуална дейност при тях не е само задължение , а е и право т.е те по силата на Конституцията и законите са оправомощени да извършват тази дейност . Само те могат да я извършват - никой друг.
Прието е в теорията и практиката да се казва че тези д-вни органи имат правомощия, което е общо понятие и включва и задължението и правото.
/пример – когато при прокурора постъпят достатъчно данни че е извършено престъпление от общ характер , той има не само право по закон а и задължение да постави началото на наказателния процес., т.е прокурора има правомощия да направи това. /
След като тези органи и др. субекти които участвата в процеса за да защитавата своите права и интереси , дейността им в наказателното производство е строго регламентирана т.е това означава че всяка една процесуална стъпка която те предприемат трябва да бъда съобразена със закона.
/пример : -постъпва информ. При прокурора че е извършено някакво престъпление , прокурора е длъжен да оцени тази информация и да вземе 2 решения :
1.да постави началото на процеса - ако счете че има основания за това ;
2. да откаже началото на процеса - ако прецени че няма основания
И В ДВАТА случая той трябва да се обоснове с постановление за причините поради които е взел решението си .
Процеса е правно регламентирана дейност . Във всеки наказателен процес най важна е дейността на д-вните органи които са субекти в процеса .

Наказателно процесуални правоотношения
Правоотношение - за да е налице трябва да има няколко елемента : страните , права и задължения на страните , предмет – интерес , воля .
Наказателно правоотношение възниква в хода на процеса , ; възниква м/у д-вния орган които е компетентен да решава делото в стадии или фаза на процеса и останалите участници в производството. Във всички случай една от страните е д-вен орган.
В до съдебното производство д.-вен орган е или орган на разследване или прокурор.
Другата страна в правоотношението може да бъде обвиняем, подсъдим
Съд – защитник на подсъдимия
Правоотношения могат да възникнат м/у ръководно решаващия в процеса и друг участник в производството.
Възникват само в тази посока правоотношения / подъсимия и съдия / , но не и в хоризонтала / обвиняем и пострадал / . Когато в с.з. една от страните иска да постави въпрос , тя го поставя чрез съда. Съда ръководи процеса.
Щом като една от страните задължително е д-вен орган , тук действа властнически елемент. Страните не са равнопоставени.
Пример - разглежда се въпроса за мярката за неотклонение , “ подсъдимия - не желая да отида в затвора “ , но съда взема решение и то е окончателно .

5.Структура и закономерности в развитието на наказателния процес – фази, стадии, етапи

Наказателния процес - представлява сложна и най често продължителна дейност .Тази дейност вземат участие различни субекти . Тя се дели на определени части и те са фази , стадии и етапи на наказателното производство. Нак.дела от общ характер / НОХД / се характеризират с 2 фази : до съдебна и съдебна фаза :
До съдебна фаза / до съдебно производство / - е в компетентността на прокурора и органите за разследване. Самото до съдебно производство може да се разгледа като съставено от 3 стадия.
1. образуване на до съдебното производство – в компетентността само на прокурора ;
2. до съдебно разследване
3. действия на прокурора след приключване на до съдебното разследване
Поставянето на началото на процеса в неотложни случай допуска да се избегне формалния акт на образуване в до съдебното производство от прокурор . Не е необходимо той да се произнесе с акт за да постави началото на процеса.
Съдебна фаза - основна роля играе съда като д-вен орган .
При първоинстанционно разглеждане на делото са известни следните части на съдебната фаза на процеса :
1.Образуване на съдебното производство – този етап като съдържание представлява по скоро техническа и адм. Част от процеса , от колкото процесуално правна част от процеса . Най същественото което включва като съдържание е регистрация на делото , заедно с обвинителния акт , които е внесен от прокурор в този съд , доклад на председателя на съда и разпределени на делото на съответен съдия , които ще поеме от тук на татък работата.
2.Председателя разпределя делото на определен съдия - от тук нататък е стадия - подготвителни действия от съдия докладчика за разглеждане на делото в с.з.
Когото са налице предпоставките , съдията насрочва делото, призовки
Самостоятелне стадии : Съдебно заседание е най важната част на съдебната фаза .
Самото съдебно заседание се състои от 5 етапа :
1.Действие по даване ход на делото
2.Съдебно следствия
3.Съдебни прения / преперня
4.Последна дума на подсъдимия
5Постановяване на присъда.
Структурата на процеса в следващата инстанция / въззивна инстанция , втора съдебна инстанция / структурата по принцип е единтична със структурата на първо инстанционното разглеждане на делата.
С.З. на втората инстанция може да мине по същите тези 5 етапа.
РАЗЛИЧИЯ бележи касационната инстанция - там няма съдебно следствие .

По делата от частен характер - които се образуват доколкото пострадалия е изявил изрична воля с ТЪЖБА . По тези дела по принцип няма до съдебно производство. Тук липсва цялата до съдебна фаза . В съдебната фаза разлика няма .

6.Наказателнопроцесуални функции

Нак.процесуалната дейност се развива от 3 основни направления.
        1.По линия на ръководно решаващата ф-ция - в процеса има субекти които създават цялостната организация по движението на процеса, решават всички въпроси възникващи в хода на процеса, вкл. вземат съответни процесуални решения. Това са д-вните субекти на процеса или д-вните органи / казано по др.начин / на които Конституцията и законите възлагат тази ф-ция . В до съдебното производство това са органите за разследване и прокурора ; В съдебна фаза единствено и само СЪДА. Тези органи именно са притежаващите властнически правомощия в процеса. Те са движещата сила в него и упражняват тази ръководно решаваща ф-ция. В до съдебното производство само прокурора може да образува наказателния процес , само той може да упражнява ръководство и надзор за законност на разследването. Само той може да изготви обвинителен акт ,когато намери че са налице предпоставките за това. Само той може да внесе обв. Акт в компетентния съд .- Само той може да вземе решение за прекратяване на до съдебното производство.
В съдебната фаза тези правомощия притежава само Съда . За това тази ф-ция се нарича ръководно – решаваща , защото само тези субекти вземат процесуални решения.
       2. Повдигане, предявяване и отстояване на обвинение - тази ф-ция се нарича обвинителна. В сравнение с ръководно решаващата ф-ция, която се упражнява единствено от д-вните субекти на процеса, то по отношение на обвинителната ф-ция, тя е притежание не само на д-вни субекти на процеса , но и на граждани. / пример - НЧХД - обвинителната ф-ция по принцип е право единствено на пострадалия от престъпление , което се преследва по реда на частното обвинение - частен тъжител.- / ; по делата от общ характер - обвинението е прерогатив на д-вни органи субекти на процеса - прокурор , ..... ;
   В до съдебното производство има съвпадение на субекта който едновременно упражнява ръководно решаваща ф-ция и обвинителна ф-ция (пример - органа за разследване и упражнява 2 ф-ции).
   В съдебната фаза на процеса - такова съчетание на правомощия да се упражнява и ръководна и обвинителна ф-ция е НЕВЪЗМОЖНО . Ръководно решаващата ф-ция е отделена от обвинителната ф-ция. За това в съд. Фаза СЪДА упражнява ръководно решаваща ф-ция , обвинителна ф-ция упражнява прокурора по дела от общ характер , а по НЧХД- частния тъжител.
Обвинителната ф-ция всякога означава дейност по разобличаване на виновния, т.е предприемат се фактически и юридически действия в резултат на които едно лице придобива качество на обвиняем . А дали това лице ще бъде действително признато за виновно или не е въпрос ,който се решава с окончателен акт на съда / присъда / .
      3. По всяко едно конкретно дело е защитната ф-ция ,която както обвинителната е конституционно регламентирана. “Всеки има право на защита във всички стадии на процеса.” Защитната ф-ция може да се упражнява от гражданина както лично , така и от упълномощено , назначено лице – защитник, повереник – гр. ищец, гр. обвинител,;
   Така разгледани 3-те процесуални ф-нкции , по принцип те не са раздалечени помежду си защото закона съдържа редица норми чрез които създава процесуални задължения за някои субекти в процеса и по точно за д-вните органи да предприемат действия не само в подкрепа на обвинителната теза , а в полза и на защитната теза / ф-ция.
/пример - прокурора и органите за разследване са длъжни по закон да събират не само обвинителни доказателства , а и доказателства които водят до смекчаване отговорността на обвиняемия /респ. Подсъдимия / . , което пък е пример точно за това че м/у обвинителната и защитна ф-ция няма не преодолима пропаст , а има взаимно проникване /.

7.Система и обща характеристика на основните начала(принципи) на НП

Наказателния процес като дейност е изграден на базата на основни начала, основни принципи по новия НПК. Безспорно че тези основни принципи представляват идеи, но когато се говори за основни процесуални принципи то тези идеи не могат да не бъдат и конкретни правни норми . Нарушаването на тези основни процесуални принципи е основание за отмяна на една присъда.
/пример: съдията сгрешил и вместо да разгледа и реши делото със съдебни заседатели , го решил сам . Нарушаването на това основно начало - ще доведе до отмяна на този акт, защото е нарушено правилото /
/пример : закона предвижда задължително участие на защитник , не спазването на това изискване се приема за накърняване правото на защита , издадени от съда акт ще бъде в процесуално нарушение /
С/ма - участие на съдебни заседатели в процеса, назначаемост и несменяемост на органи на разследване, публичност, устност , право на защита , разкриване на обективната истина , принцип на вътрешно убеждение. Два относително нови принципа са - разумен срок и съдебната фаза има централно място в наказателното производство.

8.Участие на съдебните заседатели в наказателното производство

    Не по всички наказателни дела , закона предвижда участие на съдебни заседатели. НПК предвижда че съд.заседатели участват когато закона предвижда това - чл. 8.
При дела за престъпления с по ниска степен на обществена опасност, съд.заседания протичат без участие на съд.заседатели. Изключение от принципа има в хипотезата когато делото е за престъпление наказуемо с мах. до 5 год. лишаване от свобода като тежест на санкцията - в тази хипотеза не участвата съд.- заседатели, а делата се разглежда еднолично от съдия.
Във всички останали случай на първоинстанционно разглеждани дела участват и трябва да участват съдебни заседатели задължително за да е налице законен състав.
Броя на съд.- заседатели и бр- на съдии е от зависимост от тежестта:
    1. хипотеза -Състав на съда : 1 съдия и 2 съд.—заседатели ,когато престъплението е наказуемо с наказание лишаване от свобода от 5 до 15 год.
    2 хипотеза Състав на съда - разширен 2 съдии и 3 съд. Заседатели когато престъплението е наказуемо с повече от 15 год. лишаване от свобода , доживотен затвор.
Тези правила чл. 28 НПК.
    Закона не изисква участие на съд. Заседатели когато се разглеждат при въззивен и касационен ред . Тогава участват само 3 съдии.
   Съдебните заседатели имат равни права със съдиите , те при вземане на решение гласуват преди съдиите. С годините участието на съдебни заседатели се стеснява.
Статутът на съдебен заседател се урежда в закона за съдебната власт ЗСВ –
1.изискване към личността на кандидата за съдебен заседател – пълнолетен, бълг. Гражданин; да не е осъждан. Да се ползва с добро име в обществото.
2.Процедура за назначаване : - Само първоинстанциини дела допускат участие на съдебни заседатели – РС , ; ОС на Окръжен съд избираа съд.заседатели за участие в РС . ОС на апелативен съд избира съд;заседатели за участие в Окръжен съд - когато е първоинстанционен. Предложението за кандидат за съд. Заседател се прави от Общински съвет.

