ЛЕКЦИИ ПО КРИМИНАЛИСТИКА ПО КОНСПЕКТ

ЛЕКЦИИ ПО КРИМИНАЛИСТИКА ПО КОНСПЕКТ

      Криминалистиката възниква като самостоятелна наука в края на 19 век.Нейни основоположници са Ханс Грос, Алфонс Бер......и други. В началото на 20 век. В началото от възникването на криминалистиката тя се приема като техническа наука до колкото се занимава с технически методи и средства за събиране и изследване на доказателства.  В процеса на развитието си се утвърждава като нак.правна наука което се преподава във всички юридически факултети на страната.

      Най-общо криминалистиката се определя като наука за разкриването и разследването на престъпления, но тя не е единствената наука занимаваяа се с тези проблеми. По-конкретно К се занимава с разработка и усъвършенстване на методи за събиране и изследване на доказателства. В съответствие с тази основна задача К изследва закономерностите, формите и информационните свойства като отражение на престъплението.

     К се състои от 4 основни раздела

•        Обща теория – обхваща теми свързани с предмета на К и мястото й в с-мата на научното познание.

•        Криминалистическа техника – включва съдебна фотография, учение за следите, съдебна балистика, изследване на почерк и писменна реч, техническо изследване на документи, идентификация на човек по външни признаци

•        Криминалистическа тактика – включва общото положение на тактиката за провеждане на дейности по разследване, организационна тактика, и познавателно гледна точка. Особености при провеждане на оглед, претърсване, изземване, разпознаване, следствен експеримент и експертизи

•        Методика на разследване – общите положения на методиката за разследване и специфичните особености при разслкедване на отделни престъпления.

Тема 2. Изграждане и проверка на версии

    Началният етап на разследването обикновенно са неизвестни редица обстоятелства свързани с престъплениято-извършител, мотив. Недостигът на тази инф-я налага необходимост от изграждане на версии. По своята същност версията е  предположение, но не всяко предположение възникнало в процеса на разследване е версия. Версията е логически обосновано въз основа на обективните факти предположение. Версията е сходна с хипотезата, разликата между тях е главно в сферата на приложението им. Хипотезата се използва в науката, а версията в разследването. Практическото значение на версията се определя от факта, че от версията зависи до голяма степен в каква насока ще тръгне разследването.

     При изграждане и проверка на версиите е необходимо да се спазват следните правила:

•        Версиите се изграждат въз основа на обективен всестранен и пълен анализ на установените при разследването факти. При този анализ се използват различни методи за изследване и оценка на фактите. Това е необходимо условие за тяхната  логическа обоснованост(правилност).

•        Версии може да се изграждат и по аналогия с данни от други престъпления от същия вид. Сходство във времето, мястото, начин на извършване, следи и др.факти свързани с две или повече П може да бъде основание за извод, че техният извършител е едно и също лице.

•        Версии може да се изграждат и въз основа на типичното, което е известно за даден вид П. Типичното се установява чрез голям брой П от един вид. Типичното, което е известно за дадения вид П може да бъде най-вероятно при разследване на конкретно П от същия вид.

•        За неизвестния факт се изграждат повече от 1 версии. Това е необходимо условие за обективност, пълнота.

•        От всяка версия се извеждат максимален брой следствия. Те също са предположение , но за разлика от версията имат по частен характер. При изведените от версията следствия трябва се определя какви действия трябва да се извършват при нейната проверка.

Тема 3. Начинът на извършване на престъпление като обект на анализ при изграждането на версии. Виктомологичният анализ при изграждането на версии.

       Начинът на извършване на П се детерминира от обективните условия, при които се осъществява престъпния акт, и от субективните качества на извършителя. Обективните фактори (време, място, обстановка) не влияят автоматично върху начина на извършване на П. Разкриавнето на редица П против личността изисква събиране и оценка на множество факти, свързани с личността и поведението на пострадалия. Събирането и оценката на инф-ята за тези обстоятелства определят същността на виктомологичния анализ в процеса на разследването.

    Виктомологичния криминалистически анализ при разследването на П против личността твърде често е ключ към тяхното разкриване. В началния етап от разследването на П срещу личността, пострадалият е известната, а извършителят неизвестната страна на предполагаемата връзка между тях.

    Анализ на връзката между пострадалия и извършителя на П – връзката м/у пострадалия и извършителя може да бъде разглеждана в широк и тесен смисъл. Между И и П възниква връзка с факта на осъществяване на престъпния акт. Между действията на И и П също може да съществува връзка. При серийни  П е възможно да се установят някои общи признаци м/у пострадалите и на това основание да се изгради предположение за предпочитан тип жертви. Според характера на отношенията личните връзки м/у И и П могат да бъдат разграничени на позитивни, негативни и неутрални.

     Анализ на поведението на пострадалия от П – основна цел при този анализ в предкриминалния период е да се установи връзка м/у наговите действия и престъплението. Възможно е установяването на отделни факти свързани с битието на жертвата. Издирването на извършителя сред лицата, с които пострадалият е бил в накакъв конфликт. През предкриминалния период съществен интерес представляват извършените от пострадалия действия. Изясняване на това какви точно са теи могат ли да имат връзка с П. За изясняването на този въпрос е необходимо да се проучи: с кои лица пострадалият се е срещал през последните дни; какво е било поведението и настроението му след тези срещи; изневерил ли е или установил изневяра; имал ли е конфликт с някого; кога е видян пострадалия за последен път, къде и от кого.

Тема 4. Същност на идентификацията. Форми на идентификация(И)

     Чрез И е възможно да се докаже връзката м/у; извършител и мястото на извършване; м/у отделните предмети(куршуми, гилзи). За да се идентифицира даден обект са необходими 3 условия: обектът да притежава индивидуални признаци. Практиката показва, че всеки обект е строго индивидуален, няма 2 обекта, които да са напълно еднакви.

      Обектите от материалния свят сравнително дълго запазват основни черти на своята индивидуалност, това св-во се нарича относителна устойчивост. В зависимост от естеството на отражения на даден обект се определя формата на неговата И:

•        И чрез отражение повърхността на обекта-осъществява се чрез криминална експертиза;

•        И чрез отражение на обекта в човешкото съзнание-осъществява се чрез разпознаване;

•        И чрез описание-И на човек чрез словесен портрет. Основния метод на И е сравнение в процеса на идентификация.

     Признаците, които помагат в процеса на И са общи и частни. Общи признаци са тези, които са присъщи на определен клас, род група обекти. Частните са присъщи само на конкретен обект. Чрез тези признаци всеки обект се отличава от другите в материалния свят. Когато в процеса на сравнение се установи, че има съвпадение в частните признаци на сравняваните обекти може да се направи извод за тъждество. Вещото лице преценява количеството на частните признаци, които трябва да съвпадат  за да се направи извод за тъждество. Не винаги е възможно непосредствено да се сравняват обекта на експертизата и предполагаемото му отражение. В такива случаи се използват сравнителни образци. Те са материални аналози на средата. Когато вещественото доказателство е уникално и не може да се подмени, то сравнителния образец може да се иземва многократно. Сравнителните образци може да се разграничават на 3 вида: 1) свободни-възникват независимо от престъплението и неговото разследване; 2)условно-свободни  -  възникват във връзка с разследването (показанич и обяснения на разпитваните); 3) експериментални – създават се специално за целите на идентификационното изследване(екпсеримантална стрелба).

Тема 5. Понятие за следа. Основни видове следи. Следи-отпечатъци от човек. Откриване, фиксиране, изземване и изследване. Следи-отпечатъци от инструменти, транспортни средства и други предмети. Откриване, фиксиране, изземване и изследване.

