МАТЕРИАЛИ ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА
   Социалният диалект (социолект) е езикова разновидност, присъща на повече или по-малко обособени групи, изградени на основата на производствени или други интереси, на социален слой или класа в обществото или субкултура . Според много езиковеди социолектът не е диалект в истинския смисъл на думата.
   Социалните диалекти притежават особености в своя речников състав, но споделят граматиката на литературния език или местния териториален диалект. Те биват два основни вида: професионални диалекти и жаргони. Професионалните диалекти съществуват за нуждите на практикуващите дадена професия или занаят, докато жаргоните често са резултат от желанието на определена група съзнателно да се откъсне езиково от основното население. Жаргоните от своя страна се разделят на тайни говори, групови говори и класови говори.
   Диалектът (от гръцки διάλεκτος) е разновидност на езика, която не е кодифицирана (за разлика от книжовния език) и която се използва за неформално общуване (устно, а понякога и писмено) между хората от дадена териториално или социално обусловена езикова общност. Макар диалектът да не е формално кодифициран, той има свои характерни граматически, фонетични, синтактични и преди всичко лексикални особености, които го отличават повече или по-малко от книжовния език. Диалектологията е науката, която изучава диалектите.
   Трябва да се прави разлика между диалект и акцент. Акцентът се отнася единствено за фонологичните особености на говора, т.е. до звученето. Така например за човек, който говори меко книжовен български, казваме, че говори с мек акцент, а не с мек диалект.
   В зависимост от разпространението си диалектите биват териториални (местни, географски, локални) и социални.

    Териториалният диалект е разновидност на езика, която се използва на част от езиковата територия и служи като пълноценно средство за общуване на населението на тази територия, задоволявайки всички негови нужди.

    Социалният диалект (социолектът) е езикова разновидност, присъща на повече или по-малко обособени групи, изградени на основата на производствени или други интереси, на социален слой или класа в обществото или субкултура. Според много езиковеди социолектът не е диалект в истинския смисъл на думата.
Книжовен (литературен) език и диалект
    Книжовният (литературният) език е кодифицирана разновидност на езика. Той обикновено се поддържа от институциите в държавата. Така например със закон или друг нормативен акт може да е посочено коя езикова конструкция е „правилна“ и коя — не. В училищата се учи как „трябва“ да се говори и пише. Вестниците, радиото и телевизията се стремят да използват книжовен език.
    Книжовният език може да бъде формиран на базата на конкретен диалект. Въпреки това дори и в този случай той не съвпада с него, тъй като постепенно се обогатява от други диалекти, в него се внасят думи от чужди езици и т.н. Почти винаги книжовният език има конкретни и постулирани граматични правила, които трябва да се спазват. Грубо казано книжовният език е езикът, на който „трябва“ да говорим или пишем, а диалектът е езикът, на който в действителност говорим и пишем.
    Някои диалекти могат да бъдат по-отдалечени от книжовния език в сравнение с други. Това обаче не е основание да считаме хората, които използват такъв по-отдалечен диалект, за некултурни, необразовани и др. В някои случаи дискриминацията на хората въз основа на използвания от тях диалект достига драстични размери, като това се обосновава със съображения, подобни на следните:

1. Не може да има единство на нацията без единство в езика.
2. Езикът е една от най-съществените характеристики на нацията.
3. Всеки човек, който принадлежи на нацията, се предполага, че трябва да използва един вариант на езика — нормата, която е единствено правилна. Това трябва да се прави при всяко общуване — както частно, така и официално.
4. „Доброто и правилно използване“ на езика е постижимо само от една малка част от обществото, останалите нямат право да участват в кодификацията на езика. По такъв начин книжовният език се превръща в де факто социален диалект на елита и онези, които искат да принадлежат към този елит, трябва да възприемат и прилагат постулираните езикови правила.
5. Нормата на езика се определя в центъра на нацията, обикновено столицата и околностите. Периферните области не участват при формирането на книжовния език.
6. Целта на всички езикови правила е от една страна да се противодейства на действията, които заплашват съществуването или единството на езика, а от друга страна да наложат използването на езика в други страни или области, където той се поддържа от демографски или икономически силна нация.

Език и диалект
    Често възникват спорове за това дали дадена езикова разновидност е език или диалект. В езикознанието не съществува универсален критерий, по който да се решава дали два диалекта принадлежат на един език или не. Обикновено се приема, че два диалекта принадлежат на един език, ако хората, които ги употребяват, могат да се разбират взаимно. Ако например представителите на две езикови общности могат да се разберат, използвайки своите диалекти въпреки системните различия между диалектите си, тогава определяме тези диалекти като диалекти на един и същ език. А ако не могат да се разберат въпреки наличието на еднакви или общи черти, считаме че става