9.Независимост на държавните органи. Назначаемост и несменяемост на съдии, прокурори и следователи

чл.118 Конституцията:
Цялата съд.с-ма като част от д-вната власт е независима от другите две власти .Тя се самоконтролира, самовъзпроизвежда , другите две власти не могат да я контролират. Съдебната власт има собствен самостоятелен бюджет . Тази норма на конституцията е почти изцяло инкорпорирана в закона за съдебната власт , и в чл. 10 НПК.
       Другите власти не могат да се наместват в решаването на делата .Съдията разпределил дело не може да разпореди на колегата си да реши делото както на него му харесва.
       1. Дейността на инспектората на министерство на правосъдието е част от изпълнителната власт.Министъра на правосъдието е председател на висшия съд.Съвет без право на глас , уредено в ЗСВ. Инспектората може да проверява всякакви дела , но само относно движението на делата - срочност, дали е образувано своевременно , приключило ли е в срок , съдия докладчика свършил ли си работата в 1 м.срок и т.н. Инспектора не може да дава указания какви процесуални решения да се вземат. Могат да правят анализ на свършени дела . Инспектората може при констатиране на нарушение при срочността да докладват на министъра на правосъдието , той да внесе предложение до висшия съдебен съвет за вземане на мерки. Това предложение не се отнасят до функционалните задължения на магистратите.
Съда може да върне делото на прокурора, както и прокурора може да върне делото на органа за разследване . Съда дава указания на прокурора. Прокурора дава указания какво още трябва да се извърши. Това са процесуални указания , а не вмешателство в дейността на прокурора / органа за разследване /.

Назаначаемост , несменяемост
Назначаемост : чл. 9 НПК
Процедурата е в ЗСВ , закона за МВР ,
/пример : съдия -разглежда се дело , но през това време е уволнен - незаконен състав / несъответствие в броя на съдии , действителен съдия /. Завършено юридическо образование , ; Преминал съответен стаж ; положен успешен изпит ; да не осъждан – лишаване от свобода, да се ползва с добро име , да е издържал съответния конкурс ;
Висшия съдебен съвет назначава след предложение на съответния орган - по чл. 30
   Съдии , прокурори , следователи - несменяеми , но след изтичане на 5 год. работа се придобива този статут. Преди да навърши 5 год. съответния ръководител прави атестация , която се внася във висшия съдебен съвет , който взема решение за сменяемост или несменяемост /
Несменяемостта - за онези които съвестно си вършат работа е защита за тях като професионалисти.
   Дознателите в МВР чл. 9 НПК - трябва да се назначат по установения ред / по закона за МВР/ Не важат принципите на власт и подчинение / субординация / в съдебната власт .
МВР – няма несменяемост . Те се подчиняват на закона и на никой друг. Ръководителите на МВР нямат право да се наместват в работата на дознателите.

10.Официално начало. Равенство на гражданите и наказателното производство

Официално начало като принцип и като понятие е отъждествено с понятието служебно начало. Официалното начало като принцип в нашето право е отнасящ се в най голяма степен до д-вните органи .т.е той е ориентиран към тях. Самото понятие служебно начало не е ориентирано към д-вен орган.
Официалното начало - Този принцип създава задължения , за субектите които са д-вни органи – съда , прокурора , органите за разследване .
Гражданите които участват в процеса не могат да бъдат принуждавани да предприемат някакви действия.
Д-вните органи имат задължения и те се изразяват в това : Закона задължава когато се получи информация за извършено престъпление при прокурора , закона го задължава той да предприе съответните действия които закона изисква .
Ако в жалбата и др. материал се съдържат данни от общ характер - трябва да се предприемат действия по чл. 136 НПК.
Ако не го извърши има служебно нарушение
Чл. 23 НПК - компетентния д-вен орган е длъжен да образува производство. Д-вните органи движат процеса .

Равенство на гражданите в процеса . Равенството е принцип които означава че по отношение на гражданите участващи в процеса действат едни и същи закони , прилагат се едни и същи закони , едни и същи органи за разследване, прокурор и съд .
Всички граждани са равни в процеса , никой не може да се ползва с привилегии.
Не може пострадалия и обвиняемия да имат еднакви права . Те имат равни възможности за участие в процеса./ да защити своите интереси в процеса/
Подсъдимия има право да мълчи, да не дава обяснения , а пострадалия е длъжен да отговаря , ако го питат .
Подсъдимия има право на последна дума . Пострадалия няма право на последна дума.

11.Право на защита

Правото на защита е основен принцип от с-мата на началата в/у които се изгражда наказателно процесуалната с-ма. Източник е разпоредбата на чл. 122 от Конституцията . –“гражданите и ЮЛ имат право на защита във всички стадии на процеса. “ .НПК чл. 15 в няколко алинеи не само възприема цитираната конституционна норма , а и доразвива този принцип. Тълкуването и на Конституционния и процесуалния текст дава основание за категоричен извод, че този принцип се отнася за гражданите, които участват в наказателното производство и които защитават свои права и законни интереси. Става дума за всички субекти в процеса .
Със правото на защита не се ползва само обвиняемия или подсъдимия .
Без значение е факта че в чл.ц 15 най напред законодателя е казал че право на защита има обвиняемия , но след това законодателя е акцентирал че и другите граждани имат право на защита / пострадалия от престъплението/ .
Правото на защита може да се упражнява лично – то е едно субективно публично право .
Ал.2 чл. 122 от Конституцията - реда на упражняване на правото на защита се урежда със закон - НПК / наказателно процесуален кодекс.
Правото на защита може да се упражни и чрез назначаване на защитник, повереник.
Обвиняемия има право на защитник. Правото на защита е субективно право , следва извода че това не е задължение , а е правна възможност за активно участие в наказателния процес.
Правото на защита – неговото упражняване е скрепено със създаване на задължение на държавните ръководни субекти които са длъжни да осигурят на гражданина да се ползва от правото на защита в процеса .
От гражданина участник в производството зависи с какъв интензитет ще упражнява това свое право , до колко ще участва активно или пасивно . Никой не може да задължи гражданина дали да упражни това свое право.
По отношения на обвиняемия - закона казва ,че обвиняемия има право да дава обяснения , но не длъжен. Ако обвиняемия прецени че най удачната негова защита е да мълчи значи мълчи.
Частния обвинител може да прояви в различна степен активност в процеса – това зависи от него .Той може активно да подкрепя обвинителната теза на прокурора, може да надхвърли интензивността на държавния обвинител, но може и да има пасивна позиция от д-вния обвинител, но от това не следва че той не участва в процеса. Всеки преценява до каква степен ще упражни процесуалните си права.
Подсъдимия може да реши да не обжалва присъдата на първоинстанционния съд пред въззивния съд .
Прокурора обаче е длъжен да протестира един съдебен акт, когато прецени че той е незаконосъобразен, необоснован. Това негово правомощие е негово служебно задължение.
Гражданите са субекти на процеса и имат право да преценят интенцитета на упражняването на правото си на защита.
Правото на защита е комплексно право , то включва редица права в себе си като съдържание т.е като съдържание дава различни възможности за участие в процеса , в различни форми. За всички граждани правото на защита вкл. правото да се проучат материалите по делото , след като проучи материалите може да направи искане, бележки , възражения , може да атакуват актовете които накърняват техните права и интереси / както в до съдебното , така и в съдебното производство/ . Това са общи права които са в съдържанието на правото на защита.
По отношение на отделните субекти има и някои специфични права - права относими само към конкретен субект / участник в производството / .
Обвиняемия / подсъдимия имат специфични права - например - обвиняемия има право да научи в какво е обвинен ; за да може да упражни правото си на защита има право да научи в какво е обвинен и въз основа на какви доказателства.Обвиняемия има право да се изказва последен , подсъдимия има право на последна дума .

12.Процесуални гаранции за правото на защита

Правото на защита би било пожелателно , ако няма процесуални гаранции които да обезпечат неговото упражняване и прилагане.
Процесуални гаранции : са нещо различно от правото на защита . Ако правото на защита е субективно право на гражданина, ориентирано към субекта които го притежава, процесуалната гаранция е ориентирана към д-вните субекти в процеса които упражняват ръководно решаваща функция в съответната фаза на процеса / до съдебна или съдебна / т.е. законодателя за да обезпечи упражняването на правото на защита е създал задължения за д-вните субекти да извършват, да правят нещо като тяхно процесуално и служебно задължение.
Тези процесуални гаранции за правото на защита се делят на 2 основни групи . :
1.Основни гаранции -
    а/ презумция за невиновност – конституционна и процесуална норма . Тя е относима само към обвиняемия . Обвиняемия се смята за невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда . Тази презумция осигурява активността на д-вните субекти на процеса които са длъжни да оборят презумцията .
    *Презумция / предполага се / - един извод който се прави на базата на един известен факт за съществуването или не съществуването на друг факт .
Презумцията за невиновност не е от тази класическа формулировка . Длъжни сме да приемем че човека е невинен до доказване на противното.
    б/задължение за разясняване на правата на гражданите и създаване условия за тяхното упражняване
чл. 15 ал. 3 - съда и органите на до съдебното производство са длъжни да разясняват на гражданите участници в процеса какви са техните процесуални права.
    в/ неприкосновеност на личността
Гражданите участващи в производството не могат да бъдат обект на мерки за процесуална принуда освен по реда и условията предвидени в закона чл. 17 ал. 1 НПК .
Никой гражданин не може да бъде задържан за повече от 24 ч., освен с разрешение на съда - това е и Конституционна норма инкорпурирана в НПК .
Допълнителни задължения - / децата на задържания да се настанят в интернат ако няма кой да се грижи за тях /

2.Производни гаранции
    а/ предявяване на обвинение – означава даване възможност на обвиняемия да се запознае с пълния текст на повдигнато с/у него обвинение.
   б/ предявяване на разследване – означава че разследването в до съдебната фаза е приключило , събрани са материалите. Разследващия орган трябва да предяви материалите на обвиняемия .След запознаването с материалите - могат да се правят всички бележки вкл. и за процесуални нарушения.
    в/ задължение за уведомяване за позицията на едната страна за позицията на другата страна /пример - постъпили искания в съда за извършване на процесуалния действия , съда е длъжен да уведоми другата страна , която може да направи контра искане /.