    Следа – всяко изменение в материалната среда, което е непосредствен резултат от разследваното събитие и притежава св-во да бъде източник за инф-я за него. Трябва да се прави разлика м/у следа и веществено док. Следата става веществено док.когато бъде иззета по съответния процесуален ред. Основни видове следи:

•        Отпечатъци, предмети, в-ва, миризми, изменения св-вата на обектите, рисунки, пространствени изменения,електронни следи

•        Отпечатъци възникват при взаимодействие на два обекта в резултат на което единия от тях отразява част от своята повърхност в/у другия. Те се разграничават на: повърхностни и обемни;статични и динамични;локални и периферни.

•        От гледна точка на вида на следобразуващия обект саществуват следните видове; хомоскопни(от човек), нехомоскопни.

    Хомоскопни:

    Следи от ръце – особено значение при тези следи от ръце имат папиларните(?) линии, те се образуват още в в ембрионалното развитие и се унищожават дълго след смъртта, те не се променят по естествен начин. На върха на папиларните линии се намират порите, от които се отделя пото-мастен секрет – най-честата причина за образуване на следи от ръце. Формата, размера и разстоянието м/у порите са индивидуални за всеки човек, ето защо и чрез отражението на порите в следата е възможно идентифициране на причинителя. Дактилоскопия – учение за следи от ръце. Папиларните линии се разграничават на 3 основни вида: кръговидни; дъговидни-най-рядко срещани; примковидни – най-често срещани. Следите от ръце обикновенно са невидими или слабовидими, поради което за откриването им се използват различни видове прахове. Най-общо се разграничават на физични и химични. Физични – това са черни и бели прахове, които се използват в съответствие с повърхността. Химични – различни видове в-ва , които влизат в реакция с потомасния секрет и го оцветяват.

     Следи от крака – образуват се не само при вървене и тичане, но и при удари с крак. Чрез тези следи е възможно да се определи приблизителния ръст на причинителя. За целта се използва следната формула:

При обувка дължината се на малява с 20мм. Чрез следи от бос крак може също да се идентифицира човека причинител, защото и по пръстите на краката има папиларни линии(индивидуални). Няколко последователни следи от крака образуват „пътечка на следите“, чрез която се отразяват индивидуални особености от походката – дължина крачката, ширина, ъгъл на стъпка. Повърхностните следи от крака се изземват чрез отпечатъци  с помощта на дактилоскопен фон, а обемните с отливки.

     Следи от зъби – зъбната структура на всеки е индивидуална поради което всяко лице може да бъде идентифицирано. Индивидуалността на зъбите се определя от формата и размера на зъбните дъги, м/узъбните пространства, релефа на зъбния емайл. Следи от зъби се реща най-често в/у хранителни продукти и човешко тяло.

    Следи от устни – срещат се най-често в/у чаши. Релефа на устните е индивидуален, поради което всяко може да се идентифицира. Тези следи се откриват и изземват както следите от ръце.

    Следи от уши – откриват се най-често от външната страна на входни врати. Релефа на ушната мида е индивидуален, съответно и с тези следи може да се идентифицира човек.

   Махноскопни следи – чрез тези следи е възможно да се идентифицира обекта причинител, да се определи вида на причинителя, да се установи механизма на образуване.

Тема 6. Следи-предмети и следи-вещества. Изменение св-вата на обектите в качеството на следа.

   Следи – предмети. Всеки предмет, който в резултат н разследването попадне на местопроизшествието е следа доколкото е част от измененията  причинени от това събитие и може да е източник на инф-я за него. В качеството на следи предметите се изследват в следните аспекти:

•        Какво е предназначението им и дали са използвани в съответствие с него.

•        Защо предмета се намира в даденото място и в съответното положение

•        Каква е връзката м/у предмета и други предмети. Тази връзка може да бъде структурна, функционална и субстанционална.

   Следи в-ва. Всяко в-во което в резултат на разследваното събитие попадне на място на произшествието в/у тялото или облеклото на извършителя или пострадалия е следа. Следите-вещества се изучават в 2 аспекта:

•        Вид, произход, хим.състав(субстанционарен);

•        Механизъм на образуване на следата.

   Субстанционалното изследване е предмет на химични и биологични експертизи. Това изследване се провежда след като следата се изземе като веществено доказателство. На местопроизшествието следата-вещество се изучава от гледна точка механизма на образуване. При това изследване се търси отговор на следните въпроси:

•        Защо следата е там;

•        В резултат на какви действия и процеси е образувана;

•        С каква скорост и посока се е движел обекта от който е отделено в-вото;

•        От каква височина е попаднало в-вото на даденото място;

•        Какво е било взаимното положение м/у обекта от който е отделено в-вото и обекта в/у който е попаднало;

•        Променено ли е мястото или положението на обекта от който е отделено в-вотои обекта на който е попаднало.

Тема 7. Следи-миризми. Пространствени изменения като следи.

  Особен интерес представлява миризмата на извършителя. Тя се изземва чрез стерилизирана памучна материя(абсурбент). Абсурбента се поставя на мястото където се предполага, че извършителя се е намирал най-дълго време. Продължителността на абсурбиранетосе определя в зависимост от необходимите условия и може да бъде от 30мин до 120 мин. След това абсурбента се поставя в стерилизиран съд, който се запечатва. По този начин иззетата миризма може да бъде съхранена до 5г.(?) тази миризма се използва за идентифициране чрез обучено за целта куче. Действията по изземването и използването на миризма за идентификация на човек образуват същността на одорологичния метод.

   Изменения свойствата на обектите – в резултат на престъплението е възможно да се променят физични и химични св-ва на предмети намиращи се на местопроизшествието. Следа са не промените, а променените им св-ва. Въз основа на тези изменения може да се съди за действията и процесите, които са ги причинили.

   Графични следи(писмени знаци, текстови рисунки) – интелектуални следи доколкото отразяват знания, умения. Тези следи се откриват не само по документи свързани с престъпление, но и на местопроизшествието.

  ПРОСТРАНСТВЕНИ ИЗМЕНЕНИЯ В КАЧЕСТВОТО НА СЛЕДИ. В резултат от престъплението може да се промени мястото или положението на предмети намиращи се на местопроизшествието. Новото им място или положение е елемент от материалното отражение на престъплението. При изследването на тези следи се решават 2 въпроса: как да се установят и каква инф-я е възможно да се получи от тях.

    Решаването на първия въпрос е възможно чрез разпит на лица които познават обстановката на престъплението и чрез непосредствено изучаване на обстановката. При разпита лицата най-често им се поставят следните въпроси: кога за последно преди престъплението са видели съответната обстановка; има ли различия преди и лсед престъплението и в какво се изразяват те.

   За пространствените изменения в обстановката може да се съди:

-когато даден предмет се намира на нетипично за предназначението му място

-когато функционално свързани предмети неестествено са отдалечени един от друг.

  Въз основа на простр.изменения може: да се установи естеството на действия; да се установи хронологията.

Тема 8. Съдебна балистика

   Това е раздел от криминалистиката, в предмета на който се включва изследване на огнестрелно оръжие, куршуми, гилзи, следи от изтрели. Изследванията се провеждат чрез съдебно балистична експертиза. При изследването на огн.оръжия най-често се изясняват следните обстоятелства:

-вид на огн оръжие и предназначението му(бойно, спортно, ловно);

-дали оръжието е фабрично, има ли подмяна на части от оръжието;

-оръжието годно ли е да произведе изтрел, възможно ли е да произведе изтрел без натискане на спусъка;

-кога за последно е използвано оръжието.

   При изследване на гилзи и куршуми най-често се изясняват следните обстоятелства:

-зач какво огн.оръжие са предназначени;

-дали са изтреляни чрез оръжието за което са предназначени;

-кога и къде е произведен патрона;

-дали дадена гилза и куршум представляват един патрон.

    Следите от истрел се разграничават на 2 групи; следи от огн оръжие върху куршума и гилзата; следи върху поразената преграда.