13.Разкриване на истината в наказателния процес

       Всеки конкретен нак. процес, нак. производство не биха постигнали нито основната нито непосредствената зад.по чл. 1 НПК , АКО В ХОДА НА производството не се разкрие обективната истина. Конституц.основа на този принцип е чл. 121 ал. 1 от Конституцията - производството по делата осигурява разкриването на истината.
    Чл. 13 НПК - Съда и органите на до съдебното производство / съд , прокурор и орган на разследване / са длъжни да вземат всички мерки за разкриване на обективната истина.
Ал. 2 - обективната истина се разкрива по реда и средствата предвидени в закона НПК
Обективна истина – се разкрива в теорията / в закона няма дефиниция /
От цитираните текстове могат да се направят няколко извода :
    1.От конституционния текст следва че обективната истина може да се разкрие само ако се предвидят такива правила в закон които да позволяват , гарантират разкриването на истинат.
     2.От процесуалния закон – следва че за разкриване на истината може да става дума само когато се използват средства , способи предвидени в закона.
От казаното може да се направят изводите : Че истината която се търси в нак.процес безспорно се различава от истината като дефиниция например във философията, в науката и т.н.
Разликата :

   1 .Обективната истина в нак.процес интересува само наказателния процес, в смисъл ,че веднъж разкрита (затворена папката на наказателното дело което е приключило) тя повече не интересува никого . Тя се различава от истината в науката за която е известно че е безкрайна. Истината в науката може да се търси безкрайно , никога не може да се изчерпи.
   2.В науката истината се търси с различни средства - те не са лимитирани , има принципно изискване само те да не са забранени . В наказателния процес истината се търси със строго определени лимитирани в закон средства и способи. Извън посочените в закона - са недопустими. Ако въпреки категоричността на закона се използват др- способи се приема че не е разкрита обективната истина, това са негодни средства,дори тя да е действително разкрита, например изтръгване на самопризнания чрез физическо, психическо насилие - не се приема че е разкрита обективната истина в правния смисъл на думата . Това е престъпно поведение – наказуемо по чл. 287 НК - лишаване от свобода.
    3.Обективната истина има определени в закона параметри
Рамките , пределите на доказване .
/извършено ли е престъпление или не , извършено ли е от обвиняемия или не , има ли причинени вреди или не , имуществено състояние на обвиняемия - това са обстоятелства/.
Интересуват ни преди всичко минали факти , “замръзнали “ във времето на зад. По принцип то няма развитие , и трябва да установим това което се е случило.
В процеса - Обективната истина е разкрита тогава , когато е установено действително станалото в живота .

14.Оценка на доказателствения материал по вътрешно убеждение

     Някой наричат този принцип - свободно съдийско убеждение - не много точно , защото д-вните органи / съд , прокурор, .органи за разследване / са независими.
Когато се говори за оценка на док.материал се има в предвид не само оценка на събран такъв , а и вътрешно убеждение което ни тласка за събиране на още доказателствен материал.Този принцип има за основа чл. 14 НПК – съда прокурора , органите за разследване вземат своите решения въз основа на вътрешното си убеждение , основано на доказателствен материал, които те са събрали и проверили лично., като се ръководят от закона.
    От тази дефиниция следва принципа че принципа на вътрешно убеждение има 2 страни :
   1.Субективна страна - субективна увереност ,че определени факти и обстоятелства са възникнали , например и субективната нагласа да се предприемат действия за тяхното установяване.Готовност за тяхното всестранно изследване на тези обстоятелства. Субектв. страна на вътрешно убеждение тласка д-вния орган да предприеме определени процесуални действия. Но само тази субективна страна не е достатъчна .
   2.Обективна страна - съдържа се в самия текст на закона - да се изследват всички обстоятелства релевантни за самия процес - обективно ,всестранно и пълно . Трябва да се разполага с конкретни факти за да се правят правни изводи . Да са събрани необходимите доказателства относно предмета на доказване. Тогава се правят изводи .
обективно, всестранно и пълно : - безпристрастно ще бъдат изследвани всички обстоятелства, ще се изследват всички възможни версии / относно деянието, дееца , и т.н. /

15.Публичност

     Конституционна основа на този принцип е разпоредбата на чл. 121 ал. 3 и чл. 20 НПК . Тълкуването и на двата текста буквално не остава съмнение , че този принцип има по-ограничено приложение от колкото до сега разгледаните, защото ако досега разгледаните са приложими и в двете фази/ до съдебна и съдебна / на процеса , то принципа публичност се отнася само до съдебната фаза на процеса.
   Публичност - в съд.зала могат да присъстват граждани които имат желание да следят протичането на наказателния процес..
    Смисъла на този принцип :
    1. По такъв начин се дисциплинира съда който разглежда делото , а също и другите участващи в производството. Съда трябва да е подготвен (да познава материалите по делото) за да ръководи процеса в съдебната му фаза, за да може процеса да протече , нормално своевременно .
    2. Гражданите които изслушват решението на съда , повишават правната си култура , а също и така се реализира превантивната възпираща функция на процеса.
Изключение от принципа : не може да се гледа публично едно дело когато има опасност да се разгласят факти , които са държавна тайна / класифицирана информация, при разпит на защитен свидетел – разпитва се тайно ,за да не се разкрие самоличността му / . По тези хипотези съда е длъжен да проведе съд.заседание при закрити врати т.е ограничавайки публичността.
    Делото може да се разгледа при закрити врати ако има вариант да се разгласят факти от интимния живот на гражданите / тук съда има право на преценка /.
По принцип делата с/у непълнолетни подсъдими се гледат при закрити врати освен ако съда не прецени че трябва да се гледат публично.
Абсолютно ограничена ли публичността на делата или има възможност за присъствие на лица в залата ? - Има възможност да присъстват лица , по искане на обвиняемия, съдията - председателя на състава може да разреши да присъства лице посочено от обвиняемия.
Присъдата във всички случай се обявява публично .

16.Непосредственост. Устност

    За да може да се формира вътрешното убеждение на д-вните органи водещи процеса то те трябва да се поставят в най голяма близост до обстоятелствата в предмета на доказване . За това законодателя е предвидил принципа на непосредственост - той обезпечава доближаването на разследващия орган , прокурора , съдията. Закона казва че разследващия орган , прокурора , съдията вземат решенията въз основа на доказателствени материали които са събрали и проверили ЛИЧНО. Само тогава се формира вътрешното убеждение.
   Непосредствеността означава че : един съдия или съдебен състав ще разглежда делото от начало до край; 1 състав започва съд. Заседание и този състав трябва да го довърши.
Съда да проведе разпитите, да изслуша пренията , експертизата. Съдията трябва да е възприел цялата информация лично .
Могат да бъдат привлечени още един съдия и още един съдебен заседател , те стоят в залата слушат наблюдава делото в залата ,но нямат право да гласуват . Ако някой от действащия състав отпадне , тогава се замества със запасния съдия, заседател.
   Изключения които се допускат от непосредствеността : може да бъде ограничена в случаите когато се налага друг орган да извърши определено действие ( в с.з. е възникнала необходимост да бъде разпитан свидетел ,които не се намира в същия съдебен район . Този свидетел се разпитва по делегация .Прави се до съда в чиито район е искания свидетел , този съд ще разпита свидетеля и ще изпрати протокола от разпита).
Искането което може да се отправи чрез следствена поръчка до органи на др. д-ви , които ще направят разпит на място в другата д-ва.

   Устност
     Закона изисква производството да протече устно , всички изявления по принцип , обяснения показания , възражения трябва да се направят устно.
Устната форма е условие за валидност за процесуалната дейност . Без значение че изявленията, обяснения на вещи лица експертите , актове в хода на процеса се протоколират.
    Има процесуални действия в хода на които не се правят устни изявления, нито се дават обяснения , такива действия са претърсване , оглед , експертиза и изземване . Възниква въпроса след като при тези действия в до съдебното производство няма място за устно изявление , има ли приложение на принципа на устност - По скоро не . Намира ли приложение принципа на устността при тези действия - да намира , но формата е друга. Вярно е че при тези действия в до съдебното производство , тези протоколи отиват в делото , а след това в съд.зас. в етапа съд. Следствие те именно по този принцип на устноста се прочитат протоколите за претърсване, изземване от председателя на съда.
Този принцип така намира приложение .

17.Състезателност

     Този принцип - Състезателност - намира приложение само в съдебното производство. Самият Закон не казва какво е състезателност(чл.12). Принципът на състезателност означава, че има оформени защита и обвинение.
В до съдебното производство не може да има състезателност защото реално там няма страни , тъй като трите основни функции - / ръководно решаваща, обвинителна и защитна/ не са разпределени и не се упражняват от три отделни субекта. В до съд. производство се сливат ф-циите ръководно решаваща и обвинителна.
Елемент на състезателност в до съдебното производство има при предявяване на материалите на обвиняемия и пострадалия.
Чл. 12 В съдебното производство принципа на състезателност вкл.равните права на страните със съответните изключения разбира се .
(прокурора може да изготви обв. Акт с/у подсъдимия , подсъдимият не може да изготви обв. Акт с/у прокурора).
           1. Състезателността е белег на правораздаването като висша правна дейност. Във всеки юридически процес се повдига спор, чието развитие в процесуален план е резултат от действията на различни органи и лица, насочени към постигане на различен непосредствен процесуален интерес. За производството по наказателни дела основното начало на
състезателност осигурява противоборство на противостоящите си "позиции на защита и обвинение, при което и с участието на ръководно-решаващия орган се достига до разкриване на обективната истина и даване на съответстваща наказателно-правна оценка на процесното деяние.
          2. В най-чист вид състезателността е организирана в исковия граждански процес, където според нормата на чл, 127, ал. 1, изрече¬ние първо ГПК: "Всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения." Презумпцията за невиновност и нейният доказателствен ефект -тежестта на доказване, значително модифицират условията на състезателност в наказателното производство. Докато на главния обвинител (по дела от общ характер прокурор, следовател и дознател, а по дела от частен характер - частен тъжител) е възложена цялата тежест да докаже всички обстоятелства в рамките на повдигнатото от него обвинение и преди всичко - виновността на обвиняемия за на престъпното деяние, то обвиняемият не е длъжен да доказва невиновността си и в негова вреда не може да се правят изводи поради недаване на обяснения или недоказване на възраженията. С оглед на това, в "процесуалното състезание" на наказателното дело защитата има известна процесуална преднина пред обвинението.
         3. Същността в проявата на състезателността на наказателнип процес се разкрива в различни насоки.
а) Основните процесуални функции по обвинение и защита са разделени и се осъществяват от различни субекти, които в същото време не ръководят процеса и не решават неговите въпроси.
б) Действието на състезателността се развива в съдебното на¬казателно производство, при което защитата и обвинението се реализират от страни, а съдът не е страна.
в) Ръководно-решаващият съд не се ангажира по същество с процесуалните позиции на страните. Той е орган, пред когото се "повдига обвинение и се извършва дейността по обосноваване винов¬ността на обвиняемия, респ. дейността по оспорване на обвинението.
г) Макар да заема единствено и само позиция на арбитър, трето лице за страните в съдопроизводството, съдът по линия на служебно¬то начало и началото на разкриване на обективната истина е задъл¬жен да бъде активен в процеса. Правораздавателният орган носи в пълна степен задължението за доказване, за постигане на истинно фактическо установяване, за даване на правилна квалификация на деянието и определяне на наказание според системата на чл. 37 НК.
   д) Реализирането на процесуално състезание е възможно при равнопоставеност на страните и равенство на участващите в процеса граждани (чл. 10и19НПК).
   е) Равноправието на страните и състезателността на съдебното производство не водят до еднаквост на тяхната правосубектност, а обезпечават равна възможност за страните в съдебния процес за достигане на определен процесуален резултат.
ж) Привлеченото към наказателна отговорност лице е активен субект на процеса и страна, притежава най-широк диапазон процесуални права в своето право на защита.
Състезателността е присъща на съдебната фаза на процеса. В дейността на органите на досъдебно производство няма състезателност. Затова извършваното от тях производство се обозначава като едностранно. Следва обаче да се има предвид, че когато със извършва действия в рамките на досъдебното производство с провеждане на открито съдебно заседание (при вземане на мярка за неоткло¬нение "задържане под стража" или "домашен арест" и тяхното контро¬лиране впоследствие, при отстраняване на обвиняемия от длъжност, при настаняване в психиатрично заведение) също се разкрива елемент на състезателност: съдебното заседание се провежда с участието на "прокурора, обвиняемия и неговия защитник.

18.Участници, субекти и страни в нак.процес

      Участници - трябва да се различава по обем и по съдържание от другите понятия . Това понятие вкл. всички които се докосвата до процеса:
1. В широк смисъл - участници са : Субекти , страни и др.- лица които призовават и участват в процеса / свидетели, вещи лица , преводачи, поемни лица , специалисти, технически помощници / т.е понятието участници се разглежда като сборно понятие .
2. В тесен смисъл участници са - / свидетели вещи лица, тълковници /
     Субекти - това са органи и или лица , които участват в процеса ,отстояват свои или представлявани от тях права и интереси и имат права или правомощия да предвижат процеса от един стадии в друг и от една фаза в друга. Става дума за д-вни органи (органи за разследване , прокурор и съда) и лица - подсъдимия и неговия защитник, граждански ответник, граждански ищец, частен обвинител и техните повереници . Свои права представлява и отстоява - подсъдимия ; защитника на подсъдимия - отстоява чужди права и интереси .
Прокурора - в срок трябва да се запознае с делото и да изготви обв. акт , прокурора предвижва процеса от един стадии в друг , предвижва процеса към съдебна фаза .
Съдебна фаза - първоинстанц съд е постановил присъда, прокурора не е доволен – написва протес , присъдата не може да влезе в сила и делото отива във въззивна инстанции и така до касация .
Подсъдимия не е доволен от присъдата - пише жалба той или защитника му , присъдата не може да влезе в сила и делото отива във въззивна инстанция и така до касация.
   Субекта на процеса упражнява поне една от основните процесуални ф-ции / или ръководно решаваща или обвинителна или защитна / .
Някои от субектите на процеса могат да се изменят като функциия / прокурора упражнява ръководна функция в досъдебното производство / , но когато делото влезе в съдебна фаза тази ръководна функция е на съда , прокурора е страна по обвинението. Органите за разследване нямат място във съдебната фаза.
   В До съдебното производство съществува фигурата на пострадалия , не може да възникне фигурата на граждански ответник. В съд.производство може да въззникен фигурата на граждански ищец, граждански ответник , подсъдим . Без подсъдим няма процес .
   Страни - за разлика от субектите , страните могат да упражняват само 2 функции - или обвинителна или защитна. За страни може да се говори само в съдебното производство .В до съдебното производство не може да се говори за страни .
* Общ характер - прокурор, частен обвинител ,граждански ищец , повереник ;
защитна ф-ция - подсъдимия , граждански ответник ,защитник

*Частен характер ---- частен обвинител ,граждански ищец , повереник ;
защитна ф-ция - подсъдимия , граждански ответник ,защитник

    Страните във всички случай са субекти в процеса, но не всички субекти са страни в процеса . Съда не е страна , той упражнява само ръководна ф-ция . Органите за разследване не могат да бъдат страни , те упражняват ръководна и обвинителна ф-ция.
    Задължителни страни в процеса - съда който упражнява ръководна ф-ция, прокурора – обвинителна и подсъдимия и неговия защитник.
Аксесорни страни незадължителни страни в процеса - могат да встъпят в процеса , да се конституират ако желаят /пострадалия може да встъпи в съд.производство като частен обвинител /.
Ако не настъпи фигурата на граждански ищец , няма да възникне и фигурата на гражданския ответник , както и техните повереници .

19.Съдът – главен субект на наказателния процес. Състав на съда

   Съда упражнява ръководно решаваща ф-ция в процеса в съдебната му фаза преди всичко. Съд. производство заема централно място в процеса.

Мярка за неотклонение “ задържане под стража”, “домашен арест “ - тези въпроси се решават от съда по искане на прокурора и в тези случай съда има ръководно решаваща ф-ция.
Освидетелстване на едно лице - когато липса съгласие , въпроса се отнася до съда и съда дава разрешение .
Прокурора каквото и да прави в до съдебното производство , той не може да реши най важните въпроси .
Съда е главен субект на нак. процес –защото само той може да се произнесе за вината, отговорността и наказанието което ще се наложи .

   Състав на съда :
   Делата се разглеждат еднолично от съдия когато делото е за престъпление лишаване от свобода до 5год.
   Разглеждане на делата от състав - ще има и съдебни заседатели , или пък че състава на съда ще бъде само от съдии. т.е когато делото за престъпление лишаване от свобода от 5 до 15 г. състава е от съдия и двама съдебни заседатели; за повече от 15 г. – разширен състав на съда 2 съдии и 3 съдебни заседатели.Това е само за първоинстанционното разглеждане на наказателни дела . РС и ОС са съдилища които могат да разгледат нак.дела като първа инстанция .
   Когато делата се разглеждат от въззивен или от касационен съд , състава е само от 3 съдии.
Значение на тези правила е огромно , неспазването им означава че състава на съда е незаконен , което е основание за отмяна на присъдата произнесена от такъв състав.
/ дори и присъдата да е абсолютно точна /
Състава на съда които разглежда престъпления от непълнолетни е съдия и 2 съдебни заседатели / колегиален /.
   Закона изисква съдията и членовете на състава на съда да са безпристрастни , да са непредубедени , тогава ще е законен състава на съда. Ако съдията или член то състава на съда е заинтересован от изхода на делото сме изправени пред незаконен състав.
     Основания за отвод:
Всички основания за отвод може да се групират на частите :
   1група – тогава когато закона презюмира че съдия , или съдебен заседател е предубеден тъй като се е занимавал по някой въпроси по същото дело.
/пример : съдията разгледал е делото , присъда , протестира се или се обжалвала присъдата, ако въззивния съд отмени присъдата и връща делото на друг състав , този съдия които е решил веднъж делото не може да разгледа повторно делото , тъй като вече е формирано вътрешното убеждение че подсъдимия е виновен и извършил престъпление . Не може да се очаква че този съдия няма да предубеденост.
   2 група- Участие на член от състава на съда в друго процесуално качество по същото дело.
/пример : до днес е бил прокурор и е упражнявал надзор за законност, давал е указания на разследващите органи да извършват действия , изготвя обв. акт и го внася в компетентния съд ; Но в това време прокурора става съдия , отива в съда и му дават пак това дело - НЕМОЖЕ , той е с формирано вътрешно убеждение по това дело /
Ако има близки отношения / родствени ,семейни / м/у съдията и някой участник в производството./ защитник- съпругата , а съпруга – съдия / .
   3 група - Когато по други причини се счита че съдия или член от състава на съда е предубеден и заинтересован от изхода на делото.
/пример – изразява становище по делото ,като гражданин / той е съдия/ но дава мнение в статия , медии - публично обявява своята предубеденост . Какво трябва да стане : Съдията /съд. заседател / трябва да си направи самоотвод . Ако той не направи това - може да се иска отвеждането му от страните в процеса.
Въпроса за отвода и искането на отвода се решава от състава на съда в тайно заседание.
Акта на незаконен състав е атакуем .

20.Подсъдност на наказателните дела

Под подсъдност се разбира обем на власт или компетентност, разбираме кой е органа /съда /, който е оправомощен и има право да разгледа и реши едно дело. НПК съдържа такива правила, те са императивни / не може всеки съд да разглежда дела които иска , ще разглежда дела които закона му позволява /.

    Има няколко вида подсъдност :
       1.местна подсъдност / от думата място / - свързана е с мястото където е извършено престъплението. По закона на съд.власт, страната е районирана на съдебни райони . Тези съд.райони не е задължително да съвпадат с адм. териториално деление на страната.
Кой орган определя съд. райони? - по закона за съд.власт това е висшия съдебен съвет (ВСС) – той районира страната на районно и окръжно ниво , а също и на апелативните съдебни райони.
В един окръжен съдебен район може да има 2 и повече районни съдилища със собствена територия . /пример - РС – Варна , РС – Девня , РС –Провадия ,/
Апелативния съдебен район / София, Пловдив , Варна , Бургас , В.Търново / вкл. няколко окръжни съдебни райони; един - Военно апелативен съд - София ; и само един касационен съд - София .
   Структурата е изградена по силата на чл. 119 Конституцията - Б-я е три инстанционно производство. Компетентен да разгледа едно дело е онзи съд в чиито съдебен район е извършено престъплението чл. 36 ал. 1 НПК .
* Хипотези :
    1. Ако престъплението е започнало в района на един съд и довършено в района на друг съд - компетентен ще бъде съда в който район е довършено престъпление.
   2. Ако не може да се определи къде е извършено престъплението, компетентен е онзи съд в чиито район е завършило до съдебното производство./ предварителното разследване /
* Особеност :
Ако престъплението е извършено от лице с имунитет или от лице на МС / министерски съвет / - компетентен да разгледа делото е Софийски съд.