    Микро релефа на всяка част от оръжието е индивидуален. Ето защо чрез следите върху куршума и гилзата може да се идентифицира оръжието чрез което са истреляни. Върху куршума се образуват следи от каналите на цевта на оръжието. Чрез следите от нарезите в/у куршума може не само да се идентифицира оръжието, но и да се получи инф-я за броя на каналите на О, тяхната посока (лява-дясна), тчхната дълбочина и профил, като се има в предвид тези  данни и калибара на О може да се определи видът му.

    Върху гилзата се причиняват следи от жилото на ударника, изхвъргача, дъното на затвора и пр. При идентификационните изследвания на огн оръжия са необходими сравнителни образци, които обикновенно се получават чрез експериментална сред..(?)

   При изследването на мястото, където е попаднал куршума е възможно да се изяснят следните обстоятелства:

•        Посока на истрела – за това се съди по политане на частици от поразената преграда по посока на истрела; диаметъра е по-голям на изходното отвърстие;

•        Определяне дистанция на истрела – когато се произведе истрел от близо се образува „пояс на замърсяване“. Той е резултат от обгаряне, опушване от барут, газове, набиване на изгорял барут, частици от гилзи и куршуми.

•        Устновяване на мястото на произвеждане на истрел – когато с един куршум са причинени 2 или повече пробойни близо една до друга, чрез метода на визиране  е възможно да се определи мястото на на произвеждане на  истрела. За целта се прекарва лазер през пробойните(?) и така с по-голяма или малка точност може да се определи мястото на произвеждане на истрела.

•        Да се определи хронологията на истрелите -  когато имаистрел в стъкло се образуват радиални и диагонални пукнатини. Въз основа на диагоналните се определя хронологията на истрелите като се има предвид взаимното им пресичане. Принципа е че диагоналните пукнатини на всеки следващ истрел се пресичат от диагонал......(?) на предходния.

Тема 9. Криминалистическо изследване на почерк

  

    Кримин.изследване на почерк – с-ма от взаимно свързани движения в изписването на писмени знаци. Почерка на всеки е индивидуален, ето защо всяко лице може да се идентифицира чрез почерка си. Изследването на почерка се осъществява чрез съдебно почеркова експертиза. По своята същност това изследване е графично. Има разлика м/у графично и графологично изследване на почерка. Графичното е криминалистичеко, а графологичното е психологично. Докато чрез графичното се цели идентификация на човек чрез почерка му, задачата на графологичното е получаване на информация за личността на на човека. Въпреки че има сериозно основания да се смята, че има връзка м/у личността и почерка на човек, тя все още не е доказана. Ето защо в Б-я не се назначава графологична експертиза.

     При изследване на почерка се изучават неговите общи и частни признаци. Към общите се отнасят шрифт, размер (определя се от 3 или 5 степенна скала), обработеност(висока, средна и ниска), наклон(лчв, десен, без наклон), свързаност(определя се от количеството на писмени знаци, които се изписват без вдигане на писмения прибор от листа), разтегнатост(определя се от съотношението м/у височината и ширината на буквите), натиск на писане, амплитуда(отразява разстоянието м/у началната и крайната точка при изписване на дадена дума.

     Когато се установи съвпадение в общите признаци на сравняваните почерци, изследването се насочва към сравнение на частни признаци. Когато се установи съвпадение и в частните пеизнаци се прави извод за тъждество т.е.текстовете са написани от 1 и същи човек.

    Идентифицирано изследване на подписа се прави по аналогичен начин. Той се характеризира с общите признаци на почерка, но при него е характерно и парафна(?)(завършваща) част. В зависимост от наличието или липсата на буквени елементи в подписа се определя неговата транскрипция. Тя може да бъде буквена, смесена или условна.

Тема 10. Изследване на писмена реч. Техническо изследване на документи.

    Общото м/у изследване на почерк и на писменна реч, е че и в двата случая се цели идентификацията на лице чрез писменни знаци. Разликата е в предмета на изследване. При изследването на почерка се изучават графични знаци независимо от съдържанието на текста, докато при писмената реч се изучава съдържанието на текста независимо дали е ръкописен или печатен.

    Изследването на писмена реч се осъществява чрез авторо-творческа(?) експертиза. За да се направи такава експертиза е необходимо в текста да се съдържат поне 500 думи.

     Автороведческото изследване може да бъде идентификационно и диагностично. Задачата на идентификационното изследване  е да се установи кой е авторът на текста. При диагностичното е получаване на инф-я за личността на автора на текста – пол , възраст, образувание, професия.

   При автороведческото И се изследват признаците на писмената реч:

-семантични – отразява съдържанието и информираността на автора относно дадени факти. Чрез семантичен анализ на реч могат да се правят изводи за факти известни за автора, независимо, че не са посочени в речта;

     -лексически – определят се от речниковия запас и от специфични термини с професионализми, диалектизми, архаизми;

    -стилистични – отразяват начина на изложение на мисълта в текста;

    -граматически – отразява степента на писмената грамотност на изпълнителя на текста;

   -топографски – определят се от начина на разположение на текста в/у листа(ширина на полето, нов ред, разстояние м/у редовете).

    Техническо изследване на документи – при провеждане на експертиза за тяхното изследване най-често се изяснява:

    -физични и хим.св-ва на хартията, от която е изготвен документа

    -дали два или повече документа са изготвени от един и същи вид хартия;

    -вид мастило на написването;

    -дали целият документ е написан с един вид мастило или химикална паста;

    -има ли добавки или преправки в съдържанието, има ли заличен текст, как е направено заличаването и какво е съдържанието на заличения текст;

    -с какъв вид техн.средство е написан даден документ;

    -с оригиналния печат ли е подпечатен документа и дали са подпечатени повече от един документ с един и същи печат;

    -има ли подмяна на фото снимка;

    -давност на документа.

Тема 12. Система на принципите за провеждане на действията по разследването. Общи принципи.

   

     Принципите по осъществяване на разследването са ръководни положения, върху които се изгражда организационния, тактическия и познавателния характер на действията по разследването. Реализацията на даден принцип е предпоставка за приложението на друг принцип. Те представляват с-ма, която включва 4 основни групи принципи:

    а)общи- към тези принципи се отнасят законността, научността и етичността;

    б)организационни – към тях се отнасят принципите на конкретност, рационалност, своевременност и колегиалност;

    в)тактически – в тази категория се включват принципите на рефлексивност, концетрираност, настойчивост и запазване на следствената тайна.

    г)познавателни – принципите в/у, които се основава познанието при разследването, са обективност, пълнота, всестранност, критичност и системност.

    ОБЩИ ПРИНЦИПИ НА РАЗСЛЕДВАНЕТО – Разследването като дейност на държавни органи е подчинено на закона и служи на закона.

     Принципът на законност изключва използавнето на физическо и психическо насилие и накърняване честта и достойнството на гражданите, участващи в наказателното производство. Той обаче не изключва изобщо принудата в процеса на раследването. Принципът на законност се прилага когато разследването се провежда в строго съответствие с изискванията на Конституцията, НПК и др.нормативни актове.

     Принцип на етичност – разследването е свързано с отношения м/у различни субекти, участващи в наказателния процес. Необходимо е да се прави разликата м/у спазването на принципа на етичността и отношението на субекта относно собственото му чувство за чест и достойнство. Възможно е при най-стриктно спазване на закона и всички правила на етиката, лицето да счита, че достойнството му е накърнено дори и с факта, че трябва да участва в някои действия по разследването(обиск, разпит и др.)

     Принцип на научност – разкриването и разследването на престъплението се осъществява от държавен орган. Чрез своята дейност той реализира функцията на държавната политика за противодействие на престъпността. Ето защо разследването трябва да се осъществява на научна основа и от добре подготвени специалисти.