      2.родова подсъдност / предметна / - разпределя делата м/у различните нива съдилища които могат да разгледат едно наказателно дело като първа инстанция.
/Районни и окръжни съдилища - само те могат да бъдат първоинстанциини /
РС – винаги е първоинстанционен , ОС - може да бъде първо инстанционен ако закона казва това.
/пример : кражба в Варна , Варненски районен съд ще е компетентен да разгледа това дело за кражба ; убийство в Варна - компетентен е ВОС – престъпление със такава степен на опасност е компетентен окръжен съд. /
    РС и по силата на броя си и по силата на ЗСВ/ закон за съдебна власт / е определен като основен съд.
   На ОС са подсъдни дела по престъпления по : глава 1 престъпления извършени с/у Републиката ; глава 2 – убийства ; квалифицирани убийства. В ОС са по тежките дела , представляващи дела с по висока обществена опасност.

       3.функционална подсъдност – те определят кой съд е компетентен да разгледа едно дело като въззивна или като касационна инстанция.
    *Дела разгледани от РС като първа инстанция се разглеждат от ОС като въззивна.
    *Дела разгледани от ОС като първа инстанция се разглеждат от Апелативен съд като въззивна инстанция.
    *Ако се наложи делото да се разгледа по касационен ред – делото отива в София.

       4.особена подсъдност – правилата които уреждат някои особени хипотези :
*Ако престъплението е извършено от лице с имунитет или от лице на МС / министерски съвет / - компетентен да разгледа делото е Софийски съд.
*Престъпления извършени с въздухоплавателно средство / без значение къде над Германия или Франция / компетентен да разгледа делото е Софийски съд; същото се отнася и за корабите - компетентен е да разгледа делото Варненския съд/.

21.Прокурор

Прокуратура – конституционно установен д-вен орган .Тя е ерархично изградена.На върха на пирамидата е главен прокурор, който се подпомага от заместници. В структурата й на най -високо ниво са Върховна касационна и административна прокуратура , апелативна , окръжна и районна прокуратура. По такъв начин структурата на прокуратурата съответства на структурата на съдилищата. чл. 126 ал. 1 Конституцията. Йерархичността на прокуратурата вкл. надзор за законност и в/у дейността на по-ниско стоящия прокурор. Главния прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство в/у дейността на всички прокурори чл. 126 ал.2.
От своя страна самата прокуратура има правомощието да упражнява надзор за законност в страната чрез:

- упражняване ръководство и надзор в/у разследването

- като сама прокуратурата може да извърше разследване ;

- повдига и поддържа обвинения по дела от общ характер.;

- отменя незаконосъобразни актове ;

- упражнява надзор при изпълнение на принудителни мерки ;

     - участва в предвидените от закона случай в граждански и адм.дела. Това са конституционно установените правомощия на прокуратурата и на отделния прокурор.
      Прокурора е господар на до съдебното производство , единствен той може да образува с постановление до съдебно производство. Прокурора ръководи разследването, може да отменя незаконосъобразните актове на органите за разследване; може да дава указания на органите за разследване да извършат едно или друго действие по разследването; може да изисква информация от органите за разследване по конкретното дело; има право да извърши лично отделни действия по разследването; както и да извърши цялостно разследване ако намери това за необходимо.
    Има право да дава оценка за работата на органите на дознание, която оценка изпраща на съответния ръководител на дознателя.
   Единствен прокурора е компетентен да направи искане пред съда за вземане мярка за неотклонение «задържане под стража» или « домашен арест «, а също искане пред съда за разрешение за претърстване, изземване , освидетелстване , а също и някой от така наречените др. мерки за процесуална принуда : отстраняване на обвиняемия от длъжност.
   В до съдебното производство прокурора усъществява ръководно решаваща функция - една от трите основни процесуални ф-ции.
Осъществява ли прокурора и може ли да осъщестеви и функция на обвинение в до съдебното производство ? - Да , особено в хипотезата когато прокурора прецени че сам трябва да извърши цялостно разследване. В тази хипотеза той се превръща в разследващ орган.
Ръководната ф-ция на прокурора в до съдебното производство се изразява и в указанията които той има право да дава на разследващите, указания които по принцип са задължителни. Прокурора има право да отстрани разследващия, който не може да осигури законосъобразно провеждане на разследването. След като приключи до съдебното разследване и разследващия орган изпрати делото на прокурора, той е длъжен да се запознае с материалите в него и да вземе съотвестващо на фактите процесуално решение . Той има няколко възможности в тази връзка :
1.Да изготви обвинителен акт
2-Да прекрати досъдебното производство
3.Да спре досъдебното производство

4.Да върне делото на разследващия орган , когато са налице основания за това.
Тези правомощия на прокурора са израз на неговата ръководно решаваща ф-ция в първата фаза на наказателния процес.
Едно от правомощията е да изготви обвинителен акт и с внасянето му заедно с делото в компетентния първоинстанционен съд , като субект в процеса , прокурора предвижва процеса от досъдебната в съдебната му фаза. Но от този момент прокурора губи ръководно решаваща си ф-ция. Ръководно рещаваща ф-ция се поема от съда . От този момент съда е властен да решава всчики въпроси с конкретното наказателно дело.
В Съдебната фаза , прокурора( по тази причина не носейки тази ръководно решаваща ф-ция) е вече страна по обвинението в процеса. Прокурора се явява като д-вен обвинител по наказателни дела от общ характер , и по тези дела участието му е задължително.Прокурора може да участва в граждански и адм. дела, наказателни дела от частен характер.

    *основна хипотеза - извършено престъплени спрямо лице в безпомощно състояние – не може само да защити своите законни права и интереси , ако пострадалия е подал частна тъжба до компетентен съд и е образуванон нак..производство от частен характер , прокурора има право да встъпи в образувания съдебен процес - където поема обвинението . Делото започва да протича по общия ред . В този случай пострадалия продължава да участва в процеса като частен обвинител , не като частен тъжител .В тази хипотеза делото протича само в съдебна фаза.
    *2 хипотеза - прокурора има право да образува до съдебно производство т.е въпреки че престъплението се преследва по реда на частното обвинение . В тази хипотеза има стадии разследване . Делото се възлага на разследващ орган и процеса протича като наказателно дело от общ характер. И в двете хипотези, ако дееца бъде осъден , то той няма да бъде осъден по наказателно общ характер / няма да се впише в бюрото за съдимост / поради причината че престъплението не е от общ характер.
    *Може ли в нак.процес прокурора да предяви граждански иск в полза на пострадали от престъплението лица ?- ДА МОЖЕ . Закона позволява прокурора да предяви гр. иск в полза на непълнолетни лица , физически и психически болни които не могат ...........чл. 48 – 49 , 51 НПК .
   Общи правомощия на прокурора - чл. 46 НПК
   Ръководни и надзорни правомощия на прокурора - чл. 196 НПК

19.Съдът – главен субект на наказателния процес. Състав на съда

20.Подсъдност на наказателните дела

21.Прокурор

- упражняване ръководство и надзор в/у разследването

- като сама прокуратурата може да извърше разследване ;

- повдига и поддържа обвинения по дела от общ характер.;

- отменя незаконосъобразни актове ;

- упражнява надзор при изпълнение на принудителни мерки ;

22.Разследващи органи

    Тези органи са субекти на процеса .Техните правомощия са свързани главно с осъществяване на до съдебното разследване. За разлика от прокурора, който участва както в до съдебното производство – като ръководно решаващ субект , а в съдебна фаза като - страна по обвинението , разследващите органи са субекти характерни само за до съдебната фаза на процеса .
     Разследващите органи в нито един момент не могат да бъдат страна в процеса. Разследващите органи са от категорията на необходимите субекти в до съдебната фаза на процеса. Разследващите органи съчетават 2 ф.ции едновременно : ръководна и обвинителна. Те са онези ,които фактически осъществяват дейността по разследване у нас. Разследващите органи са: следователи и дознатели .
   *Следователите са към национална следствена служба или към военно окръжните прокуратури . Следователите се назначават от Висшия съдебен съвет, както съдии и прокурори.
   *Дознателите са служители от министерството на вътрешните работи МВР назначават се от министъра на вътр. работи , или са служители на министерството на отбраната., когато са военни., назначават се от министъра на отбраната.Кандидати трябва да имат завършено висше юридическо образование и стаж. Органите за разследване като субекти в процеса осъществяват чисто процесуална дейност .Органите за разследване са длъжни да предприемат незабавно всички необходими действия във връзка с разследването и носят отговорност за тяхното своевременно и законно съобразно качествено провеждане т.е тази дейност е многообразна и включва извършване на предвидените в НПК действия като : оглед, разпит, назначаване на експертизи, претърсване, изземване, следствен експеримент, разпознаване на лица и предмети. т.е използване на пълната гама способи за доказване, както и др. процесуални действия.
   Органите за разследване действат на териториален принцип. Разследването се извършва от онзи орган за разследване, където е района на съда компетентен да разгледа делото.
Органа за разследване може да извърши действия и извън района където му е седалището.
/Ако се наложи разпит на човек от Смолян , органа за разследване ще отиде до Смолян и ще проведе разпита/
Органите за разследване действат под ръководството на прокурора . Прокурора е длъжен да упражнява постоянен надзор над органите за разследване. По действащия НПК , когато дойде момента определено лице да бъде привлечен като обвиняем , органите за разследване са длъжни да уведомят прокурора по повод привличане на обвиняем. Когато разследващия орган прецени че е извършил всички действия , предяви материалите на обвиняемия и защитника му, на пострадалия и повереника му . / ако имат да направят бележки, запитвания/ Органа на разследване прави мотивирано заключение и изразява своето мнение по случая и становище за съдбата на наказателното производство и е длъжен незабавно да изпрати делото на прокурора.