Тема 13. Принципи на организацията на разследването. Тактически принципи на разследването

    Ефективността на действието по разследването до голяма степен зависи от неговата организация. Главната цел на организацията на разследването е да се създават оптимални условия за неговото провеждане. Организацията , свързана с извършване на отделното действие по разследването, е елемент от общата организация на разследването. Независимо, че е специфична за всяко действие организацията им се характеризира и с общи положения. Към тях се отнасят: а) определяне на времето, мястото, участниците и начина за неговото провеждане; б) формулиране на задачата, която трябва да се реши чрез съответното действие по разследването; в)осигуряване на необходимите технически средства и проверяване на тяхната изправност; г) привличане на поемни лица. Организацията на разследването се основава на следните принципите на конкретност, рационалност, своевременност и колегиалност, пазене на следствена тайна.

     Принцип на конкретност – изразява се в следните основни насоки: определяне предмета на доказване по конкретното дело; планиране на действията, които трябва да се извършат, за да се постигне преследваната цел. Реализацията на този принцип има специфични особености при провеждане на отделни действия по разследването – обективна необходимост,реална възможност.

     Принцип на своевременност и рационалност – ефектът от дадено действие по разследването до голяма степен зависи от правилното определяне на времето за неговото провеждане. Спазването на това изискване определя същността на принципа на своевременността. Разследващия орган е длъжен да търси най-прекия, най-директния начин да достигне до истината. Това е свързано с икономия на време, сили, средства и др.,което определя същността на принципа на рационалността.

    Запазване на следствена тайна като принцип на разследването – спазването ан принципа следствената тайна е необходимо и от гледна точка  на честта и достойнството на гражданите. Принципът на следствената тайна е валиден предимно за досъдебната фаза на процеса.

   ТАКТИЧЕСКИ ПРИНЦИПИ НА РАЗСЛЕДВАНЕТО – тактиката на разследващия орган се определя до голяма степен от следствената ситуация, при която се провежда разследването. Тактическите принципи за провеждане на действията по разследването са рефлексивност, концетрираност и настойчивост.

   Принцип на рефлексивност – това е мислене за мисловния акт на другия. Рефлексивността в процеса на разследването изисква мислено поставяне на мястото на другия т.е.на лицето, което е обект на изучаване. Рефлексивността в мисленето на разследващия орган може да се реализира в три основни насоки:

    а)рефлексивен анализ на свързаните с престъплението действия;

    б)рефлексивен анализ на действията на заподозрян, обвиняем, свидетел по време на разследването;

    в)осъществяване на рефлексивно въздействие по отношение на заподозрян, обвиняем или свидетел.

    Принцип на концетрираност и настойчивост – по своята същност приложението на принципа на концетрираността означава решаването на дадена задача в процеса на разследването, да се постига чрез синхронизиране на отделни следствени действия или методи, насочени към обща цел и в рамките на възможно най-кратък период.

Тема 14. Принципи на познанието в процеса на разследването

    Познанието на престъплението в процеса на разследването се осъществява както по време на провеждане на действията по разследването, така и след тяхното приключване. Познавателния процес включва: установяване на източници на инф-я за разследваното събитие, събиране на доказателствена и ориентираща информация, оценка на инф-ята от гледна точка на нейната достоверност, използване на инф-ята.

    Принцип на обективност, всестранност и пълнота – принципът за обективност в процеса на разследването изключва преднамереността, предубедеността, обвинителния или оправдателния уклон. В тясна връзка с принципа на обективността е принципът на всестранността. Неговата същност е да се изключва еднозначното обяснение на непроверени и неизвестни факти. Обективното и всестранното изясняване на обстоятелствата по делото е необходимо, но не  е достатъчно условие. Трябва да бъде спазено още едно изискване – пълнота на разследването.

    Принцип на системност – когато анализът се насочва към обектите, а връзките м/у тях се отчитат, доколкото чрез тях съответните обекти представляват определено цяло, тогава то се разглежда като с-ма. По този начин се осъществява системния анализ. В границите на материалното отражение на престъплението например могат да се разграничат системи от следи, причинени:

     -от участниците в престъплението

     -от отделните видове действия

     -от един и същ по вид следообразуващ обект

     -от конкретен следообразуващ обект

     -в един същ период от време.

Прилагане на принципа на системността има важно значение при изграждане на версии, оценка на получена от различни източници инф-я за даден факт, провеждане на действията по разследването и пр.

     Принцип на причинност принципа на причинност се основава на максимата, че няма явления без причина. Както всички събития, процеси и явления, така и престъплението е свързано с конкретна причина. От своя страна и престъплението е причина за възникване на редица изменеия и процеси.

Тема 15. Същност и организация на огледа на местопроизшествието

    Местопроизшествието може да се определи като място, където е настъпило разследваното събитие и (или) са образувани следи от него. Огледът на местопроизшествието обикновено е първоначално действие по разследването, защото е насочено към изследване на един от най-важните материални източници на инф-я за разследваното събитие. Има и още една съществена причина поради която разследването често започва с оглед на местопроизшествието – забавянето на провеждането му крие риск от ограничаване на обективната възможност за получаване на ценна за разследването инф-я. В процеса на огледа на местопроизшествието се решават две основни групи задачи – познавателни и процесуални. Към основните познавателни задачи на огледа на местопроизшествието се отнасят определяне границите на местопроизшествието, установяване на следите от разследваното събитие, определяне на времето на извършване на престъплението, събиране на инф-я за участниците в престъплението, определяне на броя на участниците, установяване на причината за настъпване на разследваното събитие и др.

    Протокола за оглед на местопроизшествието е абсолютно необходимо доказателствено средство. Протоколът за оглед се изготвя в строго съответствие  с принципа на обективност на разследването – местопроизшествието се отразява такова каквото е, а не по начина  по който се оценява.

     В уводната част се отразява датата на провеждане на огледа, мястото където се провежда огледа, трите имена и длъжността на разследващия орган, трите имена и адресът на поемните лица, основанието и поводът за провеждане огледа на местопроизшествието.

     В описателната част на протокола местопроизшествието се отразява такова, каквото е без изводи и предположения.

    В заключителната част на протокола се отразява; какви следи са иззети; какви обекти са фотографирани; какви планове и скици са направени; на кои следи са направени копия и отливки; мединското заведение, където е изпратен трупа за съдебно медицинско изследване.

    Протоколът се подписва от органа на разследването, поемните лица и участващите в огледа на местопроизшествието специалисти.

    Когато се прецени, че някои обекти на местопроизшествието не са изследвани достатъчно или не са фиксирани в протокола, се извършва допълнителен оглед. Ако огледът на местопроизшествието е извършен при неблагоприятни условия(дъжд, снеговалеж, лошо осветление), не са били привлечени необходимите специалисти или неоснователно са стеснени границите на местопроизшествието, се извършва повторен оглед. При допълнителния о повторния оглед се изготвят самостоятелни протоколи за оглед на местопроизшествие.

Тема 16. Методи за получаване на инф-я за механизма на рзследваното събитие при огледа на местопроизшествието

     Получаването на инф-я за механизма на образуването на следите  е предпоставка за добиване на представа за причинилите ги действия и процеси. Инф-ята за тях мислено се сглобява в съответствие с тяхната последователност, продължителност, интензивност и динамика и по такъв начин се изгражда мислен модел за разследваното събитие.

    1.Метод за разследване на следите и получаване на инф-я за причинилите ги действия и процеси :

    *анализ на механизма на образуване на следи-отпечатъци – тези следи се разграничават на статични и динамични; повърхностни и обемни; наслоения и отслоения; локални и периферни. За да се установи характера на действието, което е причинило следата-отпечатък, е необходимо да се установи вида на следообразуващия обект – ръка, крак, предмет ит.н. и мислено да се приведе в съответното следообразуващо движение – пипане с ръка, стъпване с крак, нанасяне на удар с инструмент и пр.

    *анализ на механизма на образуване на следите-вещества – формата на следата-вещество зависи от различни фактори. Действията свързани с удар, натиск, триене, плъзгане и пр., ако са съпроведени с отделяне на в-во или се осъществяват в/у в-во, неизбежно причиняват съответстващи на техния характер изменениявъв формата на дадената субстанция. Това могат да бъдат локви, капки, пръски, размазани петна. Формите от капките кръв например отразяват височината от която са попаднали – колкото е по-голяма височината, толкова по-остри краища има следата.

    *анализ на механизма за възникването на следи-предмети – в процеса на огледа на местопроизшествието следите-предмети могат да бъдат изучавани в следните основни аспекти; конкретното място, в което се намират; какво е било предназначението им по време на извършване на престъплението(то не винаги съответства на естественото им функционално предназначение); каква е връзката им с други обекти ипр.

    *анализ на промененото в резултат на престъплениетосъстояние на обектите, намиращи се на местопроизшествието – следа в този случай не са обектите сами по себе си, а именно промененото им от разследваното събитие състояние.

    2.Метод за получаване на инф-я за хронологията на свързаните с престъплението действия – хронологията на свързаните с разследваното събитие действия и процеси се установява въз основа на инф-ята за последователността на образуване на техните следи. В съответствие със системния подход е необходимо мислено да се подредят според последователността на възникването им. Обща и детайлна периодизация – докато при общата задачата е да се установи последователността на образуване на отделни групи следи, при детайлната се цели да се установи хронологията на възникване на всяка следа поотделно във всяка от посочените групи.

Тема 17. Методи за получаване на инф-я за извършителя при огледа на местопроизшествието

    Типични отражаеми елементи от човешкото тяло са ръцете, стъпалата на краката, зъбите и устните. Изземването на миризма от извършителя и използването й за неговото идентифициране определят същността на одорологичния метод. Въпреки, че не е доказано научно, практиката дава достатъчно основание да се предполага, че миризмата на всеки човек има строго индивидуален характер.

     На местопроизшествието е възможно да се получи инф-я за пола, възрастовата група на извършителя, приблизителния му ръст, знания, умения, мотива и пр. Например е установено, че за жените е по-характерно да не повреждат скъпи и красиви предметипри извършване на П, както и да не преодоляват прегради със взлом, убийствата чрез отравяне също са типични за жени. Определянето на възрастовата група на извършителя – консумирането на храна на местопроизшествието е по-характерно за малолетните и непълнолетните

    Обезобразяването на трупа е признак за наличие на връзка м/у извършителя и жертвата, защото чрез опита за унищожаване индивидуалните св-ва на жертвата извършителят се стреми да прикрие себе си. Смъртоносните удари в облатта на главата на непознати на извършителя жертви се нанасят безразборно, но по отношение на роднини е характерно избягването на лицевата й част; поставянето, отнемането, разместването на предмети с цел прикриване на мотива за престъплениетопонякога се извършва с цел прикриване връзката на извършителя с жертвата.

     Признаци за психически отклонения се проявяват най-ярко при убийства на сексуална основа – фетишизиране на части от тялото(отрязване на коси, полов орган, зърна на гърди и пр.); полов акт с трупа на жертвата и пр.

Тема 18. Методи за получаване на инф-я за времето на извършване на престъплението при огледа на местопроизшествието. Принципен подход за установяване на инсценировка на разследваното събитие при огледа на местопроизшествието.

    Тя може да се получи при различни действия по разследването, включително и при огледа на местопроизшествието.

   * Получаване на инф-я за времето на извършване на престъплението чрез неговите следи – една от задачите при огледа на местоП е да се определят онези следи, от които може да се добие сравнително най-точна представа за времето на настъпването му. Най-подходящи източници на такава инф-я са следите, които отговарят на няколко условия. Първото от тях е следата да е възникнала на местоП като самостоятелно материално образувание в резултат на престъплението. Сред множеството обекти определящи времето на извършване на престъплението са тези, които претърпяват най-бързи изменения – температура, цвят, миризма, разлагане, изсъхване.

    Необходимо е да се има предвид, че процесът на изменение на обектите не винаги започва от момента на осъществяване на престъпния акт.

    *Получаване на инф-я за времето ан извършване на престъплението от документи и предмети – на местоП могат да бъдат открити предмети и документи, в/у които е посочено конкретно време-година, месец, дата, час, минути. Възможно е в документи или записки да не са посочени точни данни за времето на тяхното изготвяне, но в съдържанието им да са отразени едни или други събития, чието време може да се установи посредством други източници.

    *Полуване на инф-я за времето на извършване на П чрез анализна състоянието на други обекти – интерес за разследването представляват тези действия, които са осъществени най-късно преди П, както и най-рано след неговото извършване.

    ПРИНЦИПЕН ПОДХОД ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ИНСЦЕНИРОВКА. Инсценировката е умишлено изменение в обстановката на местоП, за да се формира неправилна представа у разследващия орган относно характера на събитието. По принцип инсценировката не се прикрива крайният резултат от деянието, т.е. неговите вредни последици, а причината, която го е предизвикала. Чрез инсценировката може да се цели прикриване на П, но не всяко прикриване е инсценировка. Тя най-често е насочена към прикриване на действителния характер на разследваното събитие. Действително „неестествени“ фактори при разследването на самоубийство са например: липса на барутни частици и пръски от кръв по ръката на жертвата, с която е „държала“ пистолета; несъответствие м/у посоката на истрела и ръката. При самообесването „неестествени“ факти могат да бъдат – несъответствие м/у формата на струнгулационната бразда и вида на въжето; липса на поставкапод висящия труп; несъоветствие м/у веществото, което се намира по въжето, и ръцете на трупа и пр.

Тема 19. Оглед на труп, лице и предмет

     Огледът на трупа се провежда при спазване на следните процесуални изисквания:

 а) извършва се по възможност на мястото, където е открит, в присъствието на съдемномедицински експерт или на друг лекар;

б) трупът, който е бил обект на оглед, се погребва след разрешение на прокурора;

в) изравянето на труп(ексхумация) се допуска по нареждане на съда или прокурора в присъствието на съдебномедицински експерт;

г) заравянето на трупа се допуска с разрешение на органа, който е наредил изравянето.

     В процеса на огледа на трупа подлежат на изясняване следните основни обстоятелства:

•        Кога е настъпила смъртта;

•        Преди или след попадане на тялото в конкретните условия (вода, пръст и др.) е настъпила смъртта

•        Кога са нанесени телесните увреждания – преди или след настъпването на смъртта;

•        По какъв начин и скакви средства е причинена смъртта;

•        Жертвата извършвала ли е някакви отбранителни действия и какви точно;

•        Какви следи биха могли да бъдат причинени от жертвата в/у тялото и облеклото на извършителя и др.

    Оглед на лице – освидетелстването е оглед на лице и за него са характерни общите изисквания и задачи на огледа. Съгласно чл.132, ал.3 НПК в досъдебната фаза освидетелстването се извършва с писменото съгласие на лицето, а когато липсва такова съгласие – с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд. В неотложни случаи кодексът предвижда възможност за извършване на освидателстване и без съгласие на лицето и съдийско разрешение. Неотложните са случаите, когато съществува реална възможност от умишлено или естествено унищожаване на следите и освидетелстването е единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата. Ако се налага освидетелстваното лице да бъде съблечено, поемните лица трябва да бъдат от същия пол. Когато длъжностното лице, което трябва да извърши освидетелстването е от другия пол, освидетелстването се извършва от лекар. Законът изисква при освидетелстването да не се допускат действия, които накърняват неговото достойнство или са опасни за неговото здраве (чл.132, ал. 1).