23.Частен тъжител

   Наказателните дела се делят на 2 групи : Наказателни дела от общ и частен характер. По отношение на делата от частен характер - особената част на НК / Наказателен кодекс / в особени разпоредби се указва че даден вид престъпление се разследва и разглежда по реда на частното обвинение, за разлика от публичното обвинение , което повдига и подържа прокурора по дела от общ характер .Лека телесна повреда чл. 131 НК , обида , някой средни телесни повреди причинени от низходящ на възходящ / сина набил баща си / - дела от частен характер. Законодателя дава възможност на пострадалия дали да потърси отговорност или не . Пострадалия трябва да подаде - частна тъжба.По дела от частен характер пострадалия трябва да изрази явно воля за търсене на отговорност от дееца .
   Пострадалия който подава тази частна тъжба се нарича - частен тъжител.
   Под тази категория дела по принцип не се провежда до съдебно производство. Процеса има само съдебна фаза, частния тъжител е главния обвинител по тази категория дела. Частната тъжба играе роля на обвинение. За да придобие качеството частен тъжител, пострадалия трябва да изготви тъжбата си в съответствие с изискванията на закона. Тъжбата трябва да има съответни реквизити за да сезира съда.
    Реквизити : да е видно от кого е / име , адрес : ; до кой съд ; да има обстоятелствена част – опис на престъпното събитие което се е случило ,но закона не изисква деянието да се квалифицира , изисква се да има петитум - изрично искане да се започне наказателно производство от частен характер от комепетентния съд ; дата и подпис на лицето . /

   Частната тъжба може да се изготви и внесе в компетентния съд ако не е изтекъл 6 м. срок от узнаването .
   Права на частния тъжител : - той е единствения обвинител ; повереник / адвокат / когато защитава интересите на частен тъжител. Частния тъжител има статут на субект в процеса защото има обвинителна ф-ция , страна в процеса защото е главен обвинител. Частната тъжба се прави в толкова екземпляра колкото са тъжителите + екземпляр за съда + за подсъдимия .
Частния тъжител има право да се конституира и като граждански ищец в процеса . Може да подаде и искова молба. Става дума за гражданин който сезира съда, до колкото желае това, закона позволява на частния тъжител да оттегли тъжбата си . При оттегляне на тъжбата - се прекратява наказателното производство. Приема се че оттеглянето на тъжбата може да стане по два начина : - изрично / явява се в съда и заявява че не желае да се продължи производството / ; - мълчаливо оттегляне - / не се явява в съд.заседание и не изпраща повереника си / ; - Частния тъжител може да се споразумее с подсъдимия и това води до прекратяване на производството.
    Хипотеза : Делото приключва с осъдителна присада / лишаване от свобода / , Частния тъжител може да направи искане до съда , наказанието с влязла в сила присъда да не бъде изтърпяно от осъдения. По това искане съда провежда заседание и се произнася.
      Прокурора сам е изготвил обвинителния акт , с неговата вътрешна убеденост , тезата му се разбива . Виждайки че нещата отиват на провал , заявява пред съда че не поддържа обвинителния си акт . Съда оставя това заявление с мълчание, тъй като съда е длъжен да си свърши работа. Прокурора е длъжен да се яви в съда.
Ако частния тъжител си оттегли частната тъжба - съда прекратява делото.Частния тъжител може да не се яви в съда .
Повечето права са в ръцете и възможностите на частния тъжител.

24.Частен обвинител

      Частния обвинител е пострадал от престъпление, което се преследва по общия ред т.е
това е субект характерен за наказателните дела от общ характер. След неговата смърт / ако настъпи / правото да бъдат частен обвинител имат неговите наследници. Като частен обвинител може да се конституира пострадалия независимо дали е претърпял имуществени или не имуществени вреди.
    Като субект частния обвинител може да встъпи само в съдебното производство, респ. не може да встъпи в до съдебното производство. За да се конституира в това качество пострадалия трябва да подаде молба или да направи устно искане за това. Ако подаде молба – трябва да е писмена, да съдържа данни за личността /имена , адрес , и изрично искане за встъпване в процеса в това качество/.
   Като всеки друг субект и частния обвинител трябва да встъпи в процеса в определен период и ако пропусне момента губи тази възможност .
   Кой е най-ранния момент и кой е пределно късния момент за да може пострадалия да встъпи като частен обвинител в съдебното производство?
     *най ранния момент е стадия , подготвителни действия на съдия докладчика за разглеждане делото в съдебно заседание, и то след като съдия докладчика прецени че са налице всички предпоставки за разглеждане делото в съд. заседание и изпрати съобщение наред с другите и на пострадалия с което го уведомява за датата на заседанието и може да встъпи в процеса с определено качество.
    *пределно късния момент - началото на съдебното следствие в първо инстанционния съд т.е до началото на ІІ етап от съдебното заседание .
Частния обвинител е субект в процеса - той е субект по обвинение . Той е от категорията на акцесорните / не задължителните/субекти. Процеса може да протече и приключи без неговото участие. С възможността пострадалия да се включи в процеса на страната на обвинението се дават по големи възможности за обективно изследване на обстоятелствата в процеса.
   От гл. точка на частния обвинител : - упражнявайки обвинителна ф-ция , той прилича на прокурора / д-вния обвинител / , развива обвинителна теза успоредно с обвинителната теза на прокурора. Но частния обвинител не е ангажиран с обвинителната позиция на прокурора.

Прокурора може да заяви че не поддържа обвинението , но частния обвинител може да заяви че поддържа тази теза . Ч.обвинител като гражданин отстоява обвинителните си ф-ции до колкото желае и с интензитет който той прецени.
Права на частния обвинител .
1.Да участва в производството;
2.Да представи доказателства
3.Да прави искания , бележки възражения.
4.Да обжалва актовете на съда които накърняват неговите права и законни интереси.
5.Да има повереник.

25.Обвиняем

    Обвиняем е онзи спрямо / срещу / когото е повдигнато обвинение по реда предвиден в НПК.
Фигурата на обвиняемия възниква още в до съдебното производство със съответен акт който се нарича постановление. Постановлението е акт на органа за разследване или на прокурора.
Фигурата на обвиняемия в съдебното производство вече се нарича подсъдим. Тя възниква в момента в които на лицето се връчи обвинителен акт.
   От гл. точка на факта че без обвиняем не може да има съдебно производство , то той / обвиняемия / се нарича централна фигура в съдебното производство . Не може да има съдебно производство без да има подсъдим.
До съдебното производство може да протече и без да възникне фигурата обвиняем – защото задачата на до съдебното производство е да открие кой е извършил престъплението. Обвиняемия има множество права вкл. повече от някои други субекти. Той притежава както общите права като елементи от правото на защита на др. субекти, така и някой специфични права които не са притежание на другите субекти.
Общи права на обвиняемия:
1. Да участва в наказателното производство
2.Да представя доказателства
3.Има право Искане и бележки
4. Има право да обжалва присъдата;
5.Да се запознава с всички доказателствени материали съдържащи се в делото ,вкл. и материалите събрани със специални разузнавателни средства
    Специфични права:
1.Има право да научи в какво е обвинен / чл. 55 НПК /. Постановлението с което се обвинява да му бъде представено. Ако се пропусне това - последиците могат да бъдат отмяна на присъдата.
2. Да научи въз основа на какви доказателствени материали е обвинен.
3.Има право Да дава обяснения , и не е длъжен да дава обяснения – въпрос на преценка на обвиняемия с оглед правото му на защита. Д-вните субекти на процеса не могат и нямат право да го принудят да дава обяснения , ако той не желае. / ако го направят - това е престъпление /.
4.Има право да се изказва последен. / право на последна дума / Последния етап е постановяване на присъдата в съдебно заседание.

26.Пострадал

   Самостоятелно като субект, пострадалия е въведен в новия НПК, сравнително нова самостоятелна фигура в наказателния процес.
Пострадалия от престъплението може да избере како какъв субект да участва в процеса( в съдебна фаза) - като частен тъжител, частен обвинител , граждански ищец.
    Пострадал - онова лице което е претърпяло имуществени или не имуществени вреди в резултат на престъпното деяние. Наследника на пострадалия / ако почине / може да се конституира в до съдебното производство.
Права на пострадалия в до съдебното производство :
1.Правото да бъде уведомен / да му бъде разяснено какви права има изобщо в наказателното производство /
“задължение на д-вните органи / органи за разследване и прокурор/ за разясняване правата на гражданите които участват в производство и възможност да участват в производството “
   2.Пострадалия има право на защита , ако има опасност за живота му и близките му, ако това е реално , д-вните органи са длъжни да вземат мерки за защита на лица в наказателното производство./може да бъде скрита самоличността му – това трябва да му се разясни/.
   3. Да му се разясни на пострадалия че има право да обжалва постановленията / актовете / на органите на до съдебното производство /прокурор, следовател, дознател / за прекратяване или спиране на производството.
   4. Пострадалия има право да се запознае с всички събрани доказателствени материали при разследването в етапа предявяване на до съдебното производство.

27.Защитник. Повереник

    Защитника и повереника са субекти на процеса . В зависимост от това кои субект ги е упълномощил или на кого са назначени да представлява интересите му - това е критерия в единия случай да говорим за защитник и повереник.
   Обвиняемия и подсъдимия в съд. производство – защитник.
Частен обвинител, частен тъжител , граждански ищец - повереник .
   Защитника и повереника може да бъде адвокат. В тази роля може да влезе низходящ , възходящ на обвиняемия. Повереника може да упражнява и обвинителни ф-ции , ако частния тъжител си ангажира повереник - той ще упражнява правата на частния тъжител.
Защитника не винаги може да участва в процеса. Закона съдържа основания за отвеждане на защитници.

Основания за отвод - ако защитника е давал съвети на противната страна и особено когато защитата на единия противоречи на защитата на другия. Когато защитника е имал едно процесуално качество / следовател / и след това се явява по същото делото като защитник, сам трябва да си направи отвод.
Защитника може да встъпи в процеса по 2 начина : упълномощен от подсъдимия; веднъж поел ангажимент да защитава някой, не може току така да се откаже от защитаване. Защитник може и да се назначи –решение за назначаване на защитник взема ръководно решаващия субект / орган за разследване , съд / . Към министерството на правосъдието се създаде национално бюро което финансира служебната защита, а в съответния адв. колектив има списък на адв. на които се възлага защитата .
За служебна защита има място тогава, когато обвиняемия лично не упълномощава защитник по различни причини :
Сам ще се защитава - но закона може да изисква изрично да има защита ./ в противен случай ще се допусне нарушение - изразяващо се в ограничаване правото на защита /
Задължително участие на защита :
- лишаване от свобода повече от 10 год . ; или по тежка присъда
- когато обвиняемия е непълнолетен / 14 до 18 г/ , или страда от физически и психически недостатъци които пречат да се защитава сам .
-обвиняемия не владее български език , интересите на обвиняемите са противоречиви и единия от тях има защитник. / само по изрично изявление че не желае защитник не може да му се натрапи /
- когато прокурора - мярка за неотклонение “задържане под стража “
- когато производството е пред Върховен касационен съд
-когато производството се разглежда в отсъствието на подсъдимия / обвиняемия /
-когато обвиняемия / подсъдимия иска да има защитник , но няма средства да заплати адв. хонорар , но интересите на правосъдието налага да има защитник.
Защитника е субект и страна на производството , има право да участва , да се запознава с доказателствения материал по делото, право на искане , бележки по делото .Той е правен консултант на обвиняемия и длъжен да съгласува линията на защита с обвиняемия.
Ако се създаде конфликтна ситуация м/у защитник и подсъдим , той е длъжен да действа с уважение към д-вните субекти в процеса / прокурори, съдии / , да упражни професията си съобразно закона. Защитника е длъжен да изтъква онези факти които са от полза на обвиняемия , смекчават отговорността му , биха намалили наказанието му . Защитника няма право да изтъква факти в полза на обвинението.
*Може ли защитника да обжалва актове на компетентните органи? - Да няма ограничения в този смисъл.