     Оглед на предмет – в съответствие с изискванията на НПК при огледа на предмет присъстват поемни лица и се изготвя протокол. В него се описва общото състояние на предмета, функционалното му предназначение, специфичните му св-ва, откритите и иззетите следи. За по-голяма нагледност и точност на отражението предметът може да бъде фотографиран. Фотоснимките му са неразделна част от протокола.

Тема 20. Претърсване и изземване – същност и подготовка

     Съгласно чл.134, ал.1 НПК, когато има достатъчно основание да се предполага, че в някое помещение или у лице се намират предмети, книжа или компютърни инф. с-ми, в които се съдържат комп.данни, които могат да имат значение за делото, се извършва претърсване за откриването и изземването им. Претърсване може да се извърши, за да се издири лице или труп. Претърсването на лице се определя като обиск, а търсенето на обекти в помещение – като претърсване. Категорията „претърсване“ се използва като родова, защото включва претърсването на помещения и лица. В досъдебното производство, претърсване на лице се допуска без разрешение на съдия, когато има достатъчно основание да се счита, че лицата които присъстват на претърсването, са укрили предмети или книжа от значение за делото.

     При вземането на решение за всяко действие по разследването, включително и на претърсването, е необходимо да е на лице някакво основание иначе разследването ще бъде в разрез с принципите на законността, конкретността и рационалността. Когато се намерят търсените обекти, претърсването се преустановява, но не винаги намирането им е достатъчно основание за прекратяване на даденото действие по разследването, защото е възможно на даденото място да има и други предмети, които са от значение за делото.

     След откриването на предмета имащ значение за делото, се пристъпва към неговото изземване. В този случаи изземването е естествено продължение на претърсването. То може да се извърши и като самостоятелно действие по разследването, когато не е предшествано от претърсване. Необходимо е да се прави разлика м/у изземване и доброволно предаване. Щом като липсва инициатива, а предметът се предоставя по силата на задължение, предаването му не може да се нарече доброволно.

   ПОДГОТОВКА на претърсването и изземването – тя включва: проучване на мястото където ще се извършва претърсването; определяне времето на претърсването; определяне на участниците в претърсването и изземването; получаване на разрешение от съдия от съответния първоинстанционен съд или от най-близкия, еднакъв по степен съд; осигуряване на необходимите технически средства; изготвяне на план за извършване на претърсването. В своя комплекс тези действия са необходимо условие за ефективността на претърсването и изземването.

Тема 21. Стадии на претърсването

    Претърсването се осъществява в 3 стадии – подготвителен, търсене и заключителен.

    Подготвителния стадий на претърсването започва от момента на пристигане и влизане в мястото, където предстои извършване на претърсването. В съответствие с изискването за внезапност на претърсването пристигането и влизането на мястото трябва да бъде неочаквано за лицата, които се намират в помещението. Принудителния характер на претърсването може да предизвика конфликтна ситуация и агресивно поведение с/у участниците в претърсването, за това е нужно да се вземат мерки за безопасност. За бъде ефективно претърсването трябва да се извършва спокойно и методично. За целта е необходимо в съответствие с конкретната обстановка и ситуация да се определи последователността, в която ще се извърши  даденото действие по разследването.

    Извършване на претърсването – от естеството на мястото до голяма степен зависи начина на извършване на претърсването. От тактическа гледна точка претърсването в жилищно или служебно помещение е трудно поради голямото количество и разнообразие на предмети, които обикновено се намират в отделни помещения. За да бъде ефективно претърсването, препоръчително е площта на местността мислено да се диференцира на отделни участъци, които последователно да се изследват.

    Заключителен стадий – той започва след като са намерени(или след обстойно претърсване не са намерени) обектите имащи значение за делото. През този стадий се извършва цялостна оценка на извършените действия, местата които са изучавани, поведението на лицата в процеса на претърсването. Протоколът за претърсване и изземване е абсолютно необходимо доказателствено средство. В заключителната част на протокола се отразява обяснението на лицето от което са иззети съответните обекти за техния произход, за начина по който ги е придобило, целите за които ги е използвало и пр.

Тема 22. Тактика на обиск

   Обискът е претърсване на лице. Осъществява се в съответствие с общите процесуални изисквания за извършване на претърсването предвидени в чл.134, ал.1, чл.135 и чл.137 НПК. А това означава че за да се извърши обиск е необходимо достатъчно основание да се предполага, че у даденото лице се намират предмети, книжа или носители на комп.данни, имащи значение за делото. За да се извърши е необходимо разрешение от съдия от съответния първоинстанционен съд или съдия от най-близкия, еднакъв по степен съд, освен в случаите при задържане и когато има достатъчно основани е да се смята че лицата които присъстват при претърсването на помещение и други места, укриват предмети или книжа от значение за делото. В тези случаи се приема хипотезата на чл.135 НПК за неотложност.

    Преди да се пристъпи към обиска на дадено лице му се обявява решението за извършване на обиска и му се представя разрешението на съдията от съответния съд. След като се вземат необходимите мерки за безопасност се пристъпва към детайлно провеждане на обиска. Иззетите предмети и книжа се отразяват в протокол.

Тема 23. Разпитът като информационно-познавателен процес. Подготовка на разпита

   Разпитът се определя като най-често използваното действие по разследването за събиране и проверка на доказателства. В зависимост от процесуалното качество на лицето, разпитът може да бъде на свидетел, заподозрян, обвиняем, уличен и експерт. Познаването на психическите процеси, свързани с възприятието, запомнянето и възпроизвеждането на инф-ята, има важно значение за правилното провеждане на разпита. Обект на изучаване е разпитваното лице – неговото поведение, реакции при поставянето на въпроси, и т.н.

    Подготовка на разпита – подготовката е създаване на необходимите условия за неговото провеждане. Подготовката на разпита изисква да се отчитат различни фактори – процесуалното качество на лицето, което ще бъде разпитвано. Обстоятелствата които предстоят да бъдат изяснявани, поредността на разпита и пр. По-конкретно тя включва – определяне предмета на разпита; определяне на времето и мястото за провеждане на разпита; определяне на лицата които ще бъдат разпитвани и лицата които трябва да участват в провеждане на разпита, проучване на материали във връзка с делото и консултации със пециалисти; проучване личността на лицето, което предстои да бъде разпитвано; подготовка на доказатествата които трябва да бъдат използвани и др.

Тема 24. Структура на разпита

   Разпитът е единен, цялостен процес, но може да се диференцира на относително обособени стадии(етапи), които определят неговата структура.

    Подготвителен стадий на разпита – при него не се изясняват обстоятелствата по делото, а се създават необходимите процесуални и психологически предпоставки за провеждането му. В този стадий се установяват социално-демографските данни на разпитваното лице, изясняват се отношенията му към страните по делото, разясняват се неговите права и задължения.

    Стадий на свободен разказ на разпитвания – след приключване на подготвителния стадий, на разпитвания се предлага под формата на свободен разказ да изложи всичко което му е известно по делото. Принципно положение е разпитваното лице да не се прекъсва по време на свободния разказ. То не се прекъсва дори когато според разследващия орган показанията или обясненията му са недостоверни.

    Стадий на въпроси и отговори – получената инф-я в стадия на свободния разказ е основа за поставяне на въпроси. Естеството и количеството на въпросите до голяма степен се определят от пълнотата и точността на дадените в стадия на свободния разказ показания или обяснения. Въпросите трябва да бъдат конкретни и кратки; да са разбираеми за разпитваното лице; не бива да съдържат инф-я; не бива да внушават, подказват или подвеждат към определен.

    Заключителен стадий – в него се осъществява цялостна оценка на получената от разпитваното лице информация. При оценката на показанията на свидетеля се решават два оснопвни въпроса: дали са достоверни показанията и какво е тяхното значение за изясняване на обстоятелствата по делото.

Тема 25. Разпит на свидетел. Особености при разпита на малолетни и непълнолетни

    Свидетеските показания са доказателствено средство, чрез което могат да се установят възприетите от свидетеля факти, имащи значение за делото. НПК поставя определени ограничения за лицата, които могат да бъдат свидетели в наказателното производство. Първият критерийе, ако лицата са участвали в същото нак. Производство в друго процесуално качество. Вторият критерий за недопускане на лица в качеството на свидетели е, ако поради физически или психически надостатъци не са способни да възприемат правилно фактите имащи значение за делото или да дават достоверни показания за тях. Задълженията на свидетеля са посочени в чл.95 НПК ( да се яви пред съответния орган когато бъде призиван; да изложи всичко което знае по делото; да отговаря на всички въпроси; да остане на разположение на органа, който го е призовал докато това е необходимо). Законът предоставя възможност на съпруга, възходящи, низходящи, братя и сестри на обвиняемия да откажат да свидетестват.

     За разлика от възрастните, малолетните и непълнолетните са склонни към внушение, преувеличение; по-трудно могат да се концетрират; не винаги могат адекватно да оценят възприятието си. Именно поради това в чл.99, ал. 1 НПК е предвидено разпитът на малолетен свидетел да се провежда в присъствието на педагог или психолог, а когато е необходимо и в присъствието на родител или настойник. В Закона се посочва, че педагогът, психологът, родителя или настойника са лицата, коиот присъстват при провеждане на разпита. Тяхното присъстване обаче не е пасивно. Те могат да участват при разпита на малолетния и непълнолетен свидетел.

Тема 26. Разпит на обвиняем. Процесуални предпоставки. Отношение м/у процесуалната и тактическата позиция на обвиняемия и разследващия орган в процеса на разпита

  Разпитът на обвиняемия е възлов момент в процеса на разлседването. Вземането на решение за повдигане на обвинение има важно процесуално и тактическо значение. Необоснованото повдигане на обвинение спрямо дадено лице поражда редица негативни последици за него – накърняване на правата му, на неговия авторитет и т.н. повдигането на обвинение не може да основава само на подозрение.

    Процесуалния акт за привличане на дадено лице като обвиняем е постановлението за привличане на обвиняем. В него се посочват датата и мястото на издаването му, органът който го издава, трите имена на лицето което се привлича като обвиняем, престъплението в което се обвинява, доказателставата на които се основава обвинението и наказателния закон по който лицето се привлича като обвиняем.

    Разпитът на обвиняемия започва с въпроса дали се признава за виновен за престъплението за което му е повдигнато обвинение. Независимо от отговора се предлага ако желае под формата на свободния разказ, да изложи всичко което му е известно по делото. Отказът на обвиняемия от даване на обяснения не може да счита в негова вреда.

Тема 27. Използване на доказателства в процеса на разпита на обвиняемия. Оценка на самопризнанието на обвиняемия

     В постановлението за привличане на обвиняем се посочват доказателствата на които се основава обвинението, ако това няма да затрудни следствието. Доказателствения материал въз основа на който се повдига обвинение и определя тактиката на разпита на обвиняемия, може да се систематизира в няколко основни групи:

  ДОКАЗАТЕЛСТВЕН МАТЕРИАЛ:

-който непосредствено отразява участието на обвиняемия в разследваното престъпление.

-за връзката на обвиняемия с мястото където е извършено П

-за връзка м/у обвиняемия и предмета на престъпното посегателство

-за лична връзка м/у О и жертвата

-за мотив или намерение за извършване на П

-опровергаващ алибито на О.

    Когато някой признава , че е извършил П, това не означава че казва истината. Мотивите за недостоверно самопризнание могат да бъдат различни – да се прикрие по-тежко П, да се поеме отговорност вместо друго лице, патологична склонност към лъжа, деформирана потребност за изява и публичност и пр. Целта на разпута на О не е получаване на самопризнание, а достоверни обяснения. Погрешно е да се счита, че с получаване на самопризнанието на О настъпва финала на разследването.

Тема 28. Разпознаване – същност, подготовка и стадии

    Разпознаването (Р) е действие по разследванеето, което се извършва с цел установяване и доказване на връзката на даден обект с разследваното събитие чрез идентифицирането му от лице, което предварително е получило възприятие за него. Обект на Р са лица и обекти. В практиката възниква необходимост от Р на трупове с неустановена самоличност. Прилагат се 2 основни форми на Р – следствено и оперативно. В зависимост от начина на представяне на обекта, Р може да бъде непосредствено или чрез материален аналог на външните му признаци- фотоснимка, видеозапис и др. Разпознаващи лица съгласно чл.143 НПК могат да бъдат обвиняемия, заподозрения и свидетелите. Р се извършва в съответствие с принципите на обективност, всестранност и пълнота при разследването.

    Подготовката на Р включва:

   -разпит на лицето, което ще участва в Р

   -определяне на времето и мястото на Р

   -осигуряване на обекти за Р

   -осигуряване на поемни лица

   -осигуряване на необходимите технически средства.

    Стадии на Р. Подготвителен стадий – основната му задача е да се подготвят обектите за Р и разпознаващото лице. Идентификационен стадий – в този стадий се решава въпросът за наличието или отсъствието на тъждество м/у някои от предявените за разпознаване обекти и неговото отражение в съзнанието на разпознаващия. Заключителен стадий – в него се извършва цялостна оценка на действията.

Тема 29. Разпознаване на лица. Разпознаване на труп с неустановена самоличност

    Разпознаването на лица се извършва, кйогато разпознаващия съхранява в паметта си външни признаци на лицето, за което е получило възприятие по време на разследваното събитие, но не са му известни социалнодемографски данни – име, адрес и пр. Основанията да се вземе решение за предявяване на дадено лице за разпознаване са различни, но две от тях са задължителни. Първо, необходимо е наличие на обективни факти, които дават основание да се предполага, че дадено лицеима връзка с разследваното събитие и тази връзка подлежи на доказване чрез неговото идентифициране. Второто условие е разпознаващия да не познава разпознаваното лице.

    Практическа необходимост от разпознаване на труп с неустановена самоличност възниква когато не е идентифициран при намирането му и у него не са открити документи за самоличност. Подготовката на Р на трупа е свързана главно с привеждането му в ртакова състояние, което създава максимално добри условия за неговото идентифициране. Трупъ се предоставя за Р в облеклото в което е намерен. Обект на Р могат да бъдат отделни части от тялото – крак, ръка, глава, торс. Когато трупът не бъде идентифициран, трябва да се фотографира, дактилоскопира и регистрира в картотеката за трупове с неустановена самоличност. Когато трупът е в напреднало разложение, което затруднява дактилоскопирането му, китките се отрязват и се изпращат за обработка в НИКК – МВР или в съдебномедицинска лаборатория.

Тема 30. Разпознаване на предмети и животни. Разпознаване на сграда помещение и участък от местност

    Обект на Р най-често са предметът на престъпното посегателство, оръдието, с което е извършено П, лични вещи на извършителя и пострадалия. Обект на Р могат да бъдат и документи. При разпознаване на животни, разпознаваното животно трябва да се представи за Р сред животни от същия вид, те не могат да бъдат по-малко от 2. Възможно е от своя стана и животното да обективизира този факт чрез някаква реакция – да издаде специфичен за себе си сигнал, да отиде при разпознаващия и т.н.

    Разпознаване на сграда, помещение или участък от местност се извършва, когато трябва да се установи и докаже връзката им с разследваното П. Когато разпознаващото лице е запомнило специфичен звук (скърцане на врата при отваряне, стенен часовник, глас на домашно животно, шум от река и др), за който е получило възприятие от мястото, където се е намирало, разпознаването може да се извърши чрез слухово възприятие. Разпознаването на мястото чрез фотоснимка – на разпознаващото лице се представят снимки на различни сгради, помещения, участъци от местности сред които е и снимката на мястото което има връзка с разследваното П.