28.Граждански ищец и граждански ответник

Гражданския ищец и гражданския ответник са субекти на процеса и страни в съдебното производство. Субекти възникващи само в съдебното производство. Субекти са защото осъществяват основни процесуални ф-ции , гражд. ищец - обвинителна ф-ция , гражданския ответник – ф-ция по защита от гражданския иск.
Характерно е че гр. ответник възниква до толкова до колкото е възникнала фигурата граждански ищец. Ако не встъпи в съд. фаза гр. ищец , по принцип не възниква и фигурата гр. ответник. Прокурора може да предяви гр. иск в наказателния процес в полза на непълнолетни или лица които поради физически или психически недостатъци не могат да защитят своите права и законни интереси.
     Кой е гр. ищец – пострадалия от престъплението който е претърпял имуществени или неимуществени вреди . Смисъла за участието на такъв субект в процеса е той да бъде обезщетен за вредите които са му причинени. Съда ще трябва да се произнесе по този граж.иск и да присъди ако са на лице основанията за това съответното обезщетение.
НПК предвижда такава правна възможност , защото това е най евтиния /безплатен / начин за да може някой да бъде обезщетен за вредите които са му причинени . В хода на нак. процес се разглежда и една гражданско правна искова претенция и поради тази причина някой наричат гражданския иск в наказ.процес / смесен процес / тъй като освен наказателно правни въпроси се решават и гражданско правни .
Независимо от това, че гр. иск се присъединява към нак. процес, правоотношенията в наказателното производство са си наказателно процесуални правоотношения.
На до съдебното производство - д-вните органи са длъжни да разяснят правата на пострадалия които той има / че има право на гр.-. иск, има право неговия гр.- иск да бъде обезпечен при наличието на предпоставки и основания - разкрит е извършителя на престъплението и в/у имуществото му се налага запор / дв. имущество / и възбрана за недвижимо , реализира се от съда.
Гр. ищец както и частния обвинител може да встъпи в процеса в определен период от развитието на процеса - не може по рано , не може по късно. Този период е онзи период в който възникват страните в наказателния процес / стадия подготвителни действия които извършва съдия докладчика във връзка с насрочването и разглеждането на делото в съдебно заседание/ . Крайния момент в който това може да стане е до началото на съдебното следствие.
За да встъпи в процеса в това качество пострадалия претърпял имуществени или не имуществени вреди , или неговите наследници трябва да подадат молба - устна или писмена/. Пострадалия обикновено се разпитва като свидетел .
Ако подаде писмена молба - трябва да съдържа реквизити / имена , адрес , основания за встъпване като граждански ищец/ за да е редовна . От основанията се вижда причинно следствената връзка м/у извършеното и причинените имуществени или неимуществени вреди. Съда преценява дали са налице предпоставките лицето да встъпи в процеса като граждански ищец.
Права на гражданския ищец
    По отношение на общите права няма разлика с другите субекти. : да участва в съдебното производство, да представя доказателства , да иска събирането на такива, да участва в пренията
   Относително специфичното му право : да обжалва присъдата на съда но само решението на съда в гражданската му част ./ признава гр. иск за основателен и присъжда обезщетение /
Гр. ищец-може да упълномощи повереник , и той може да се явява като страна в процеса .

     Граждански ответник : особености
1.Гр. ответник възниква като субект до колкото в процеса е предявен гр.- иск .
Основани за възникване на гр. ответник е известното правило - Всеки е длъжен да поправи вредите причинил другиму виновно. Подсъдимия не става граждански ответник, ако гражданския иск е предявен с/у подсъдимия – защото подсъдимия не може да променя гражданското си качество , той е подсъдим и толкова. Може да оспори гр. претенция / исковата молба /.
   Гр. ответник - е лице което носи гр.отговорност за чуждо престъпно поведението на друго лице чл. 59. /авио компания компания - трябва да се грижи за пилотите си , ако пилотите допуснат престъпна грешка, авиокомпанията ще бъде гр. ответник , в наказателния процес - ако пострадал предяви граждански иск/
    Гр. ищец ще определи спрямо кого ще насочи гр. иск , дали с/у подсъдимия или с/у авиокомпанията / онзи който носи отговорност за неговото поведение / , а може и с/у двата субекта / подсъдимия и авиокомпанията.
Гр. ответник може да упълномощи повереник който да участва в процеса.

29.Участници в наказателното производство извън кръга на субектите на процеса

Извън онези които осъществяват поне една основните процесуални ф-ции в процеса / по ръководство , обвинение и защита / закона предвижда участие и на други лица ,които очевидно не упражняват основна процесуална ф-ция . Тази гр. участници които не осъществяват основна процесуална ф-ция ,обаче съдействат за правилното протичане на процеса и за разкриването на обективната истина в него т.е процеса и без тях не може .,но теза са участници от друг ранг.
Колкото и голямо да е тяхното значение те не са “ двигателите на процеса “ . Става дума за :
1. Свидетели
2. Вещи лица
3. Поемни лица
4. за преводачите
5. тълковници
6. специалисти - технически помощници.

Свидетели - не може без тях . Кой е свидетел ? - Лице което е привлечено в процеса да даде показания за личните му възприятия относно факти и обстоятелства релевантни за предмета на доказване. Свидетел може да бъда само физическо лице тъй като само то може да даде показания, да направи устни изявления. Това само не е достатъчно да бъде едно лице свидетел, то трябва да може да дава достоверни показания / да може правилно да възприема фактите и обстоятелствата / . Ето защо закона изключва от кръга на свидетелите онези лица които са не способни да възприемат поради здравословни причини, поради възрастта им факти и обстоятелства от значение за процеса.
/човек далтонист - не може да възприема правилно цветовете , станало е ПТП с престъпен резултат , далтониста твърди че светофара е жълт , този човек не може да бъде свидетел тъй като не може да разграничава цветовете / .
/ временно вложено здравословно състояние , алкохолно опианение - тези лица се изключват от кръга на свидетелите /
Ако възникне съмнение - установява се с експертиза.
Няма ограничения за възрастта на свидетеля , ако възникне съмнение относно способността за възприемане на фактите - назначава се експертиза.
Правни пречки за използването на лице в процеса:
1.Лице което е участвал в процеса в друго процесуално качество . / обвиняем по делото, прокурора е прекратил обвинението по отношение на него , не може да се ползва за свидетел , освен ако с/у лицето има оправдателна присъда само тогава би могло това лице да участват като свидетел в процеса.
Поемните лица , частния обвинител , гр. ищец –
поемни лица - потенциални свидетели които присъстват на определени следствени действия .
частен обвинител , гр. ищец – те са пострадали от престъплението и могат да се разпитат като свидетели . Пострадалия възниква като фигура , но се разпитва като свидетел .
Защитен свидетел - също както свидетеля , особеното е че се скрива името му и установъчните му данни.
Поемни лица - участници само за част от способите за събиране на доказателства, характерни са като участници само в до съдебното производство . Тези участници са непознати и закона не допуска тези лица в съдебната фаза на процеса.
Действия при които задължително трябва да присъстват поемни лица : оглед , претърсване, изземване , следствен експеримент , разпознаването на лица и предмети.
Ако не присъстват все едно че не е извършено това действие , и не е събран доказателствен материал - направено е правно нищо .

Закона изисква поемните лица да бъдат повече от 1 , 2 и нагоре трябва да бъдат . Законодателя лимитира мин.. брой на поемни лица - поне 2 . , но закона не лимитира максималния брой . Тези поемни лица задължително трябва да присъстват в до съдебното производство - те са свидетели на дейността която се извършва в момента , за престъпление което извършено в миналото. Това законодателя разпорежда за да не се вършат престъпления / злоупотреби / /катастрофа , починали - пребъркват ги, ограбват / .
Поемните лица трябва да бъдат информирани за правата им . Поемните лица не могат да имат друго процесуално качество и да се ползват с добро име. Поемните лица четат протокола , ако имат бележки могат да го отразят ,възразят за пълнотата на протокола.
Поемните лица могат да бъдат разпитани като свидетели за това което се видели .
Вещи лица
Привличат се в процеса поради факта че притежават специални знания в областта на науката, техниката и изкуството .
Условия за привличане
1.Необходимост да се изяснят обстоятелства от областта на науката , техниката изкуството
/ причина за смъртта, вменяем ли е обвиняемия , способен ли е свидетеля да дава достоверни показания - задължително се привлича експерт. /
На ръководно решаващия субект / съда / може да прецени кога да се назначи в.л. , но ако закона задължително изисква това - съда е длъжен да назначи експертиза.
2. Вещото лице да не е участвал в процеса с друго процесуално качество / вкл.. свидетел /
3. Да не е в зависимост от някой субект в процеса / служебна или друга /
4. Вещо лице не може да бъде онзи който е извършил ревизия .
5. Вещото лице се назначава със съответен акт , той не може да се самоконституира като подаде молба. Назначава го контролно решаващия субект / в до съдебно - прокурора с постановление / в съдебно производство - с определение на съда /
6. Вещото лице в срок определен от контролно решаващия орган трябва да предаде заключението си .
Преводач :
НПК предвижда че производството е не само устно но и протича на бълг. език. Има принцип основно начало – равенството на гражданите в наказателното производство , за да се обезпечи този принцип се назначава преводач , ако има лице което не говори бълг.език., или има документ в материалите който трябва да се преведе.
В до съдебно производство преводача се назначава с постановление
В съдебна фаза преводача се назначава с определение
Преводач може да бъде :
1.Лице което знае езика
2.Да не е заинтересован от изхода на делото.
Предупреждава се за отговорността за неверен превод .
Изискванията почти съвпадат с изискванията за вещо лице.

Тълковник
Има подобна ф-ция като преводача , с разликата че той не знае чужд език , но може да разбира движението на устни и тълкува жестовете на глухи и неми лица .
Условията за включване на тълковник са същите както за преводач.