Тема 31. Следствен експеримент – същност и подготовка

    СЕ е регламентиран като самостоятелен способ за събиране и проверка на доказателстав. СЕ се провежда за да се проверят версии, показания или обяснения на разпитваните лица. Специфичната черта на СЕ се състои вначина по който се извършва тази проверка – чрез провеждане на практическа дейност под формата на опити. В значителна част от случаите, опитите включват възпроизвеждане на отделни действия и процеси свързани с разследваното събитие или полученото възприятие за него, за да се наблюдава непосредтсвено полученият чрез тях резултат.

    Целта на подготовката на СЕ е да се създадат необходимите условия за неговото провеждане. Подготовката на СЕ се разграничава на два етапа: до отиване на мястото където е планирано провеждането на СЕ и след пристигането ан мястото. За правилното провеждане на СЕ и за осигуряване на неговата обективност е необходимо предварително да се уточни какви опити ще се извършват и в каква последователност, къде и кога ще се извършва СЕ, кои лица ще участват, какви технически средства ще са необходими.

Тема 32. Следствен екперимент за проверка на възможността за получаване на възприятие за определен факт. Следствен експеримент за проверка на възможността  за извършване на определени действия

    Този вид СЕ се извършва най-често , когато възникне основателно съмнение относно възможността на дадено лице или по принцип да се получи възприятие за даден факт при конкретни обективни условия. При проверка на обективната възможност целта е да се установи и докаже дали реално е възможно да се получи възприятие за конкретен факт при определени обективни условия, а при проверката на субективната възможност задачата е да се провери и докаже дали дадено лице е в състояние да получи възприятие за съответния факт при конкретни обективни условия.

    СЕ за проверка на възможността за извършване на определени действия – основание за извършване на такъв СЕ възниква най-често при съмнение относно достоверността на показанията или обясненията на субекта на съответните действия. Възможността за извършване на определени действия може да бъде обект на проверка чрез СЕ в три аспекта: възможност на дадено лице, независимо от обективните условия; възможност на дадено лице при конкретни обективни условия; обективна възможност за извършване на съответните действия при конкретни обективни условия.

   В процеса на СЕ е възможно да се установят нови обстоятелства, които не са били посочени при разпита на съответното лице.

Тема 33. Следствен екперимент за проверка на възможността за съществуване или възникване на обективен факт или явление. СЕ за проверка на механизма на образуване на отделни следи

    Тъй като към момента на разследването, П е отминало събитие, то не може да се наблюдава непосредствено. Основен източник на инф-я за него е отражението му в материалната среда и човешкото съзнание, която се получава чрез оглед и разпит. Но и при тях не винаги е възможно да се установи напълно механизма на разследваното събитие. Понякога СЕ е единствената възможност за проверка на версии или данни.

    Експерименталното изследване на механизма на образуване на следите може да се извърши с цел проверка на показанията на свидетел или обяснения на заподозрян, обвиняем или уличен; проверка на версия за естеството на действието или процеса, причинил съответната следа. Необходимо е да се прави разлика м/у извършването на действия с цел осигуряване на експериментални образци от следи и експерименталните опити за проверяване на версии за механизма на причиняване на следи.  За разлика от получаването на експерименталните образци, следственият експеримент за проверка механизма на следообразуването е способ за събиране и проверка на доказателства.

Тема 34. Назначаване на екпертиза. Основание за назначаване на Е. Изготвяне на акт за назначаване на Е

    В чл.116 НПК Е е посочена като един от способите за събиране и проверка на доказателства. Назначава се от съда или органите в досъдебното производство, когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знаноя от областта на науката, техниката или изкуството. За да бъдат знанията трябва да са придобити въз основа на определено обучение, изследователска работа и/или практически опит в дадена област. Под“специални знания“ се има предвид тези знания, които са извън житейската и професионалната компетентност на разследващия орган.

     Инициативата за назначаване на Е може да принадлежи както на разследващия орган или съда, така и на обвиняемия или неговия защитник. Искането им само по себе си не задължава разследващия орган  или съда да назначат Е; могат да я назначат, ако преценят, че искането за извършването й е основателно. При условията на чл.117, ал.2 НПК назначаването на Е е задължително. Съществуват – първоначална Е, допълнителна Е, повторна Е, коплексна Е.

    Независимо от вида на Е нейното назначаване се извършва по един и същ начин.

    В акта за назначаване на Е се посочват : основанията, поради които се налага да се извърши Е; обектът и задачите на Е; материалите, предоставени на експерта; трите имена образованието, специалността и длъжността на експерта или наименованието на учреждението,  в което трябва да се извърши Е, наименованието на мед.учреждение, в което ще се правят стационарните наблюдения и срокът за представяне на заключението.

Тема 35. Предмет на Е. Видове Е. Осигуряване на образци за сравнително екпертно изследване

    Предметът на Е се определя от въпросите, които се представят на експерта за изследване на съответния обект. Възможно е един и същ обект да бъде изследван от няколко аспекта с оглед изясняване на различни обстоятелства по делото и по този начин да бъде предмет на различни Е или на комплексна Е.

     От гледна точнка на предмета и естеството на знанията, които се използват за решаване на едни или други обстоятелства по делото, Е биват : криминалистически, съдебно-медицински, психиатрични, психологически, съдебно-счетоводни, съдебно-технически, физически, химически, биологически, агро-технически, фармацефтични, фармакологични, ветеринарни, екологични и др.

     В редица случаи произвеждането на Е налага осигуряване на образци за сравнително изследване. Те могат да бъдат от най-различен характер – биологични продукти(косми, кръв, слюнка и др.), отпечатъци от пръсти и длани, почва от определено място, растения и др. Определят се като „образци“, защото се използват за сравнително изследване с иззети веществени доказателства. При огледа на местоП например е възможно да се изземат пеоби(мостри) от почва, растения, счупени стъкла, изкъртена мазилка и пр., с цел използването им за сравнително излседване, в случай че в/у тялото и облеклото на заподозрения или обвиняемия се открият аналогични обекти. От гледна точка на качеството сравнителните образци могат да бъдат разграничени на 2 групи: с абсолютна и относителна тъждественост на отразяваните св-ва. В теорията на криминалистическата идентификация сравнителните образци се разграничават на 3 групи: свободни, условносвободни, експериментални.

Тема 36. Извършване на Е. Заключение на вещото лице. Оценка на заключението на вещото лице

     Няма универсална методика за извършване на Е, защото техните обекти, задачи, методи и средства са изключително разнообразни. За всеки вид Е се разработва самостоятелна методика. Първата задача на експерта, след като получи постановлението на разследващия орган или определението на съда за назначаване на Е, е да проучи какъв е нейния обект и предмет. На следващо място експертът преценява дали обектите, които са му изпратени, са достатъчни за извършване на Е.

    Ако експертното изследване налага, може да бъде извършен експертен експеримент. В хода на изследването експертът може да констатира някои обстоятелства, които според него имат значение за делото, но тяхното установяване да не му е възложено с акта за назначаване на Е. Резултатите от извършената Е се отразяват в заключението на експерта, което по своята процесуална природа е доказателствено средство.

    Структурата на заключението на експерта се състои от три относително обособени части: уводна; изследователска и заключителна. Изводите в заключението на експерта могат да бъдат категорични и вероятни. Най-често това се среща при идентификационните Е.

     Предмет на оценка са следните обстоятелства:

•        Съответстват ли отразените в експертното заключение резултати на други доказателства по делото;

•        Какви обекти са изследвани, респ.изследвани ли са всички обекти които са изпратени на експерта;

•        Достатъчно ли са били изпратените на експерта материали за заключението което е направил;

•        Обектите изследвани ли са в съответствие с поставените на експерта задачи;

•        Какви методи са използвани при експертното излседване и дали са признати в науката и практиката.