Технически помощник
Участник в процеса който има за задача да изготви веществени доказателствени средства .Става дума за изготвяне на фото снимки , отливки , изземване на следи / дактелоскопни / ,звуко запис , видео запис и др. Сравнен с вещото лице специалиста техн.-.помощник не е необходимо да притежава знания в областта на науката, техниката и изкуството . Но се изискват умения. Тези лица участват непосредствено в извършване на действието , назначават се с съответен акт за придобият това качество , трябва да са безпристрастни, непредубедени и да притежават уменията .

30.Методи за процесуална принуда

от д-вните органи а и от всички участници в производство да считат обвиняемия в процеса за невиновен до доказване на противното или влиза в сила на присъда.
Презумцията за невиновност , не означава че считайки обвиняемия за не виновен спрямо него не могат да се предприемат съответни процесуални действия . Именно презумцията обезпечава активността на д-вните субекти , активност - обвиняемия да бъде разобличен Основанието за това че въпреки презумцията за невиновност има данни , доказателства че обвиняемия е извършил престъпление т.е въз основа на личните данни, доказателствата може да се направи основателно предположение че той е извършил престъпление от общ характер. След като има даднни че едно лице е извършило престъпление то следва с/у него да се вземат ограничителни мерки , за да не извърши друго престъпление, или да не попречи за укриване на обективната истина / укрие доказателства./
За това закона предвижда възможност спрямо обвиняемия да се вземат мерки за процесуална принуда и то незабавно след като възникне фигурата обвиняем , т.е когато дадено лице бъде привлечено в качеството на обвиняем / чрез съставяне на постановление / След това се взема решение дали с/у лицето ще се взема или не мярка за процесуална принуда.
Мерки за процесуална принуда - 2 големи групи
1.Мерки за неотклонение – / не е задължително , закона използва “Може “
Подписка , гаранция , домашен арест, задържане под стража.
Подписка : - поемане на задължение на обвиняемия че няма да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган. / ако не изпълни това си задължение - мярката ще бъде променена в по тежка /
Гаранция : може да бъде в пари, и ценни книжа. Когато се определя размера се взема в предвид имущественото състояние на обвиняемия. / ако гаранцията не се внесе мярката може да бъде променена в по тежка , ; ако обвиняемия прецени че гаранцията е висока и не е по неговите възможности , той може да обжалва пред първоинстанцияния съд в срок ; Срок за внасяне на гаранцията е от 3 до 15 дни.
Подписката и гаранцията се определят от разследващия орган когато производството е в до съдебната фаза., може да се определят и от съда ако делото е в тази фаза. ;
Гаранцията се внася по определена с/ка , и на ръководно решаващия субект се представя бордеро че е внесена сумата . Тази сума обвиняемият би могъл да получи обратно , когато потребността от мярка за принуда е отпаднала , / ако се прекрати производството ,; ако е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание ; когато бъде осъден и му бъде наложено наказание например без лишаване от свобода или когато процеса е приключил - осъден е на лишаване от свобода и изтърпява наказанието си , гаранцията в този случай губи смисъл /
домашен арест - обвиняемия не може да напуска жилището без разрешение на разследващия орган / съд , прокурор , / Тази мярка за неотклонение се взема само от съда.
задържане под стража - най тежката мярка за неотклонение , изпълнява се в съответни места / следствени арести или местата за лишаване от свобода / Принудително ограничаване правото на предвижване . Мак. срок за които може да се вземе тази мярка не може да надхвърли 2 години. В масовите случай мярката не може да продължи повече от 2 м. , когато престъплението не е тежко, при престъпление от 5 до 15 г. мярката е до 1 година.
За да се постанови от съда единствен компетентен да я вземе по искане на прокурора , и съда решава .Решението се взема в заседание, с призоваване на прокурор, защитник, обвиняем .
!!!!!!! Предпоставки за вземане на тази мярка “задържане под стража “ /
а/ да е извършено престъпление от общ характер да е наказуемо с лишаване от свобода или по тежко наказание
б/ да има реална опасност обвиняемия да се укрие или да извърши др. престъпление.
в/ по делото да има доказателства да се направи основателно предположение ,че тези предпоставки са налице.
Ако няма такива доказателства съда ще отхвърли искането на прокурора и ще наложи по ниска мярка за неотклонение .
Реална опасност да се укрие е налице презумира закона в няколко хипотези : ако деянието е извършено в условията на опасен рецидив , ако е извършено при условията на повторност , ако деянието е наказуемо с лишаване от свобода повече от 10 г. или по тежко наказание / доживотен затвор със или без замяна / ; ако обвиняемия е привлечен за тежко престъпление – наказуемо с повече от 5 г. лишаване от свобода /
чл. 93 НК - определение за тежко престъпление
г/ когато обвинението е за тежко умишлено престъпление – обвиняемия е бил осъждан за тежко умишлено престъпление с влязла в сила присъда - 1 год. лишаване от свобода , и не е условно .
Когато изтекат сроковете 2г. ; , 2 мес. ;, 1 година - прокурора е органа които следи дали сроковете са изтекли , трябва да следи да не надхвърлят сроковете. Щом срока изтече обвиняемия трябва да бъде освободен незабавно. В противен случай се получава незаконно лишаване от свобода , искове с/у държавата.
Възможно ли е преди изтичането на сроковете мярката задържане под стража да бъде изменена в по лека ? – да що отпадне реалната опасност обвиняемия да извърши друго престъпление , дори може да се отмени мярката за отклонение.
Контролира ли се мярката за неотклонение задържане под стража ? - Да , контролиращия орган е главно съда.. , т.е обвиняемия и защитника му могат да обжалват мярката за неотклонение задържане под стража пред въззивния съд. Съда насрочва делото в 3 дн. срок и взема съответно решение. / потвърждава , отменя , изменя в по ниска мярката / . Съда може да определи срок в който обвиняемия не може да подава друга молба за изменение на мярката “задържане под стража “ . Срока е не по малко от 2 м. , освен ако не са се влошили здравословните качества на обвиняемия.
По отношение на непълнолетни мярка задържане под стража се прилага само в изключителни случай. При задържане задължително се уведомяват близки на обвиняемия , които той посочи, ако обвиняемия е чужденец се уведомява Министерство на външните работи, а те уведомяват посолството му.

2.Други мерки за принуда - могат да се вземат , не са задължителни :
а/отстраняване на обвиняемия от длъжност . Обвиняемия може да бъде отстранен от длъжност когато е извършил престъпление във връзка с службата му и оставането му е опасно за разкриване на обективната истина / може да укрие доказателствен материал, да въздейства на своите служители - кмета Софиянски /
Кой може да отстрани и по чие предложение ? - Съда е органа който може да отстрани някого от длъжност .Ако делото е в до съдебната фаза , предложени /мотивирано искане / до съда прави прокурора . Когато производството е в съдебна фаза съда сам взема това решение . /прокурора може да направи това искане и в съдебното производство /
Решението на съда за отстраняване от длъжност подлежи на въззивен контрол . Обвиняемия може да обжалва това решение . Въпроса се решава в заседание .
б/ настаняване на обвиняемия в психиатрично заведени за изследване.. – когато възникне съмнение относно вменяемостта на обвиняемия. Настаняването става с решение на съда . Ако производството е в до съдебна фаза прокурора сезира съда . Въпроса се разглежда в съдебно заседание в състав съдия и 2 съдебни заседатели / това са мини малки процеси , решаващи въпроси в до съдебната фаза / ,прокурор , обвиняемия и неговия защитник и психиатър които да даде становище за състоянието на обвиняемия .
Решението на първоинстанцинния съд е атакуемо пред въззивния съд / с жалба на обвиняемия или протест на прокурора / Въззивния съд в състав 3 съдии решава окончателно въпроса . Ако се потвърди мярката - обвиняемия се настанява в психиатрично заведение . Времето прекарано там се зачита за задържане под стража. Мак. срок за настаняване в психиатрично заведение е 30 дн. , ако срока е недостатъчен съда може да го продължи с не повече от 30 дн.
в/ Забрана за напускане пределите на страната : - Кога може да се вземе тази мярка ? – обвинението трябва да е за тежко умишлено престъпление , което е наказуемо с лишаване от свобода или др.по тежко наказание .
Кой налага тази мярка ? В до съдебното производство компетентен е наблюдаващия прокурор , които се произнася с постановление и да уведоми граничните пунктове за това .
Въпреки наложената мярка обвиняемия може да напусне страната , ако прокурора му разреши.
Тази забрана също се контролира от съда. Обвиняемия / защитника му има право да я атакува пред съда , както и отказа на прокурора да разреши пътуване зад граница.
г/ мярка принудително довеждане - обвиняемия може да бъде доведен принудително ,когато е необходимо да се яви на разпит ,и не се е явил без уважителни причини .Възможно е да се е укрил, особено когато е с мярка “подписка , гаранция , домашен арест “ Това се осъществява от органите на министерство на правосъдието когато става дума за съдебни дела , когато става дума за дознание - принудителното довеждане се осъществява от органите на МВР .
д/ забрана за доближаване на пострадалия - на обвиняемия е забранено да доближава пострадалия. В до съдебното производство компетентен да инициирането на тази мярка е прокурора със съгласието на пострадалия , прави искане до компетентния първоинстанционен съд за налагането на тази мярката по отношение на обвиняемия.. Първоинстанц съд призовава прокурора, обвиняемия , защитник , пострадалия - изслушва ги и взема решение . Решението е окончателно .

Мерки които са в пряка връзка с гр. искове в наказателния процес

1.Мерки за обезпечаване на глобата и конфискацията могат да се вземат по искане на прокурора което той отправя към пръвоинстанционния съд . В закрито заседание съда взема решение
а/ запор и възбрана
2.Мерки за обезпечаване на гражданския иск - касае се за интереса на пострадалия от престъплението.-
До протичане на съдеб. разследване пострадалия не може да предяви гр- иск . Има основна процесуална гаранция № 2 - д-вните органи да разяснят на пострадалия неговите граждански права / пострадалия може да вземе мерки за обезпечаване на гражданския му иск / Пострадалия може да поиска лично от първоинстанционния съд налагане на обезпечаване на бъдещ иск / запор в/у сметки и възбрана – недв. имот /.

Лекции по криминалистика, право, експедиционен туризъм, курсови работи ВСИЧКО ЗА ЗНС

петък, 18 май 2012 г.

Наказателен процес 1/ва част

Няма коментари:

Публикуване на коментар

петък, 18 май 2012 г.

Наказателен процес 1/ва част

Няма коментари:

Публикуване на коментар

петък, 18 май 2012 г.